Много се е писало и говорило за това Кралството. Първото ни възприятие е, че това е държавата на разрешените забранени удоволствия, на Амстердам, Ротердам и Хага. Всеки град в Холандия е специфичен, има своите хубави кътчета, там където да си с приятели или пък там където да гледаш с окото на холандските художници. Ако Амстердам и Ротердам никога не спят, то в Утрехт ще се потопите в административния и студентски живот, а в Хага ще срещнете красотата, чистотата и спокойствието.
Всъщност истинският живот на холандците не се крие в тези градове. Повечето от тях на възраст между 30 и 50 години предпочитат да живеят и гледат децата си далеч от суматохата, в безкрайната нескончаема редица от къщи в зелената провинция. Там спокойствието е гарантирано. Децата се учат на трудолюбие и страст към природата, дори в собствените си градини. Може да видите двегодишно момченце да помага несръчно на майка си да засажда луковици на лалета във влажната пръст. В близкият открит воден канал плуват диви патици. В центъра на езерото, километър на юг, в поредния перфектно подреден парк, можеш да обядваш в ресторант, в който по холандски ще ти сервират доматена супа (страхотна е), нещо като салата, с нещо като хляб с прошуто и худа (гауда) за обед, а през прозореца ще гледаш плуващите лебеди.
Минаваш още пет километра по пътя и се озоваваш сред фермите. Вече не е като в пейзажите на ван Хох (познат ни като ван Гог). Цялата използвана техника е ултрамодерна. Роботи чистят след кравите в краварника, роботи доят същите тези крави, фермерът има малко повече време за четирите си деца. През уикенда е пълно дори с “градски хора”, които са “осиновили” крава или пък просто работят нещо из стопанствата.
Къщите на фермерите са като от детските приказки, които са ни разказвали преди лягане. Всяка е различна, но и много подобна на другите. Прозорците са големи, без пердета. Цветята са на всеки перваз. Покривите са керемидени или сламени, а дограмата долу е по последен дизайн и технология. Трудно ще си изцапате обувките дори разхождайки се по селскостопанския път. Стъпвайки пък в тревата ще установите, че леко пружинирате – усещането е доста странно. Това е от торфа, който покрива една част от земеделските земи. Всичко е подредено, сякаш нарисувано от умела ръка.
Типичната провинциална къща в Холандия, в близост до Худа. Хем модерна, хем традиционна. Наведете се да видите КОИ-те
Всяко камъче си знае мястото, а когато спреш край пътя и случайно погледнеш пред краката си, към водата пред къща, можеш дори да установиш че там плуват десетки японски шарани КОИ, които са отглеждани от стопанина на дома.
Продължение
