Мелник, Роженски манастир

В съзнанието ми Мелник се свързва главно с безпаметно пиянство и тежък махмурлук. Не знам защо всеки път става така, но в общи линии разходката до там се състои в обикаляне на местните винарни, където трябва да пиеш без да спираш, защото иначе “губиш деня”. Това в събота. В неделя – реанимираш и обикаляш културните забележителности.
И така да се върна на Мелник.

Мелник

Мелник

Мелник е най-малкият град в България. Населението му е около 500 души.
Градът е включен в 100-те национални туристически обекта на БТС. Намира се в Пирин, на 20-тина км от Сандански.

Разположението на градчето е сред Мелнишките пирамиди- интересни скални природни образувания достигащи 100 м височина.

Мелнишките пирамиди

Мелнишките пирамиди

Архитектурата на Мелник е във възрожденски стил. Някои от къщите са изключително стари (над 150 години).
На времето тук е процъфтявала търговията с вино. Широката мелнишка лоза – символ на Мелник, е била най-разпространеният сорт в района. Сега лозовите масиви от този вид са силно намалени.
Кордопуловата къща-музей, освен 250 годишен исторически паметник на възрожденската епоха, е известна с избата си и дегустацията на вино.

Кордопуловата къща

Кордопуловата къща

Но, “дегустаторският” тур започва от друго място- при Митьо Шестака.
Избата му се на намира на около 200-300 м. над Кордопуловата къща. Винаги първо там се отбиваме. Собственикът е голям майтапчия и с търговски нюх. Прякорът му идва от предаваната от поколение на поколение аномалия шести пръст на ръката.
В избата се седи на издялани пънчета и дървени маси, които предразполагат за “дегустация” на огромни количества вино. Историите на Митьо за региона, развитието на лозарството и коварните действия в миналото на чуждестранен експерт по лозите, който потропвайки с бастунче заразил лозята с болест, за да прекрати толкова успешната търговия, забавляват и задържат на мястото часове.
Митьо изпраща дегустаторите по живо, по здраво преди да мръкне, защото пътят надолу е доста стръмен за развеселените клиенти.

По него стигаме до Кордопуловата къща.
Музеят предлага обиколка из стаите на къщата, била някога дом на една от най-заможните търговски фамилии в града.
Венецианските стъкла, черги, дърворезби са интересни за любителите на едновремешния интериор. В края на обиколката се слиза в дегустационната зала, разбира се :).

В Кордопуловата къща

В Кордопуловата къща

Избата и е издълбана в скалата и представлява 80 метров тунел, с вентилация, за съхранение на бъчвите с вино. Според уредничката, в избата могат да се поберат около 300 тона вино. Най-голямата бъчва е с вместимост 12 тона.

Входът към тунела на избата

Входът към тунела на избата

В избата има обичай да се лепят стотинки по стената

В избата има обичай да се лепят стотинки по стената

Една голяма бъчва

Една голяма бъчва

В дегустационната зала. Изглед към тунела.

В дегустационната зала. Изглед към тунела.

След като напускаме къщата, пътят надолу към главната улица минава покрай руините на църквата “Св. Никола”.

Руините на Болярската къща

Руините на Болярската къща

Другата забележителност в околността е Роженският манастир. Разстоянието от Мелник до него е 7 км, които могат да се изминат по туристическа пътека или по обиколен път с кола.
Според гръцки източници, манастирът датира от 13 век.

Роженски манастир

Роженски манастир

За мен най-впечатляващият факт около него е, че тук е гробът на Яне Сандански.
Възхитителната гледка от манастира към околните върхове на Пирин, Беласица и Мелнишките пирамиди, прави посещението на Рожен истинско удоволствие.

Автор: Марина Илиева

Публикувано в категория: И-О . Тагове: , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

3 Коментари

  1. lusi vasileva
    Изпратен 22.02.2015 на 17:12

    Вчера посетихме Мелник и Роженския манастир послучай рождения ден на мъжа ми.Мелник след преброяването е 120 души.Рушат се старите сгради.Пример-конака ще падне.В механите няма посетители защото е много скъпо.Ние пийнахме мелнишко вино разбира се.В Роженския манастир-също разруха.Преди да изгонят игумена с коня манастира процъфтяваше-имаше изложбена зала,цветя,градинки.Сега един монах ни следеше в черквата сигурно да не снимаме,защо ли.Пътят е в окаяно състояние.Две сергии на амбулатни търговци и това е.Запада нашата България.

  2. Марина Илиева
    Изпратен 25.01.2010 на 13:57

    Да, сигурно сте прав. То с толкова вино, на човек му се струва, че е разбрал правилно, а всъщност се оказва, че просто си е блял.
    Благодаря за корекцията. :)

  3. Изпратен 25.01.2010 на 13:31

    Искам само да направя една забележка !!! Снимката, която е отбелязана като “Руините на хълма Св. Никола” всъщност са руините на “Болярската къща”. И хълмът свети Никола е от другата страна на града е не от тази.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи