Среща с Буда

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

Китайците не обичат да планират ежедневието си. Защото, даже и да си обещаят някакво събитие, все нещо им се случва и очакваното се разминава. Те обаче приемат това философски, не се разочароват, даже не го обсъждат. Затова не се учудихме, когато наш познат китаец, туроператор, ни покани на екскурзия до Наншан от предния ден.

Позлатен Буда

Позлатен Буда

Тръгнахме на седми март рано сутринта с автобус, времето – ясно и мразовито… Съпругът ми и тримата му колеги българи се оказват единствените мъже в автобуса. Развлечението било осмомартенски поздрав за тридесетина китайки от техните половинки. Впрочем, местните дами са убедени, че осми март е ден на китайската жена и разпалено обясняват, че си го празнуват вече сто години. Е, нали знаехме, че Китай на техния език означава „страна в центъра на света” – не спорихме дълго…

„Ох, то тук само жени, къде съм тръгнал” – изпъшка глухо спътникът ми, но скоро гледката на Великата китайска равнина го погълна и той притихна примирено.

Наншан е огромна местност – Парк на будистката култура, недалеч от град Лонгкоу и заема площ от шест квадратни километра. Това е област на природно спокойствие, което предразполага към уединение и философски размисъл. Минавайки под арката на входа, туристът влиза в един от онези прекрасни китайски пейзажи, рисувани с туш.

Арката на входа

Арката на входа

Паркът е единственият модел – копие на архитектурните направления на главните китайски династии в различни стилове и периоди. Тук са представени на живо голям брой исторически и културни реликви, знакови събития и внушителни фигури от китайската история. То е необходимо място за потомците – да оценят историческия прогрес и великолепната национална култура и да обхванат в цялост китайската цивилизация като жива история.

Началото на Парка на будистката култура Наншан

Началото на Парка на будистката култура Наншан

През 2003 година Паркът е номиниран за „Средно училище за обучение по история на открито” и „Младежка база за обучение в патриотизъм”. Той се състои от Наншански даоистки храм, Наншански будистки храм, Наншанския бронзов Буда, женския манастир Шианшуи и Лингюан-даоистки храм, разположени между езерата Лианиу и Жиию.

Всички тези живописни места са препратки към династиите Джин, Танг, Сонг, Юан, Минг и Чинг. Те са строени преди хилядолетия като системно се възстановяват. Последната им реставрация е през 1999 година. Кулите, пагодите и галериите на древния комплекс са построени по склоновете на планината с простота и елегантност, едновременно внушителни и великолепни.


На територията му се намира и Наншанският голф клуб, чиито игрища за голф са на едно от първите места в света по качество.

Още със слизането от автобуса ни подхвана леденият планински вятър. По тези краища пролетта пристига късно – чак към края на май. Прието е туризмът да се свързва с топло време, птичи песни и разлистена природа. Но и зимното разглеждане на забележителности си има своето очарование – най-често сте сами в комплекса, воят на вятъра романтично се смесва с тихата китайска музика, която струи от невидими колони, а и само вашите снимки ще запечатат снега по извитите като усмивки покриви.

Опашката от премръзнали девойки от нашия автобус

Опашката от премръзнали девойки от нашия автобус

Храмът на етиката

Храмът на етиката

Храмът на етиката е посветен на Лаодзъ – велик философ и мислител на древен Китай, от когото се е учил и Конфуций. Неговото фамилно име е Ли, а Лаодзъ е почетна титла, дадена му от неговите последователи. Основател е на таоизма (даоизма) – третата по влияние религия в Китай наред с будизма и конфуцианството.

Скулптурно изображение на Лао Дзъ

Скулптурно изображение на Лао Дзъ

Замръзналата рекичка, която опасва комплекса

Замръзналата рекичка, която опасва комплекса

Който знае китайски, слуша екскурзоводката

Който знае китайски, слуша екскурзоводката

Порталната зала на Будисткия храм е наричана още Залата на трите порти. Храмът е построен за първи път по време на император Женгуан от династията Танг (627 г.) и реставриран по време на династиите Сонг, Минг и Чинг. За пети път е строен наново преди единадесет години.

Залата на трите порти

Залата на трите порти

Скулптурни изображения в храма

Скулптурни изображения в храма

Златен, смеещ се Буда

Златен, смеещ се Буда

Позлатени божества със светещи лотоси пред тях

Позлатени божества със светещи лотоси пред тях

Пътечката се вие между пагодите и ни води към него – най-величествения – Наншанския бронзов Буда. Преди да стигнем до подножието на хилядите стълби към него, вниманието ни привлича беседка, в която виси храмова камбана. Ето как се бие камбаната – показва ни организаторът Джанк.

Джанк бие храмовата камбана

Джанк бие храмовата камбана

Китайка се моли в подножието на Буда

Китайка се моли в подножието на Буда

Ръката на Буда - тук сме през есента

Ръката на Буда - тук сме през есента

Вдигаме глави нагоре и срещаме спокойния и мъдър поглед на Буда. Знакът с ръка може да се тълкува двояко – като поздрав и като „Не! Спрете!”… Решаваме, че е поздрав и тръгваме смело по стълбите. Който е изкачвал стъпалата на Шипка, ще разбере какво е усилието. Но си струва – панорамата от върха е прекрасна!

Стъпалата към Буда

Стъпалата към Буда

Панорамата отгоре

Панорамата отгоре

Големият Буда е отлят от бронз преди шест години. С останалия бронз са били отлети 9 999 малки (тридесет сантиметрови) статуетки на Буда, които са позлатени. Всяка е с различно изражение на лицето, ярки и живи… Те са тържествено осветени от главния духовник и и са поставени в Залата непосредствено под Големия Буда. Общо десетте хиляди Буди наблюдават делата ни непрекъснато от центъра на света – казват китайците.

Наншанският Буда

Наншанският Буда

Всеки месец, когато луната застане в права линия със земята и слънцето (сизигия), духовниците в Наншанския храм провеждат будистка церемония, на която четат свещените книги и се молят за благочестивите дарители, които са помогнали да бъде отлята внушителната статуя. Имената им са гравирани върху гигантския лотос, в който е седнал Буда. Това е рядка възможност да се види на живо церемонията и хората, които се помолят тогава, ще бъдат благословени.

Наншанският Буда се смята за най-големият бронзов седящ Буда в света – висок е 39 метра и тежи 380 тона, с осем метра е по-висок от паметника на връх Шипка. При него е съчетана есенцията на отливане на фигура на Буда от древността и от ново време, използвани са както китайският, така и чуждестранният опит.

Бронзовият лотос, в който е седнало божеството

Бронзовият лотос, в който е седнало божеството

Когато идвахме през октомври за първи път, шадравана още го строяха. Така че той е най-новата забележителност – това е първата му зима. Ето как изглеждаше през есента.

Шадраванът се строи през есента

Шадраванът се строи през есента

Ето го днес - в цялото му великолепие

Ето го днес - в цялото му великолепие

Скован в лед - една зимна приказка

Скован в лед - една зимна приказка

И от мантията на Буда се стича лед

И от мантията на Буда се стича лед

Очакваната пролет ще освободи Буда и дракона от ледените окови. От устата на дракона ще бликне вода, която ще дарява живот. А роденият петстотин години преди Христа индийски принц ще се носи над водата – това ни е познато, боговете ги могат тези чудеса…

Встрани от шадравана има навеси със стенописи – сцени от живота на Буда – и въртящи се медни барабани с индийски надписи – летопис на историята на будизма.
Съдържанието на надписите е загадка за туристите, затова те минават покрай тях и само леко ги завъртат.

Медните барабани

Медните барабани

Обядвахме набързо в ресторанта на хотел Наншан и се върнахме да доразгледаме. За да не се отпускаме и да сме във форма, Джанк се погрижи да ни настани в едно открито туристическо влакче, което да ни изкачи в планината до следващата красота.

Влакчето устремно пое нагоре, пронизващият вятър свиреше в ушите ни и когато вече бях решила да скоча от него, преди да съм се превърнала в някоя от вледенените статуи на шадравана, пристигнахме пред Музея на будистката култура. Слязохме вцепенени от влакчето и с надежда за малко топлинка се отправихме към входа. Музеите тук обаче не се отопляват… Скоро забравихме за студа, потопени в изяществото на будистките реликви.

Портата за двора на Музея на будистката култура

Портата за двора на Музея на будистката култура

Покрит файтон за знатните особи

Покрит файтон за знатните особи

Древни рикши

Древни рикши

Дървото с бронзовите листа символизира Бога на богатството. Според него процесът на улягане и задомяване на всеки трябва да бъде свързан с поставяне на духовни цели и нравствено въздържание. Този бог е символ на традиционния морал.

Дръвче с листа от бронз

Дръвче с листа от бронз

Три са неговите превъплъщения: Гуан Ю представя богатството на верността и честността. Фан Ли – богатството на мъдростта, докато Жао Гонгмин и Би Ган представят богатството на справедливостта. Замисли ме разбирането на китайците за богатството, доста различно от нашето…

Входът на музея

Входът на музея

Стотици фигури от нефрит

Стотици фигури от нефрит

В залата на будистките реликви са изложени повече от хиляда старинни предмета от Трите китайски благороднически фамилии. Те проследяват началото и процъфтяването на уникалната будистка култура.

Нефритеният Буда Лечител се издига с несравнима тържественост и достолепие, отнякъде се чуват монотонни песнопения, а вярващите се кланят коленичили и отправят към божеството молитви за здраве, дълголетие и богатство. Лицата са озарени. Ако се молите с открито сърце, може да постигнете благодат, дълъг живот и сигурност за цялото си семейство.

Големият нефритен Буда Лечител

Големият нефритен Буда Лечител

Най-високият седящ нефритен Буда в страната е измайсторен от бирмански нефрит с височина 13,66 метра и тегло 660 тона. Около него виждаме още шест по-малки Буди в различни цветове, които заедно с големия оформят групата на Седемте Буди Лечители.

Успяхме още да разгледаме мавзолея на император Хуанг, женския манастир, а на тръгване надникнахме и в тази малко зловеща на външен вид сграда, където бяха изложени каменни скулптури на китайски богове и герои.

Сградата без покрив

Сградата без покрив

Каменна скулптура

Каменна скулптура

Едно от езерата в комплекса

Едно от езерата в комплекса

По пътя към Пънлай си мислех за най-рано възникналата световна религия – петстотин години преди Христа – а до преди стотина години будизмът е бил непознат на Запад. Едва след колонизирането на Индия той се разпространява по света и днес го изповядват 400 милиона души. Най-влиятелното вероизповедание в Китай има за цел да покаже пътя за освобождение и духовно решение на човешкото страдание.

Толкова много изображения на Буда видяхме за един ден, че дълго след това ме преследваше замисленият му и проницателен поглед. Божеството има хиляди различни интерпретации. Откакто се запознах отблизо с образци на китайския будизъм, дълбоко ме впечатли голямата разлика с индийския будизъм – особено в превъплъщенията на Буда.

При китайците Буда може да бъде и жена – като богинята Гуанин, друг път е сторък и стоок (от всяка длан гледа по едно око) – като символ на неговото могъщество, докато в Индия той е само в образа на мъж. И учението китайците разглеждат творчески – то силно се китаизира на местна почва, повлияно от даоизма.

Будистите са убедени, че можете да имате толкова широко съзнание, колкото е Вселената, ако се помолите на Наншанския Буда.

Автор: Наталия Бояджиева
Снимки: Наталия Бояджиева

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

Публикувано в категория: Китай . Тагове: , , , , , , , , , , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

Един коментар

  1. Наталия
    Изпратен 13.12.2010 на 16:15

    Благодаря сърдечно на всички коментирали!

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2022. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи