Плиска – първата столица

Плиска е първата ми сериозна туристическо-фотографска „дестинация” отпреди четири години. Тогава внезапно реших да заменя лятно безцелно „пържене” на плажа с множество екскурзии до близки, по-близки, далечни и съвсем далечни интересни места. Хрумна ми неочаквано. Тръгвахме си от морето, не ми се прибираше, но и излежаването на плажа ми дойде в повече. Безделието понякога ражда добри идеи.

По пътя на връщане се отбихме в Плиска. Нямах спомени от детството, скоро не се беше шумило около Плиска, говореше се повече за находките на Китов, за Татул, за Перперикон, за „Свети Четиридесет мъченици” в Търново. За Плиска май бях чувала, че президентът като историк пращал студенти да косят тревата, но и в това не бях съвсем сигурна. Дали пък не ставаше дума за Преслав.

Очаквах някакви неразгадаеми исторически руини, обрасли в бурени и коприва, не бях чувала да има музей. Всъщност Плиска се оказа отлично проучено и исторически обгрижено място, имам предвид като за град отпреди 1000 и повече години. Поработили са добре и археолозите, и уредниците, навярно и общината. Това, което научих там и това, което видях, ме убеди, че за нашата археология не съществуват тайните на вековете.

Първото впечатление бе очарованието на простия, но внушителен каменен зид. Такъв народ сме били – безхитростни, строги и достойни хора, вярващи, войни и номади, сурови и смели българи. А днес?

Вълнуващо е дори да стъпваш по същата земя, по която са вървели българските ханове, воеводи, жреци и свещеници. И нищо да нямаше за гледане, да бяха останали само основите на дворците и крепостната стена, внушението за вечност завладя и покори дори размекнатите ни от 40 градусовите температури мозъци.

Първоначално Плиска била военен лагер. По-късно се развила и оформила като град с три укрепителни линии. Първата представлявала ров с ширина 10 м и дълбочина – 6. Изкопаната пръст оформяла вал, висок около 4 м. Ровът и валът ограждали Външния град, който заемал площ от 23 кв. км.
В Интернет прочетох, че Плиска възниква върху по-старо славянско селище, времена, които дори не мога да си представя.

През ІХ век Плиска е един от най-големите градове в Европа. Дълъг е 7 км, през града минава река, която облагодетелства не само живота в него, но и разцвета на занаятите. Населението от Външния град нямало право да влиза във Вътрешния. Вътрешният град бил отделен със стена. Първоначално това била дървена ограда, по-скоро двоен плет, между който имало пълнеж от пръст.

Във Вътрешния град живеел ханът и аристокрацията. Основното жилище във Външния град била землянката, дълбоко вкопана в земята. През 811 г. Никифор І Геник нападнал и опожарил Плиска. Освен дървените постройки и ограда, изгоряла и единствената каменна сграда – Крумовият дворец. Той заемал площ от 5 дка, имал квадратна форма, бил поне на два етажа и имал 4 кули. Използвал се за церемониални и жилищни нужди.

След опожаряването на Плиска, Омуртаг я построил изцяло от бял камък, слепен с червен хоросан. Учените смятат, че така е изглеждала Тронната палата или Големият дворец. Семейството на хана живеело в Малкия дворец. Големият дворец имал подземни тайни входове, тунели и изходи; тунелите били с височина 2 м., ширина 1,50 и подова настилка от плочи. Били изградени за безопасност и давали възможност за бягство на живеещите във Вътрешния град.

Плиска била добре водоснабдена. Градът имал водопроводна мрежа от керамични тръби с дължина 7 км. Водата се събирала в резервоар от 500 куб. м. с преливници, които не позволявали да се застоява. Вътрешният град имал бани, първоначално обикновени басейни, но постепенно – модернизирани. Под подовете били положени глинени тръби, в които циркулирал горещ въздух. Така се отоплявали и стените на двореца, те също били двойни, помежду им също по тръби се движел затоплен въздух.

Във Вътрешният град Омуртаг изградил капища на Тангра. Борис І решил да приеме християнството, съборил капищата и започнал да строи църкви. Плиска съхранява останките на образци на ранно-християнски сгради. Но гордост за града, разбира се, била Голямата Базилика, най-голямата християнска сграда на Балканския полуостров, а някъде се твърди – и в Европа, през ІХ в. Заемала площ от 2920 кв м., била дълга 100 м и широка 30 м.

Била част от комплекс, в който освен катедралата, се намирал архиепископският дворец, манастир и скрипторий за преписване на книги. Комплексът се намирал във Външния град. Строежът започнал след 864 и бил завършен изцяло около 875 г., там били заведени учениците на Кирил и Методий

Приемането на християнството е основната причина, поради която Плиска била изоставена като столичен град. Преди няколко години прочетох статия на моя преподавател от Великотърновския университет проф. Анчо Калоянов. В нея се твърдеше, че съборът, който знаем като Преславски, всъщност се е състоял в Плиска през 894 г. На него са утвърдени християнското богослужение на говорим език, кирилската писменост, чрез което ставаме третия класически народ на Европа, или старобългарският става третия свещен език след гръцки и латински. Това е първият исторически акт на православната цивилизация.
Този всенароден събор бил свикан за бъдещето на България. Борис І лишил сина си Владимир от трона заради предателството му към нова християнска вяра и провъзгласил за български княз третия си син Симеон. На същия този събор се взело решение столицата да се премести от Плиска в Преслав, за да се скъса напълно с възможността за връщане към старата вяра. Новата столица трябвало да бъде християнската столица на новата християнска държава. Затова и Златният век на българската култура се случва в Преслав, а не в Плиска.
Плиска си остава града на прабългарската държавна традиция, която ляга в основите на първата българска държава.

Друга теза поднася Яна Язова. Тя има една не много позната драма „Последният езичник”, в която залага противоположно мнение – Владимир Расате всъщност воюва срещу византизацията на българската държава и култура и защитава изконно българското – вярата в прабългарските богове, прабългарската традиция. Коя е истината, не знам. Историята категорично определя като правилно решението на Борис І и възхвалява Симеон.

И така Плиска е столица на България 212 години. След напускането й от владетеля и аристокрацията, градът продължил да съществува още 200 години. Населението от Външния град влязло във Вътрешния. Търговията и занаятите достигнали разцвет. През ХІ век градът бил превзет от печенеги и кумани и останал обезлюден до края на ХІХ в.

Тогава в новоосвободена България дошъл чешкия учител по математика Карел Шкорпил. Той направил първите разкопки в с. Абоба /дн. Плиска/. Правил проучвания по тези места, заедно с Фьодор Успенски през 1899-1900 г. и пръв изказал мнение, че тези руини са останките на българска столица. На коя? Отговор дава Чаталарския надпис.

От него се научава името на града – Плиска.

Тази алея води към останките на дворците на Крум и Омуртаг. Може би забравих да кажа, че дворецът на Омуртаг е издигнат върху основите на Крумовия.

Музеят. Доста модерно оборудван, което, вече знам, означава, солидна сума за снимане. Тогава не бях толкова отдадена на снимането и писането, но тайно и конспиративно щракнах няколко снимки, ей тъй, защото имах апарат. И защото има какво да се научи от експозицията – как са изглеждали дворците на хановете, как изглеждал манастирският комплекс около Голямата Базилика, изображенията на писмени знаци от предписмения период, предмети от бита, сред който безспорно най-интересна е славянската керамика, старателно възстановена и прекрасно подредена.

Пред музея също е приятно и красиво.

Видях, че в огромния парк, бивша наша столица, кипи строителна дейност. Знам, че има някаква забрана за реставриране на исторически сгради, ако няма документи как точно са изглеждали. Такива възстановки са направени на Царевец, а сега и на Трапезица. Може да не е много в крак с голямата наука, но на мен те ми допадат. Все пак, повечето туристи, сме лаици, искаме да видим миналото наяве, защото трудно можем да си го представим.

Може би неумелите ми исторически писания не са нещо особено, но аз си поставих две задачи да разкажа за началото на българската държавност и да предам вълнението, което почувствах. В Плиска то идва не от това, което ще видиш, а от това, което ще почувстваш. А то е гордост и спокойствие.

Автор: Цветелина Георгиева
Снимки: Цветелина Георгиева