Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Пътуваме край Алпите. Накъдето и да обърнеш погледа си – изключителна красота.
Осезателно усещам, че съм в друг свят, с чист, свеж въздух. Несъзнателно дишам шумно и дълбоко, пречиствам дробовете си, като че ли да погълна толкова много, че цяла година да усещам здравия алпийски климат. Гледката по пътищата на Германия и Австрия особено ме впечатли с чистотата, подредеността и красотата. Шумозаглушителни стени отделят пътя от близките населени места.
Няколко пъти минаваме под еко надлези- пътеки с естествена растителност, по които да минават животните, обитаващи тези райони. Умно и хуманно!
Виена! Коя е първата ви асоциация? Виенското колело, дворци, Щраус, виенско кафе…
По статистическа информация градът е най-големият в Австрия, нейна столица, красиво разположена в подножието на Алпите, по двата бряга на Дунав. Градът се гордее със славно имперско минало. Връщайки се назад в миналото, откриваме началото на града като келтско селище, възникнало още през 500 г. пр. Христа. През Средновековието Виена е тайна столица на Римската империя, след това на Австрийската империя/1804г.-1805 г./, на Австро-Унгарската империя/1867г./. Официално е столица на днешна Австрия от 1945 г. Виена е важен международен център на много институции и компании- тук е комплексът на ООН/видяхме го в дъждовно време/,
ОПЕК/ Организацията на страните износителки на петрол/, МААЕ/ Международната агенция за атомна енергия, градът е избран за главен щаб на Организацията за сигурност и сътрудничество на Европа.
Виена е символ на аристократизъм и спокойствие, на култура и разкош. Като център на класическата музика, като град със завидна история, оставила и до днес внушителна архитектура, Виена е душата на културна Европа.
Особена одухотворена атмосфера има в този град, пълен с интересни исторически забележителности, културни институти, центрове на изкуството. Званието „Европейската културна столица“ ежегодно подхожда на Виена, град с около 70 театъра, 4 опери, няколко музикални сцени и около 100 музея-“Музея по история на изкуствата”, “Музейния квартал”, музеят “Леополд”, Императорският театър/ един от най- старите в Европа/, Народният театър, театърът в Йозефщат, Държавната опера, Народната опера.
Символи на града са и дворцовите компкекси Хофбург, Шьoнбрун, Белведере. Кое по-напред да видиш, особено когато си за малко в такъв град!
През 2001 г., градският център е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Градът се е превърнал в мярка и за стандарт на живота / не само в 2009 г., когато беше обявен за най- добър град за живеене/.
Българите свързваме Виена с родените в този великолепен град Фердинанд I-княз и цар на България, чешкия историк Константин Иречек, тясно свързан с българската история и култура. Тук свършва житейският път на писателя Антон Страшимиров, на оперния певец Тодор Мазаров, на политика Александър Радев, на певицата Люба Велич. По същия повод свързваме Виена с имената на Моцарт, Бетховен, Брамс, Кафка др.
Първата ми среща с Виена е с една от символните атракции – Пратерът/ Вулстелпратер/. При навлизането в града отдалече се извисява вековното Виенското колело Рийзенрад.
Височината от 65 м. не ми се вижда толкова внушителна, гигантска/както пише в проспекта/, може би защото не гледам с детски очи/?/, а с погледа на пораснал човек. Но съжалявам, че в програмата ни не влиза посещение на парка и някоя от атракциите, около 200 на брой. Тук не трябва да се идва през зимния сезон, защото от ноември до март Пратерът е затворен.
Минаваме покрай Виенската опера, първата оперна сграда в града с повече от 140 годишна история.
Интересни са двата фонтана пред зданието- левият олицетворява радостта, музиката, танца, а срещуположният- скръбната любов, отмъщението. Посещение на богатия музей на операта, на представление от богатия афиш оставихме за следващо посещение. Всъщност да се види спектакъл на сцената на виенската опера е трудно сбъдваща се мечта по отношение на осигуряване на билет. А репертоарът е много богат, почти целогодишно се изнасят представления/повече от 300/.
А как да не си представиш, че звучи музика и се носиш в магията на виенския валс, когато минаваш покрай къщата, където Йохан Щраус е написал вечния „На хубавия син Дунав“.
Разходката ни продължава с посещение на имперските символи на Виена. Дворците Хофбург, Шьонбрун, Белведере и до днес са красив знак за разкош и великолепие. Една вълнуваща разходка със старите карети из историческия център връща в миналото.
Дворец Хофбург в наши дни е официална резиденция на президента на Австрия, а в миналото/от 13. век/ е приютявал няколко управленски династии/до 1918г./
И до днес се носи духът на онова време- чува се конски тропот, постоянно преминават старите каляски, с които може да се направи романтична разходка из комплекса.
А той включва много културни институции, съхранили блясъка и великолепието на имперското минало на Виена- Музеят на Кралица Елизабет Австрийска/ легендарната императрица Сиси/, Музеят на изящните изкустват, Природонаучният музей, Австрийската национална библиотека, Художествената галерия „Албертина“/ с над 1 млн. експоната), Президентската канцелария, Църквата „Св. Августин“, хазната, училището по езда / с конюшня/.
Лятната резиденция на Хабсбургите е била дворец Шьонбрун– днес интересен богат дворцов коплекс, който функционира като музей от 60-те год. на XX в.
В дворцовата сграда има 1441 стаи в стил рококо. В комплекса се намира най-старата в света / от 1752 г./ зоологическа градина в бароков стил. Един ден не стига да се видят само отделните обекти – дворцовия парк, Лабиринта, оранжерията Палмовата къща, Къщата на пеперудите, Фонтанът на Нептун, Римските развалини.
Най-лесно забелязващ се символ на Шьонбрун е колонадата Глориет.
Тя се извисява на хълма срещу двореца от 1775 г. В Шьонбрун времето не беше благосклонно към нас-дъждът ту заваляваше, ту спираше и за съжаление до Глориет така и не можахме да се изкачим.
Третият дворцов символ на Виена е Белведере.
Той е построен в 18. в. за резиденция на принц Савойски. Дворцовият комплекс се състои от две части – долен и горен Белведере, свързани с обширен красив парк. Долен Белведере е създаден с идеята да бъде вила за забавления в предградията.
В него се помещава Австрийската галерия, към чиято съкровищница спада и най-богатата колекция платна на австрийския художник Густав Климт. Горен Белведере е използван от принца като основна лятна резиденция. Градините на комплекса са изключително красиви, а за водния басейн, намиращ се сред тях, се носят легенди, че в него плували нимфи и богини.
Минаваме през централния градски площад, известен с Паметника на чумата.
Въпреки многолюдието, имаше място и за оригиналните улични артисти.
В красиво достолепие насреща ни белее варовиковата катедралата „Св. Стефан“.
Тя е наистина внушителна готическа катедрала, построена през далечната 1147г. , днес наричана Майка на Виена. Първоначално е била в романски стил, но е преустроена по решение на Албрехт I от династията на Хабсбургите.
23 камбани „пеят“ от двета кули на храма. Отворена за туристи е „Щефи“, както виенчани нежно наричат южната кула, а от върха й /137 м./ се разкрива главозамайваща гледка към целия град. Красива и внушителна е катедралата и отвътре.
Не може да напуснеш този красив град, без да осигуриш за близките сладки подаръци за радост на душата.
То само краткият престой в някой от магазините за сладкарски и бонбонени изделия е празник за душата.
За спомен от Виена задължително сядаме в една от красивите сладкарнички на чудесно виенско кафе
с торта Сахер. Ммм…
Препоръчаха ни кафене „Аида“, на малко площадче в близост до катедралата „Св. Стефан“. Приятна обстановка, богат избор от сладки изкушения, чудесно място за кратка почивка.
А следващата гледка не представя виенско кафене, а предверието на Арт тоалетна!!!
За нея се минава през малко, но уютно пространство за магазинчета за сувенири и подаръци. Необичайното място се намира срещу не по-малко атрактивните и интересни шарени еко къщи по една малка виенска уличка.
Комплексът е известен като Къщaтa Хундертвасерхаус, носеща името на своя създател- оригинален австрийски художник, скулптор и архитект. Ексцентричният външен вид съответства на вътрешното архитектурно решение- подът е неравен, стените са несиметрични. Къщата е обитаема и сигурно е екстремно да обитаваш подобен дом.
От императорските дворци до една нестандартна градска тоалетна- всичко в този красив интересен и богат град излъчва аристократизъм и великолепие.
Автор: Валентина Райкова
Снимки: Валентина Райкова
Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от 
Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!
5 Коментари
Благодаря за пожеланията! Ние май ще минем през Румъния, за да видим Карпатите. И то през пролетта, заради Пратера …
Радвам се, Албена, благодаря.
Ние пътувахме през Сърбия, групово, с автобус, т.е. всичко ни беше уредено. Но и сами спокойно бихте се справили- с предварителна информация, с карта , с малко немски/ английски/. Успех и приятни емоции.
Благодаря за хубавия пътепис, Валентина!
Планираме и ние посещение във Виена.
Може ли да ми отговорите на няколко въпроса.
По кой път стигнахте до Австрия – през Сърбия или през Румъния?
Ако отидем семейно, ще можем ли да намерим сами забележителностите на Виена?
Благодаря, Дияна! На Вас- приятно пътуване и дано да видите повече неща от мен.
Интересно и увлекателно описание ! Планираме пътуване в края на октомври и едно от възможните места е Виена, много полезна информация намерих тук ! Успех в конкурса !