Аз съм морско чедо – родено и останало на брега. Може би затова обичам планината, бистрите и игриви планински рекички, гледката на заоблените, покрити с борове хълмове и всичко средно планинско.
А Етъра… Етъра има особено въздействие върху мен. Не мога да си спомня кога започна, но – отдавна. Архитектурно-етнографският комплекс на открито край гр. Габрово постепенно се е превърнал в сакрално за мен място – ходила съм там десетки пъти, познавам много от майсторите, семейството ми е дарявало средства за построяването на храма, магистърската ми теза беше за стратегическото му развитие, пъпчетата на децата ми са хвърлени в река Сивек от главното мостче, дори първата ми официална брачна нощ се състоя там, хех… Мога да проследя всичко това по многото си снимки от там през годините.
Последното ми посещение обаче се различава от останалите по два много сериозни показателя – дъщеря едно и дъщеря две, и главно по тяхната съвкупност. Във взривоопасната комбинация от майка, баща, дете на 6 и дете на 2 се отправяме към оазиса, който през последните три години бях виждала само в сънищата и мечтите си. След благополучно достигане на датата за отпътуване (всеки, който има деца и прави планове, ще ме разбере), след опаковане на багажа и настаняване в колата, след дълго, накъсано и не особено спокойно пътуване, пристигаме… ТАМ!
И – о, блаженство – аз вдишвам кристалния въздух, обхождам с поглед любимите хълмове и се чувствам у дома. Какво от това, че времето тъкмо се е развалило и слабо вали, че клисарят на църквата тъкмо е излязъл в отпуск и е ударил катинара, или че за малко тъкмо сме изтървали голям панаир на народните занаяти с гости от чужбина. Не ми пука, важното е, че съм тук!
През септември ние, на брега на морето, още ходим на плаж. Тук се наслаждавам на освежаващата разлика с планинската свежа, почти хладна вечер. Настаняваме се в прекрасния, самобитен хотел с неправилна форма, специфичен аромат и скърцащи дървени стълби, застлани с писани черги. Успокоени от перфектната комбинация от чист въздух, възрожденски уют и съвременен лукс, заспиваме сладко и непробудно, този път без никакви детски претенции и капризи по отношение на новото място.
На другият ден се мятаме със страст сред прекрасния калдъръм на уличките, чудния ромон на рекичката и свежата песен на птичките на пресъздадения през 1964г от Лазар Донков възрожденски музей в реални размери. Пренесъл е всяка къщичка, всяко воденично колело, мелничарски камък или специфичен инструмент от околните села, укротил е в корито буйният приток на р. Янтра, подредил е камъните по уличките и е вдъхнал нов живот на всяка работилничка. И така – та чак до днес!
Въпреки, че сме печени посетители, попадаме отново и отново – не без желание – във всички възрожденски туристически капани (везани игленици-магнитчета за подарък за бабите, дървени купички за ядки, пакетчета чай от специални билки, ръчно ковани ножове, 30 мл кафе на пясък за 2 лв и т.н.), като този път дори ги обогатяваме с всички поносими детски глупостички (писани малки каручки с дървени кончета на колелца и грива от парче губер, дървени свирки с рисунчици, топли симиди и гевреци и – ама, разбира се – безброй видове захарни петлета, ореховки, халва, карамелени бонбони, ореховки, пръчки и целувки – божествени до последното парченце небет-шекер!)
От страхотните преживявания през деня и чистия планински въздух, момиченцата ядяха като вълчета и спяха като мечета, бяха с румени бузки и блеснали очички. Ние с мъжа ми бяхме спокойни и щедри към тях, а аз, аз ще запазя това пътуване и прекрасния ми Етър дълбоко в мен! Надявам се след години, където и да са децата ми по света, редовно да се връщат тук, в българската планина, запазила българския дух и аромат. Нали родителите трябвало да дадат на децата си две неща – корени и криле – е, крилете са ясни, а любовта им към Етъра и Черно море ще им дава сигурността и стабилността на корените!
Автор: Милена (Меми) Пехливанова
Снимки: Милена (Меми) Пехливанова
3 Коментари
Оо, Руми, да – и ние ходихме до Соколския Манастир и се снимахме с чешмата и вековната мура, поразена от светкавица, но все още жива… После, навръщане към Варна, минахме през Дряновския манастир и дори се покатерихме до пещерата Бачо Киро, ехей! :-)) Супер красоти и уникално приятни спомени.
bravo
ooooo strahotno e :)))))) prez oktomvri bqhme tam, dva dena ostanahme v hotel4e s imeto Sivek…. nqkolko pyti se razhojdahme iz Etyra… ne propusnahme etyrskite celuvki… i simid4etataa… i edna vkusotiq, nare4ena sys strannoto ime fy4……..
ah da – i tova be6e systoto – v na4aloto na oktomvri bqhme na plaj v burgas, a malko sled tova – v planinata na prohlada :))))
ka4ihme se do Sokolskiq manastir… tam e stra6no krasivo…. cyrkvata e osobena – izrisuvana otvyn….. zabelejitelna e 4e6mata, postroena ot Kolio Fi4eto….
spomeni, spomeni……..