В Соколския манастир дойдох в един много дъждовен ден, не бях идвала тук от дете, затова нетърпението ми беше голямо. Когато видях леещите се потоци сутринта преди тръгване си казах: „Е, това е, моето време!” Очаквам ли пътешествие с нетърпение, вали.
Манастирът ме посреща със знамето на ЕС, съвсем в духа на времето. Той e основан в местността Сокола над село Етъра, Габровско през 1833 г от архимандрит Йосиф, който по-късно приел фамилното име Соколски.
Дядо Йосиф е една от най-симпатичните и наивни личности във възрожденската ни история. Твърде неблагоразумно се набъркал в борбата за независима българска църква. Мечтаел да стане патриарх и поради това бил умело използван от униатското движение, ръководено от Драган Цанков и от католическата църква. След сключване на уния през 1861 г., бил изпратен за ръкополагане в Рим и лично приет от папата.
Там му се случили други неприятности – папата го поканил на обяд в петък, а на масата били поднесени местни блюда. Не стига това, но преди ръкополагането католическите мисионери поискали да му обръснат брадата. Накрая го ръкоположили за архиепископ. Така безславно и тъжно приключила дипломатическата мисия на един от първите ни кандидати за духовен глава. Смехотворното му участие в сложните дипломатически ходове, обаче не отменя голямата му заслуга – основаването на този манастир сред великолепието на природата.
След като не станал патриарх, дядо Йосиф се съгласил с Петко Славейков, че униатството е предателство към българския народ, и позволил да бъде отвлечен и изпратен през Одеса в Киевско-Печорската лавра.
Сигурна съм, че много съжалявал дето се набъркал в голямата игра на ХІХ в., нямал качества за нея, бил възрастен, а и изоставил едно прелестно местенце от Габровския балкан – истински земен рай.
