В съзнанието ми Мелник се свързва главно с безпаметно пиянство и тежък махмурлук. Не знам защо всеки път става така, но в общи линии разходката до там се състои в обикаляне на местните винарни, където трябва да пиеш без да спираш, защото иначе “губиш деня”. Това в събота. В неделя – реанимираш и обикаляш културните забележителности.
И така да се върна на Мелник.
Мелник е най-малкият град в България. Населението му е около 500 души.
Градът е включен в 100-те национални туристически обекта на БТС. Намира се в Пирин, на 20-тина км от Сандански.
Разположението на градчето е сред Мелнишките пирамиди- интересни скални природни образувания достигащи 100 м височина.
Архитектурата на Мелник е във възрожденски стил. Някои от къщите са изключително стари (над 150 години).
На времето тук е процъфтявала търговията с вино. Широката мелнишка лоза – символ на Мелник, е била най-разпространеният сорт в района. Сега лозовите масиви от този вид са силно намалени.
Кордопуловата къща-музей, освен 250 годишен исторически паметник на възрожденската епоха, е известна с избата си и дегустацията на вино.
Но, “дегустаторският” тур започва от друго място- при Митьо Шестака.
Избата му се на намира на около 200-300 м. над Кордопуловата къща. Винаги първо там се отбиваме. Собственикът е голям майтапчия и с търговски нюх. Прякорът му идва от предаваната от поколение на поколение аномалия шести пръст на ръката.
В избата се седи на издялани пънчета и дървени маси, които предразполагат за “дегустация” на огромни количества вино. Историите на Митьо за региона, развитието на лозарството и коварните действия в миналото на чуждестранен експерт по лозите, който потропвайки с бастунче заразил лозята с болест, за да прекрати толкова успешната търговия, забавляват и задържат на мястото часове.
Митьо изпраща дегустаторите по живо, по здраво преди да мръкне, защото пътят надолу е доста стръмен за развеселените клиенти.
По него стигаме до Кордопуловата къща.
Музеят предлага обиколка из стаите на къщата, била някога дом на една от най-заможните търговски фамилии в града.
Венецианските стъкла, черги, дърворезби са интересни за любителите на едновремешния интериор. В края на обиколката се слиза в дегустационната зала, разбира се :).
Избата и е издълбана в скалата и представлява 80 метров тунел, с вентилация, за съхранение на бъчвите с вино. Според уредничката, в избата могат да се поберат около 300 тона вино. Най-голямата бъчва е с вместимост 12 тона.
След като напускаме къщата, пътят надолу към главната улица минава покрай руините на църквата “Св. Никола”.
Другата забележителност в околността е Роженският манастир. Разстоянието от Мелник до него е 7 км, които могат да се изминат по туристическа пътека или по обиколен път с кола.
Според гръцки източници, манастирът датира от 13 век.
За мен най-впечатляващият факт около него е, че тук е гробът на Яне Сандански.
Възхитителната гледка от манастира към околните върхове на Пирин, Беласица и Мелнишките пирамиди, прави посещението на Рожен истинско удоволствие.
Автор: Марина Илиева
3 Коментари
Вчера посетихме Мелник и Роженския манастир послучай рождения ден на мъжа ми.Мелник след преброяването е 120 души.Рушат се старите сгради.Пример-конака ще падне.В механите няма посетители защото е много скъпо.Ние пийнахме мелнишко вино разбира се.В Роженския манастир-също разруха.Преди да изгонят игумена с коня манастира процъфтяваше-имаше изложбена зала,цветя,градинки.Сега един монах ни следеше в черквата сигурно да не снимаме,защо ли.Пътят е в окаяно състояние.Две сергии на амбулатни търговци и това е.Запада нашата България.
Да, сигурно сте прав. То с толкова вино, на човек му се струва, че е разбрал правилно, а всъщност се оказва, че просто си е блял.
Благодаря за корекцията. :)
Искам само да направя една забележка !!! Снимката, която е отбелязана като “Руините на хълма Св. Никола” всъщност са руините на “Болярската къща”. И хълмът свети Никола е от другата страна на града е не от тази.