С автомобил от Беларус до Японско море, през Монголия (Резюме 1)

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Разказвам накратко, преди подробните пътеписи, за туристическата обиколка на Източна Европа и Азия с автомобил през 2014 година.
Продължителност: два месеца и половина, от 23-ти юли до 6-ти октомври.
Изминати 30 хиляди километра, от които 2 хил. км. off-road по черни пътища в Монголия и 4 хил. км по доста лоши пътища в Сибир, Далечния изток и Украйна.
Маршрут:
Средната и Северо-Западна част на Румъния;
Западна Украйна;
Обиколка на Беларус;
Европейска Русия през Москва и автономна република Башкортостан;
Западен Сибир от Челябинск до Новосибирск;
Планината Алтай и автономна република Алтай;
Монголия (3 хил. км., от които 2/3 по черни пътища), влизане през най-близкия западен и излизане през най-далечния източен граничен КПП;
Забайкалския край и Далечния изток през Хабаровск;
Японско море между Владивосток и Находка;
Обратно през Еврейската автономна област със столица Биробиджан;
Сибир от изток (Чита, автономна република Бурятия, езерото Байкал и Иркутск) на запад (през Красноярск към Тоболск, Тюмен и Екатеринбург);
Европейска Русия от Перм, през автономни републики Удмуртия, Татарстан и Марий-Ел, през Нижни Новгород и Вологда до Санкт Петербург;
На юг през Псков и Източен Беларус (Орша, Могильов, Гомел);
Украйна през Чернигов и столицата Киев;
Приднестровска Молдовска Република (Дубосари, Тираспол, Бендери);
Молдова (столицата Кишинев, Комрат, Тараклия);
Юго-източна Румъния, включително столицата Букурещ.

Целият маршрут се вижда на картата по-долу. Черният контур и стрелките от ляво на дясно очертават пътя на отиване. Синият контур и стрелките от дясно на ляво сочат маршрута на връщане.

Румъния

Страната е с територия 238 хил. км² и население близо 22 млн. души, т.е. около 2,5 пъти по-голяма от България.
Средното жизнено равнище е приблизително като това в България.
Пътят през Карпатите беше в ремонт и се пътуваше доста бавно.
В музеите намерих потвърждение на това, за което бях само чел: в продължение на столетия румънците са използвали нашата азбука – Кирилица. През първата половина на 19-ти век става постепенния преход към Латиница.


Разгледах следните градове и туристически забележителности:
Град Крайова;
Град Търгу Жиу;
Манастира Лаиничи;
Град Хунедоара със старинния замък;
Град Алба Юлия (на български Бялата крепост);
Град Клуж-Напока;
Град Залъу;
Град Сату Маре.

Западна Украйна

Украйна е с територия над 600 хил. км² (1,7 пъти по-голяма от Германия) и население около 45 млн. души (около 55% от населението на Германия).
Средното жизнено равнище, по мои наблюдения, е по-ниско от това у нас. Югозападна Украйна е много беден регион, а в големите градове като Лвов, Киев и Луцк жизненият стандарт е близък до българския.
Големи участъци от второстепенните пътища са напълно разбити с множество дупки, като средната скорост е 5÷10 км/ч. Такива са участъците от Румънската граница до Мукачево, почти целия път през украинските Карпати, няколко десетки километра между Лвов и Луцк.

Разгледах следните градове и туристически забележителности в Западната част на страната:
Град Мукачево със старинния замък и град Ужгород;
Украинските Карпати преминах от юг на север;
Малките градове Турка и Самбир;
Лвов, който ме впечатли със своята атмосфера на аристократизъм;
Градовете Луцк и Ковел.

Беларус

Република Беларус е с територия 208 хил. км² (близо 2 пъти по-голяма от България) и население близо 10 млн. души (с около 1/3 повече от населението на България).
Средното жизнено равнище, по мои наблюдения, е по-високо от това у нас.
Беларус беше най-уредената държава от посетените по време на пътешествието ми през 2014 година. Тя ме впечатли с реда, честотата, мащабното строителство навсякъде и на първо място със силната работеща икономика.
На долната снимка е пътната карта на Беларус с очертаните маршрути. С черна линия е маршрута при първата обиколка от Юго-Запад (долу в ляво) на Северо-Изток (горе в дясно). Синята линия в дясно показва маршрута на връщане от Север на Юг през източната част на страната (в дясно). Отметките „V“ указват посетените места. Стрелките върху маршрутите указват посоката на движение.

Първоначално разгледах следните градове и туристически забележителности в Западната половина на страната:
Мемориалния комплекс в памет на защитниците на Брестката крепост в началото на войната през 1941 година, както и самия град Брест;
Националния парк Беловежска пуща: единственото място в Европа, където в естествена среда живеят зубри (най-едрите европейски животни, от рода на бизоните);
Градовете Гродно и Лида;
Замъка Мир и дворцовия комплекс в Нясвиж.

Столицата град Минск е с население 2 милиона души. Тя е икономически, научен, културен и политически център на страната. Тук е съсредоточена близо ¼ от икономическия потенциал на Беларус.

Привечер, потен от ходенето пеша из града през целия горещ летен ден, тръгнах да се прибирам към автомобила и се отбих в една обществена тоалетна. На мивката си измих главата и тялото до кръста, изпрах си ризата и я облякох за да съхне на мен. На излизане отговорничката на тоалетната, която явно беше видяла „моето изпълнение“, ми отправи поздрав „С лёгким па́ром!“, което означава „Честита баня!“.

След Минск обиколих туристически обекти и градове в Източната половина на страната:
Етнографския комплекс в Дудутки, представящ бита на беларусите през 19-ти век и традиционни занаяти;
Мемориалния комплекс в Хатин, изграден на мястото на едноименното село, чиито жители са изгорени от нацистките окупатори. Това е символичен паметник на унищожените 210 града, 9200 села и загиналите през войната 2,23 милона беларуси (всеки четвърти жител на страната);
Град Витебск.

Русия

Със своите 17,1 млн. км² Русия е най-голямата по територия страна в света. По площ тя е 48 пъти по-голяма от Германия. Разположена е върху Източна Европа и Северна Азия. Населението на страната е около 145 млн. души (само 1,8 пъти повече от населението на Германия).
Средното жизнено равнище, по мои наблюдения, е около 1,5 пъти по-високо от нашето в България и е съпоставимо с това в Източноевропейските държави. По региони, обаче, има много големи различия в жизнения стандарт. От една страна са богатите Москва, Тюменска област и други благоденстващи райони. От друга страна са бедните райони в Забайкалието, Източен Сибир, Алтай. Голямо е социалното разслоение в обществото с бедни, средна класа и изключително богата олигархия. От края на миналия век (след кризата през 90-те години) започва бързо повишаване на жизнения стандарт, а от 2010 година спира тенденцията за намаляване на населението.
Направи ми добро впечатление модернизирането на страната в много отношения. Правила, които ние в България въвеждаме под натиска на Европейския съюз, Русия въвежда и спазва сама. В сравнение с 90-те години на 20-ти век престъпността и корупцията са намалели неколкократно. Хората, с които разговарях, оставиха у мен впечатление, че обществото е единно и обединено около националните интереси на страната.


Отчайващи за мен като икономист са източниците на богатството в тази страна. Ако до края на 80-те години на миналия век в основата на икономиката беше производството на промишлена продукция, то в началото на 21-ви век преобладаващата част от приходите идва от добива и износа на енергийни ресурси. Като пътуващ с автомобил турист ми направи впечатление, че по-голямата част от строителната техника и автомобилите са производство на Западноевропейски, Японски, Южнокорейски и Американски компании. Продуктите на собствената индустрия са значително по-малко, за разлика от периода до началото на 90-те години на миналия век.
На долната карта е показан маршрута ми на движение от Беларус до Монголия през първата половина на август 2014 година. Той преминава през Москва, няколко града от Средното Поволжие, Западен Сибир и Алтай. По този участък от маршрута изминах 5700 км. за 15 дни и разгледах около 40 града и туристически обекта.

Първия обект на територията на Русия, който посетих, беше Полско-Руския мемориален комплекс в Катин. Той е мрачен паметник на жертвите от Сталинските репресии, но според мен и на многовековната историческа вражда между двата съседни народа.

Старинният Смоленск впечатлява със запазените крепостни стени и многото исторически паметници. Преобладават паметниците, посветени на боевете срещу френската армия на Наполеон по време на Отечествената война през 1812 година.

Особено бях впечатлен от подвига на генерал Раевски, който вдига в контраатака руските полкове срещу превъзхождащите сили на френския маршал Даву. До генерала тръгва 16-годишния му син като държи войсковото знаме, а от другата страна е 14-годишния му син с извадена сабя. Вдъхновени от стоящия начало на атаката свой командир с двамата си синове, руските войници отблъскват по-многобройните и по-опитни французи.

Москва
Столица на Русия със своите 12 милиона жители (с предградията 16 милиона) е един от най-големите градове в света. Москва е политически, икономически, финансов, научен и културен център на страната. Разположена е по двата бряга на Москва река. Градът ме впечатли със своя блясък, лукс и висок жизнен стандарт. Бих казал, че това е една „друга Русия“, различна от останалата част на страната.

По пътя към река Волга разгледах градовете Рязан, Пенза и Сызран.

Град Уляновск (преди се е наричал Симбирск) носи името на революционера и политика от края на 19-ти и началото на 20-ти век Владимир Илич Улянов, с революционен псевдоним Ленин. В историческия музей научих, че в този град е роден и Керенски – първо министър, а после и министър-председател след февруарската революция от 1917 година. По негова инициатива Николай II се отказва от престола, царското семейство е интернирано и Русия е провъзгласена за република. Мото на музейната експозиция беше: „Две исторически личности, две различни съдби“.

Единствената причина да посетя Димитровград беше тази, че той носи името на българския революционен деятел и политик от първата половина на 20-ти век Георги Димитров. В Русия продължават да го уважават като „героя от Лайпциг“, нанесъл първия морално-политически удар по нацисткото правителство на Хитлер през 1933 година по време на съдебния процес срещу инсценираното подпалване на Райхстага. По-късно Димитров става председател на Коминтерна, а от 1946г. до 1949г. е министър-председател на България. У нас той се смята за спорна историческа личност, доколкото е поддръжник на сталинския култ към личността, на тоталитарната политическа система и на сталинската репресивна политика.

Толиати е съвременен град, изграден през 70-те години на миналия век във връзка с построяването на най-големия руски завод за производство на леки автомобили – различни модели на Лада.

Жигули е село с много нови големи къщи, разположено на Самарската Лука. Последната има форма на огромен полуостров (почти остров), около който обикаля река Волга. Характерна е с високи хълмове и гори, открояващи се на фона на околните равнини. Близо до селото отидох на плаж и спокойно плувах в река Волга. Там се запознах с двама руснаци и си поговорихме на различни теми. Като разбраха, че пътувам за Монголия те ми отправиха характерно руско шофьорско пожелание. Не запомних как звучи на руски, но беше в смисъл „да си нямам работа с омаслени ръце и фуражки“, т. е. да не ми се налагат ремонти при автомонтьори и да нямам проблеми с пътните полицаи.

Град Самара е тясно свързан с българската история. Част от жителите му са потомци на волжките българи. Повечето от нас знаят за Самарското знаме, подарено от жителите на града на българските опълченци, сражавали се редом с руската армия за освобождението на България от Турско робство. В продължение на десетилетия ръководни длъжности в града заема Алабин, чието име носи историко-краеведческият музей. През 1878 година той става първия губернатор на освободена София.

През есента на 1941 година в Самара (тогава носи името Куйбишев) са прехвърлени много министерства, правителствени и културни учреждения, както и чужди посолства. Градът е бил подготвен за резервна столица, в случай че германската армия успее да превземе Москва.

Разглеждайки града, срещнах двама узбеки – строителни работници, които се връщаха от работа. Малко си поговорих с тях и тези мъже оставили далеч дом и семейство за да търсят препитание в Русия ми станаха много симпатични.

Автономна република Башкортостан, или наричана още Башкирия, е с площ 143 хил. км² (1,3 пъти колкото територията на България) и с население 4,2 млн. души (около 3/5 от населението на България). Разположена е източно от река Волга достигайки до южния край на планината Урал. Официалните езици са руски и башкирски.
Столица на Башкирия е град Уфа.

Преминах през планината Урал, която не можа да ме впечатли с нищо. Дори не разбрах къде е границата между Европа и Азия.

Челябинск (население 1,2 млн.) е голям индустриален център и красив съвременен град с много млади хора по улиците. През 2013 година в района на града падна голям метеорит, който привлече вниманието на световните медии.

Градовете Курган и Ишим в Западен Сибир не можаха да ме впечатлят, поради липса на туристически забележителности.

Сибирският град Омск (1,2 млн. жители) е разположен на двата бряга на река Иртиш по протежение на десетки километри. Той е важен транспортен възел с развита нефтохимия, машиностроене и военна индустрия. Историко-краеведческият музей разполага с чудесна експозиция, включително произведения на най-добрия съвременен микроминиатюрист Анатолий Коненко.

Новосибирск е третият по големина град в Русия с население близо 2 милиона, заедно с предградията. Разположен на река Об, той се смята за неофициална столица на Сибир. Градът е един от главните научни центрове на страната, където се намира Сибирското отделение на Руската академия на науките. Висшите учебни заведения са 38 на брой. Над 200 са основните промишлени предприятия, а общо индустрията на града осигурява близо половин милион работни места. Внимание заслужават Художествения и Краеведческия музеи в града.

Алтайския край се смята за прародина на всички съвременни тюркски народи по света. Според най-разпространената теория прабългарите са с тюркски произход и са тръгнали към Европа от предпланините на Алтай, придвижвайки се през степите северно от Каспийско море. В град Барнаул разгледах пет музея, надявайки се да намеря факти и доказателства, потвърждаващи това. За мое разочарование, не видях никакви артефакти, доказващи, че тук е прародината на българските племена.

В добре уредените музеи на Барнаул е отделено място на известни личности, родени, работили и творили в Алтайския край. Сред тях са инженерът-изобретател от 18-ти век Иван Ползунов (създал първата парна машина през 1763 год.), художникът Николай Рьорих живял в града през 1926 година, вторият космонавт в света Герман Титов, актьорът и режисьор от втората половина на 20-ти век Василий Шукшин.
Единственото нещо, което ми направи впечатление в град Бийск беше написано на асфалта обяснение в любов: „Таня, ти си най-красивата!“.

Автономна република Алтай е с площ 93 хил. км² (близка по територия до България) и с население около 220 хиляди. Разположена е в центъра на Евразия, а на юг граничи с Монголия, около 50 км. с Китай и с Казахстан. Коренното население на страната са алтайците, които са съвкупност от малки тюркско говорещи народи.

По пътя се повреди стартерът на автомобила ми. Намерих сервиз в село Майма и автомеханикът Андрей се справи успешно с проблема. Впечатли ме професионализмът и отговорността на този млад мъж. За него основното беше да ми помогне, а на да ми вземе парите, което е характерно за някои автомонтьори. Ремонтът и търсенето на части продължи повече от половин ден като през това време си поговорих по различни теми с Андрей, съдружника му Коля и други момчета от сервиза.

Столица на Автономна република Алтай е град Горно Алтайск с над 50 хиляди жители.

Планината Алтай е разположена на територията на Русия, Монголия, Китай и Казахстан. Най-високият връх е Белуха (4506 метра). Като природа тази планина беше мястото, което ми хареса най-много по време на пътешествието ми през 2014 година.
В Монголия наричат планината Алтаин Нуруу.

Пътят през Алтай към Монголия носи наименованието „Чуйски тракт“.
Според местните традиции на определени свещени места се завързват ленти по дърветата и храстите. Те символизират преклонение пред духовете и молба за тяхното благоволение. Лентите се наричат „Кыра“ или „Дялама“ и могат да бъдат три цвята. Белите ленти символизират позитивните мисли и желанието за благополучие. Жълтите ленти символизират връзката със земята, а сините – небето.

На постамента под паметника на шофьорите са изписани трогателни стихове за една трагична любов. Коля е шофьор на камион АМО и е влюбен в своята колежка Рая, шофьор на камион Форд. Тя му казва, че ще бъде негова, ако успее да я настигне със своя камион. При ралито между двамата Коля успява да надмине камиона на Рая, но в този момент катастрофира падайки във водите на река Чуя. Загиналият Коля остава завинаги в сърцето на недостъпната Рая. Тези стихове за трагичната любов се изпълняват като популярна песен от 30-те години на миналия век. Ето линка към песента:

http://www.youtube.com/watch?v=6AxAbCFJF5E

В южната част на Автономна република Алтай живеят казахи. Те са 6 на сто от населението на републиката и преобладаващата част от тях са мюсюлмани.

Пристигнах на граничния пункт между Русия и Монголия в неделя преди обяд. Оказа се, че през почивните дни границата е затворена. Граничният контролно-пропускателен пункт и от двете страни е с работно време от 9.00 до 13.00 часа, следва един час обедна почивка, и после от 14.00 до 18.00 часа. Един ден бездействах в граничното село Ташанта. Поговорих си на руски с един монголец, който работи във Франция и се прибираше при близките си за ваканцията. До вечерта се събраха петнайсетина английски автомобила с участници в ежегодно „Монголско рали“.

Понеделник в 9.00 часа отвориха границата и преминах в Монголия.

Следва продължение

Юли – Октомври 2014 година
Автор: Валентин Дрехарски
Снимки: Авторът