В сърцето на мюсюлмански Иран в старата му столица Исфахан (фарси اصفهان — Esfahân) се намира огромната действаща арменска катедрала Ванк ( Vank).
Изненадващо за нас, християнството в Персия има дълбоки корени. Веднага след Петдесятница апостолите Юда (Тадей) и Вартоломей тръгват на изток да проповядват евангелието сред асирийците, арменците и персийците. Св.Юда първо покръстил Авгар, царя на Едесса (Санлиурфа,Турция), който бил вече излекуван от проказа с Неръкотворния образ на Христос.
Икона от Х век от Синай
Цар Авгар получава първата икона на Спасителя (Убрус или Спас Неръкотворен) която е запечатила образа на Христос на кърпа, с която Господ си избърсал лицето. Неръкотворната икона била залепена на дъска и поставена над крепостната порта на Едесса. По късно неговите наследници забравили за зазидания Убрус.
Апостол Юда (Тадей)-картина на Ел Греко
Той държи алебардата с която е посечен от римляните.Апостолът е бил наклеветен,че е християнин и персийски шпионин.
Кара килисе- древният манастир от 68г. на св. Юда (Тадей) в западен Иран е паметник на ЮНЕСКО. Днес манастирът на св. Вартоломей е военна база в източна Турция.
Преследвани в Римската империя християните са посрещнати радушно от нейните врагове в Сасанидската персийска империя. Официално привържениците на Зороастър проявяват относителна религиозна търпимост, като разрешават в 409 г. да се построят над 60 църкви и манастири. Преследванията срещу християните започват в Персия веднага след обявяването на християнството за държавна религия в Римската империя.
Отсичането на главата на св.Симеон Персийски
Отсичането на главата на св.Симеон Персийски. Той бил епископ на Ктезифон (столицата на Сасанидската империя е до Багдад, Ирак) и бил наклеветен,че е римски шпионин.
По заповед на шахиншаха (цар на царете) Шапур I (240-270г), бил накаран да се отрече от вярата си и да се поклони на слънцето .Това била модерната за времето си манихейска религия проповядвана от пророка Мани, която обединила учението на Зороастър, Христос и Буда. Св.Симеон предпочел да приеме гордо смъртта в името на Христа. Неговият подвиг като великомъченик се почита от Православната ни църква на Велики четвъртък.
В летописите няма изгорен персийски мъченик, защото свещеният огън не е трябвало да докосва мъртвите тела.
Триумфалният релеф от Персеполис с шах Шапур I на кон и пленения и на колене римски император Валериан I след битката при Едесса в 260 г.
Триумфалният релеф от Персеполис с шах Шапур I на кон и пленения и на колене римски император Валериан I след битката при Едесса в 260 г.
Любопитно е, че за кратко време Персия става официално християнска държава.
Шах Хосрой I или Хозров I Справедливи (Ануширван) (531-576г.) се оженил за християнка, която му ражда син Нушизад (Nushizad), който също бил покръстен.
През 545 г. Хорсой обсадил Едесса. По това време Едеският епископ получил откровение, че градът ще бъде спасен само ако се извади наяве Божият образ. Когато мазилката в нишата над крепостната порта била свалена, там се открило платното с изображение на лицето на Иисус (Убрус) и негативният отпечатък от него върху глинената замазка — Керамидион (Керамида). Защитниците направили подкопи под обсадните съоръжения от които Хозрой обстрелвал града и ги подпалили. Станало чудо: шахът се разболял и свалил обсадата на Едесса. До персийската столицата Ктезифон пристигнало известие, че шахът е мъртъв, и веднага неговият син грабнал короната и обявил империята за християнска.
Много скоро слухът се оказал неверен, но Нушизад бил убеден от византийските агенти на Юстиниан да запази властта си. Действията на сина му дълбоко разтревожили Хосрой, който изпратил войска срещу бунта. В битката, която последвала, Нушизад бил смъртно ранен и изнесен извън бойното поле. В неговата шатра бил християнския епископ Свети Аба, пред който Нушизад искрено се разкаял,че е вдигнал оръжие срещу баща си. След като се изповядвал и причестил като християнин той умрял, а бунтът бил бързо потушен.
Убрус (Мандилион)-българска икона от ХIII век.
Оригиналът изчезнал от ,,Света София” след падането на Цариград в 1204г. в ръцете на кръстоносците католици.
В 424г. Източните православни църкви са принудени от войните между Византия и Персия да станат независими от Константинопол. Заети с оцеляването си Арменската, Асирийската, Коптската и Етиопската църква спират участието си във Вселенските православни църковни събори. Минималните догматически различия остават като плод на грешния превод на съборните документи от гръцки. Още по трудни времена настъпват след победата на исляма. Новината за свикването в 2016г. на Вселенски събор след пауза над 1000 години дава надежда за спасението на нашите братя православни в Близкия Изток и Африка.
Все пак има изключения и това е Персия. Всичко започва с идването на власт на 16-годишният шах Аббас през 1587г. Нежелаещ да бъде марионетка в ръцете на военните тюрки-казълбаши, той решава да се опре на християните в борбата си срещу Османската империя. Изнервен от арогантните искания на турския посланик, Абас въвежда нова мода: обръсва брадата на дипломата и го връща в Истанбул, което се смята за обявяване на война.
След превземането на Ереван през 1604г. мустакатият шах Аббас взима политически мерки за опазване на Кавказкия регион от нашествията на османските сили, като премества арменците в други части на империята. Много от тях отиват в Нова Джулфа — град, който шахът построява за тях близо до своята нова столица Исфахан. Хиляди арменци загиват по пътя. Оцелелите се радват на големи религиозни и граждански права за разлика от депортираните от Сталин.
Чиния от епохата на Сафавидите(династията на шах Аббас).
Шахът привлича и арменски търговци и майстори в града, с цел да развие иранската икономика. Градът се управлява от кмет (калантар), избиран чрез свободни избори. Името на града идва от Джулфа в Нахичеван, днешен Азербайджан, откъдето идват повечето арменци, заселени в града. Днес там няма нито един арменец, а само тюрки-азери. Но да продължим към днешната Джулфа, християнския квартал на Исфахан.
Следва втора част: Исфахан:Арменската катедрала Ванк в Джулфа
Автор: инж. Цветан Димитров, Велики четвъртък, 2014
Снимки: Цветан Димитров