Началото на тази история е твърде безславно – служебна екскурзия, която се прави за развлечение и сплотяване на колектива. Не се случи нито едното, нито другото, а от всичките 48 часа в автобуса прекарахме 24, останалите 24 – за какво по-напред – за ядене, спане, разходки, снимки… Аз никога не ходя на служебни екскурзии, защото не виждаш това, което планираш, но двете имена Перперикон и Златоград имаха такава магическа сила, че отстъпих. Грешка! Голяма грешка! „Екскурзия” дори не бе думата, с която да назова двудневното препускане с автобус от румънската към гръцката граница и обратно. Освен това, тръгна ли на екскурзия – вали. Сега дъждецът е ситен, студен, непрестанен, съпровожда го гъста мъгла, която обезсмисля всичко, каквото знаеш за фотографията.
Първото нещо, което видях около обяд на първия ден беше монумента на Богородица с младенеца в Хасково, издигнат в чест на покровителката на града. Статуята е висока 14 м и тежи 80 тона, стои върху постамент – параклис на Младежкия хълм, откъдето се открива забележителна гледка към града. Идеята дава през 2004 г. кметът на града Георги Иванов. Изпълнението е на колектив скулптори. (Това го прочетох в интернет, а и имаше табели).
Монументът е вписан в Книгата на рекордите на Гинес в отдел „Религия”.
Редовна туристическа отбивка по пътя за Перперикон е село Бели пласт и прочутите каменни гъби. Те са природни образувания, изваяни от риолитови вулкански туфи. Тук имаше достатъчно време за снимки, екскурзовод няма, но снимах табелата, затова пиша сега толкова компетентно.
Розовият цвят се дължи на състава на скалите, а сините и черните петна на мангановите концентрации.
Целта на пътуването е скалният град Перперикон. Стоя си кротко в автобуса и се моля на всички богове, мъглата да се вдигне, че снимките да са хубави.
Продължение »
