Ловеч е град, натоварен с много история, живописно накацал по двата бряга на река Осъм. По някаква случайност, или защото нещо все ме привлича в него, в две поредни години маршрутите на нашата група ме отвеждат там. И двата пъти открадвам часове, за да хукна към Вароша и да почувствам очарованието на миналото – на Алтън Ловеч (оттук през 1839 г. започва борбата за църковна независимост, едни от първите български училища и читалища са открити тук).
Първият път отидох през деня – голяма грешка, старите калдъръмени улички са пълни с коли, къщите са реституирани, собствениците си живеят в тях и хич не им пука, че возилата или антените на Булсат унищожават атмосферата. С усилие намирам местенца да направя снимки, на които да не се мъдри някой климатик.
Но денят е хубав, слънчев, августовски, забравяш за белезите на консуматорското време и вдигаш поглед нагоре, оттам се вижда крепостта Хисаря – твърдина от средновековието, със стратегическо за отбраната на българските земи значение. Днес тя е туристически обект, и нещо, което научих от човека, който продава билети, има местна традиция в крепостта да идват сватбени шествия – булката, младоженеца, родата, които да си правят безброй щастливо усмихнати снимки сред руините.
Всяка разходка в Ловеч трябва да започва и да завършва до закрития мост. Това е естествено, тъй като той е граница между стария и новия град. Всъщност днешният Ловеч се намира там, където някога е била турската махала. Българската – Вароша била в подножието на хълма, до старата слава на средновековното кале. Хората – търговци и занаятчии, неотменно свързвали живота и дейността си с покрития мост, по който някога се намирали дюкянчетата, а днес – магазини за сувенири. Та, мостът е и чаршия, и граница, и съсредоточие на уникалността на Алтън Ловеч.
Хубавият ден се използва и за риболов, човекът услужливо ми позира, защо мисли, че съм от пресата, успокоявам го, че снимката е само за спомен.
8 въпроса, 8 отговора. Покажете, че знаете повече от другите! Научете нещо ново. :)