Това сме ние, е с малки изключения, някои отидоха за цигари, а аз отсъствам, защото снимам. „Ние” обичаме да пътешестваме, но не следваме напълно призива на Алеко – като напуснем „задушливите” кафенета да си забравим и цигарите.
В прилив на патриотичен ентусиазъм и за да оползотворим прекрасния есенен ден, решаваме да пътешестваме в близките общини. Защо да ходим надалеко, пък и за един ден, я да прескочим у комшиите. Най-красивите места в Русенския край са в Поломието. Маршрутът – кратък, лесен, общодостъпен и средновековен, по-точно от времето на Второто българско царство – манастира „Свети Димитър Басарбовски”, Ивановски скални църкви и Средновековен град Червен.
Манастирът „Свети Димитър Басарбовски” е изцяло и напълно обновен, изглежда като съвременен туристически обект и е изключително посещаван. Намира се в землището на село Басарбово, много близо до Русе, в скалите край река Русенски Лом.
Житието на светеца разказва, че той много обичал божия свят – природата и живинките. Един ден тръгнал, с един бос крак, духовно наказание, защото с този крак стъпкал малки пиленца и открил сред великолепните бели варовикови скали пещера с манастир, там живял отшелнически, мъдро, в сговор със Създателя и неговите творения.
Макар че Денят на независимостта е свързан с историята на Третото българско царство, ние избрахме да пътешестваме из Второто – защото то е време на изключителна духовност. Емблема на това време е великият Евтимий Търновски. Не че днес много се сещаме за Евтимий, но има моменти, в които е необходимо да проветрим душите си и да дадем урок по българщина на по-младите. (По-младите бяха идвали и без нас по тези места, поне ни останаха най-младите, но пък техният стремеж все още се изчерпва с това сами да изкачват стръмните стъпала.)
Ивановският скален манастир „Свети архангел Михаил” е много популярен. Той е комплекс от църквата и още няколко скални помещения. Създаден през ХІІІ в. от един монах – Йоаким, който по-късно става първият търновски патриарх. В църквата са запазени стенописи от ХІV в, време, когато скалният комплекс е център на най-извисеното духовно учение, позволено в православието – исихазма.
Стенописите са под закрилата на ЮНЕСКО и екскурзоводът не разреши да ги снимаме. Околността обаче компенсира забраната, такава панорама се открива, че сърцето без да ще се вълнува и пулсира в друг ритъм, а душата забравя пошлостта на ежедневието и отчуждението между хората. Може би не е толкова лошо да си българин! Имало е и добри българи, отдадени на чиста духовност. Някога!
Последната спирка по днешния маршрут е средновековния град Червен. Отдъхнахме спокойно на брега на Русенски Лом в село Червен, за да се подготвим за нови стълби, тайнствени галерии и останки от старата средновековна слава.
Червен – гордост от българското минало в безславното настояще, сега е опазен дотолкова, доколкото е възможно. Като всеки средновековен град той е изграден на скален рид, непристъпен и труден за превземане от враговете. Скалите горе са напълно лишени от вода, затова в тях са просечени тайни проходи до реката.
Относително добре е съхранена митрополитската църква и стражева кула. Подобно на другите исторически забележителности в Поломието и тук най-неповторима е панорамата от крепостните стени.
Последна почивка преди слизане, отдих сред тишина и история, покой и мир след отминали страсти, събираме сили и смелост за връщане в реалността.
Прощален поглед към новото село от скалите на средновековния град.
Отново си спомням за Алеко и за горчиво-прочувственото му прощаване с Ниагара. Кратък е животът, за да се надявам да се срещнем отново – пише авторът на „Чикаго и назад”, надявам се нашият живот да е по-дълъг, за да се качим отново на тези неповторими скали и да изпитаме най-прекрасното усещане за сливане с природа и история.
Автор: Цветелина Георгиева
Снимки: Цветелина Георгиева