На 10 ноември 2011г. в 12,55ч. за разлика от Луфтханза, които имаха закъснение и се извиняваха на пътниците си, очакващи полета им, Аерофлот си излетя по разписание. Най-леко облечените пътници на борда на почти новия Еър бус 319/като новите правителствени самолети/ бяхме ние разбира се.
С по един куфар дрехи, задължителни аква обувки/нали щяхме да ходим на аква парк, а там не може по джапанки на пързалките/, 2 фотоапарата и два мобилни телефона с по 8 мегапикселови камери, с по един нов роман / най-голямото удоволствие – книга за плажа / и с близо 200 страници формат А4, разделени в 4 папки и представляващи саморъчния ни изключително пълен пътеводител на Дубай /туристическата ни агентка го видя / и с най-слънчевото настроение отлетяхме към така мечтаната дестинация.
След 2,5 часа по разписание кацнахме в Москва /времето ни прехвърли автоматично 2 часа напред/, полета ни за Дубай беше след час и половина.
Време съвсем достатъчно да минем от единия терминал F до другия терминал Е , един етаж по-нагоре в същата сграда на Шереметиево, да обиколим безмитните магазини и да се качим на следващия Еър бус 320 с още около стотина руски туристи.
След около 5 часа мрачната нощ бе прорязана от толкова много светлина, че нямаше как да не разберем- под нас е нощен Дубай. В 1,10 местно време / или 23 наше/ кацнахме на Терминал 1 на Дубайското летище.
Сканираха ни зениците на очите, сложиха ни печати в паспортите и визите, и ни посрещна 8-то чудо на света, което започва още от аерогарата. Нямаща нищо общо с всички други, които бяхме виждали досега.
Отпред чакаха поне стотина посрещачи с табелки в ръце / по същото време кацнаха още няколко самолета/ и за миг не съжалих, че Елена /тур. ни агентка/ отказа трансфера летище хотел, щото може би щяхме да си търсим човека поне 30 минути.
В разказа ми със сигурност ще присъстват много цифри, защото зная колко е трудно да се добереш до правдива информация за цените на отделните неща и да си планираш бюджета, особено когато си самостоятелно, а не с агенция.
Качихме се в първото такси. Всички са в кремав цвят. Различни са им покривите. Червени, сини, жълти, зелени и т.н. 6 таксиметрови компании са в Дубай и по това се различават визуално.
За наш късмет попаднахме на такси копърка от официална таксиметрова компания. Шофьорът бързо прецени, че за пръв път сме в Дубай, каза ни само, че ще ни начисли начални 20 дирхама /това го знаехме предварително/ и тръгна.
Така караше, че маршрута ни излезе с 13 -15 км. по-дълъг, без виждащ се касов апарат и накрая сметката ни излезе 86 дирхама. На връщане след 10 дни от хотела до летището таксито ни взе 51 дирхама, докато от хотела, за да ползваме хотелския бус ни искаха 80 дирхама.
Щатският долар е с фиксиран курс там и е 3,66 дирхама за долар. По съвет на момичетата от форума обменяхме в Моловете и на летището в началото. В моловете сменят на 3,65 дирхама 1 долар, а на летището за 3,61 дирхама.
Бяхме избрали хотел Ситимакс Ал Барша и не съжалихме нито за миг.
Продължение »
