Към 2012– нашия уикенд в Румъния (част 1)
Тръгваме към Бран, не трябва да изпускаме Двореца на Дракула – нали всички за него говорят. По данни от това, което бяхме прочели – работи до 19 ч. Стигаме към 17,30ч. И тук всички места за паркиране, освен забранените, са платени – 4 леи на час. Лесно намираме двореца като се има предвид, че Бран е с големината на Мелник. Има три улички – едната с двореца, едната с къщи за гости и другата с входа към града – пък с хотели и къщи за гости. Бързаме за двореца.
Такси – 25 леи за възрастни,10 леи за учащи и студенти и 5 леи за деца до 8 г – нашето едното, макар да е на 10 г навършени в случая минава естествено за 8 годишно – няма да сме българи ако не го направим! Разглеждането на двореца ни коства 2ч. То не бяха снимки, то не бе катерене от стълби на стълби и зяпане от стая на стая. Излизахме на различни тераси и пак снимки.
Най-разочароващото за този дворещ е, че носи името на Дракула и е известен най-вече с него, а на самият Дракула е отделена само една стая с написано за него, с един рицарски плащ в стъклена витрина. Целият дворец е представен като дворец на Румънския крал, за каквото всъщност са е ползвал. Иначе сам по себе си и този дворец е красив – отвън е изсечен в скалата и е сякаш нейно продължение, а отвътре естествено най-голяма атракция както за мен така и за децата бяха тесните и извити стълби и красивите мебели в стаите.
Разгледали всяко кътче от Дракуловската обител, както отвътре така и отвън, към 19ч вече бяхме пред дилемата “А сега къде ще спим?” Въпреки, че бяхме наизвадили от нета всякакви адреси на вили, хотели и къщи за гости, не успяхме да открием нито един адрес. Решихме да пробваме да си помогнем сами като не идва тази “Неволя”.
За наш голям късмет в една от трите улички на града попаднахме съвсем случайно на вила РИЕТ- къща за гости ***. След като за един апартамент с 2 стаи, трапезария с хладилник, баня тераса с изглед към Замъка платихме 200 леи, останахме повече от доволни. Ако някога замръкнете в Бран – вила РИЕТ е вашето място – тел. 0742/952300. Собствениците са невероятно мили хора, знаят английски и чудесно се комуникира с тях.
Хапнахме, пийнахме след като се успокоихме, че няма да се наложи да спим по колите и решихме да направим нощни снимки на Двореца на Дракула.
Доста се потрудихме, но най-накрая успяхме. Следваше разходка из нощен Бран и един здрав сън в хубавите стаи и легла.
На следващата сутрин се сбогувахме към 8ч с нашите любезни домакини и след като не забравихме да си вземем по една визитка от тях се отправихме към Брашов. Минахме през Рашнов обратно и използвахме случая да направим по някоя снимка на крепостта отвън и от друг ъгъл.
В 9,30 ч спираме на центъра в Брашов. Знаем че в неделя синята зона е безплатна – така е все още. Оставяме колите и тръгваме на разходка – като хрътки жадни за обекти за посещение и нови снимки. Първи обект – старото кметство – сега галерия.
Снимаме порядъчно. То в Брашов материал за снимки колкото щеш – кеф ти обекти, кеф ти хора, кеф ти събития. Оказа се, че в града се провежда фестивал на занаяти, народни обичаи и производители. Площадът в старата част е пълен. Подминаваме ги, защото имаме набелязани цели. Черната църква – за съжаление е в ремонт и я видяхме и обиколихме отвън.
По мое мнение това си е чиста катедрала, а не църква. Има вход 1,50 за деца и 3 леи за възрастни. Качваме се на цитаделата над града и я разглеждаме, вход 4 леи на човек – таксуват ни като румънци, иначе за чужденци – 7 леи за възрастни и 1,50 за учащи, минаваме през портата Екатерина на излизане и пак се връщаме в центъра по обиколен маршрут.
Успяваме да хванем и служба в католическа катедрала и чухме изпълнение на хор и орган както и видяхме на живо католически свещеници в червени тоги. На площада е много интересно – опитваме различни видове кашкавал, мляко, вино, сирене и какво ли още не. Тропвам и едно румънско хорце с група до сцената.
И тук има лифт, но така и не стигаме до него – доста е далеч за ходене пеша. Времето ни притиска, хвърляме по един поглед на площада в стария град – магазинчета за сувенири, места за хранете и дори площад с гълъби като този във Венеция.
Пак снимки, хапваме по един геврек и с мляко и разбира се не пропуснахме да се запишем в историята на Брашов като седнахме да пием кафе на барче. Цените: 4 кафета с 2 коли – 27 леи. Кафето е дълго и каквото и да си поръчате като модел от менюто ви носят все едно и също. Въпреки това самата тръпка, че пиеш кафе в старият център на Брашов е достатъчна.
И тук оставихме доста обекти за посещение за следващия път. Към 15ч тръгнахме от Брашов за Букурещ. Направихме си извод, че за да се обиколят всички забележителности в Брашов ти трябва един ден от сутринта до вечерта, най-малко.
Към 17ч влизаме в Букурещ. Още от Синая заваля проливен дъжд. Спря само за малко на една отбивка непосредствено след Синая, може би за да ни позволи да си закупим по някой и друг сувенир и пак почна да вали. От дъжда гледката в планината стана още по-красива.
Зелени планини с издигащи се облаци от пара над тях. Пътищата се отводняват без проблем, локви няма, течащи реки по пътя – също. В Букурещ просто минаваме през града. Движението е ужасно натоварено – и тук живеещите в столицата провинциалисти са прибират от почивните дни. Трафикът започна още от Синая. С облекчение видях, че излизаме от града – добре че успяхме пътьом да видим две от забележителностите на Букурещ – Триумфалната арка, покрай която минаваме и на отиване и на връщане и двореца на Чаушеско. Това ми е достатъчно за сега от Букурещ – Благодаря ти GPS, че ни изкара живи от този град! Гоним посока Дунав мост за да минем преди да се стъмни. Успяваме и около 19 ч сме на моста. Такса от румънска страна – 26,25 леи. Приема ги служител в една кабинка и дори не проверява документи. Минаваме моста и ето ни отново в Родината!
Впечатления от братска Румъния: Хората не са дремали като нас 22 години. Правили са пътища, обновявали са сгради – поне там където минават туристи. Всяко едно кътче от природата и историята си са превърнали в място, от където могат да се печелят пари. Можем само да се учим от тях. И още нещо: Пак ще идем!
Автор: Ралица Илиева
Снимки: Ралица Илиева