До Монако и назад

Признавам,че не съм и мечтала да попадна тук. Но се случи при промяна в маршрута на традиционна средиземноморска екскурзия. Типично по български, но този път-за добро.

Така, след Ница и Кан, попадам в държавата-джудже. Ще кажете: „Толкова ли е малка?” Няма как да прецените, цифрите нищо не говорят-макар почти 2кв.км да са наистина нищожни. А населението, колкото на средноголям наш град. Но град на богатство, известни хора и Формула- 1. Това всъщност знаем за Монако.

Водачката ни подготвя, че на малка площ предстои да видим много неща, да се потопим в атмосферата на типичното за Монако. Минаваме край ”Фибата”, отсечка от пистата на Формула 1-причудлив и опасен завой.

От 15-етажен паркинг в Скалата се придвижваме с асансьор, водещ към стария град. Да поясня-Монако може да бъде прието и за град-държава, тъй като четирите му части- Монако-столица, Монте Карло, Ла Кондамин и Фонтвилие са почти слети.

Ясно е защо финикийци и гърци са колонизирали скалистия бряг, той е добре защитен естествено и е стратегически разположен. Има два залива, оградени с планински възвишения. Крепост, отбраняваща от пирати ни открива гледка към морето. Разбира се, личи лукса на белите огромни яхти, познати ни от филми и списания.

Движим се през Японската градина, сътворена по източен образец, на площ от 7000 кв. м. Тук ме смайват ландшафтни приумици и разбира се оглеждам всичко изумена. Виждам екзотични растения, но и най-обикновени-нашенски, като индрише във вид на храст, мушкато в най-разнообразни ярки цветове, юки, столетници, кактуси, камелии, азалии, палми… Другите не са ми познати, но докато снимам и гледам, дори се загубвам. Тогава ми минава през ума, че съм като Алиса в страната на чудесата. Или като българка в Монако. Всичко ми харесва, всичко ме учудва, а всъщност не е нещо много различно от това, което сме виждали. Просто е максимум красота на минимум площ.

Но продължавам напред-към Княжеския дворец на фамилията Грималди. От дворцовия комплекс-действаща резиденция на монарха принц АлберІІ, не разбирам, че се намира на ръба на 60м скала.
А караулът от националната гвардия доказва силата на традицията, непроменяна от векове. В залите, отворени за посетители могат да се видят следи от времето на Наполеон и лични вещи на Грималди.

В близост са Съдебната палата, Националния съвет (с 18депутати), катедралата ”Св. Николай”.

Тя е и гробница на представителите на княжеската фамилия. Тук са погребани и тленните останки на трагично загиналата майка на настоящия монарх, холивудската актриса Грейс Кели. За нея се споменава често, посещава се съзаденият от нея розариум, има сувенири, значки, картички с нейния лик.

Но бързам към обекта в програмата си максимум- Океанографският музей. Сградата, издигната на крайбрежния риф на Монте Карло, е открита през 1910г. от дядото на настоящия монарх-принц Албер І, самият той природолюбител и океанолог.

Един от известните директори на т.нар. Аквариум, е самият Жак Ив Кусто- пътешественик и изследовател на Средиземно море.

Разполага с подземен аквариум с обем 400 куб. м вода, сред които обитават 4000 вида риби и над 200 семейства морски обитатели от средиземноморието и тропиците. Това е един от малкото аквариуми в света с живи 100 вида корали.

Зали в музея представят копия на известни кораби-за мен най -впечатляваща е каравелата на Колумб „Санта Мария”. Оръжия,котви, препарирани обитатели и древни фосилни остатъци -това вижда посетителят. Нужни са часове за разглеждане и снимки.

Но това е в моята програма-максимум за деня. А Монако предлага и други забележителности, някои от които- развлечения за богатите. Такива са казината, сред които най-старото и известно. Открито през 1861г., първи игрален дом в Европа. Затова не случайно наричат Монте Карло „европейски Лас Вегас”. Приходите от казиното са спасили държавата дори от финансов банкрут. Но интересна подробност е, че местните не могат да го посещават. Но не плащат и данъци.

Нощният живот в Монте Карло започва с нещо много странно за нас-българите. Улиците и тротоарите са основно почистени и ароматизирани с шампоан. Всъщност сега си обяснявам защо-супербогатите посетители на казина, кабарета, барове, слизайки от суперлуксозните си автомобили трябва да са в съответна среда. Дамите са задължително с официални дълги рокли, мъжете с костюми и фракове.

А ние сме туристи от България. Решаваме да опитаме късмета си в Голямото казино. Лично мен това не ме привлича, но излъчихваме представители на групата, които да прежалят минимум 10 евро, само за да влязат. Да се потопят в хазартната атмосфера, да минат по килимите, да се огледат в огледалата като легендарния Джеймс Бонд. Бяха предупредени да не се радват на успех и да не продължават, тъй като така е с всички начинаещи в хазарта.

Аз стоя в това време в парка пред казиното, любувам се на чистотата, спокойствието, фонтаните. Самата сграда е с надвиснали над морето тераси, пищно украсени с орнаменти и статуи. Като всички туристи очаквам да се появи принца, който всяка вечер прави традиционната си обиколка на казина и ресторанти. Дали се е появил, не мога да кажа, не го фокусирах. Но чух диалектна реч на облечени като монегаски богаташи българи, слезли от яхта и тръгващи на нощен лов за емоции.

Разбира се сред 700 хил. туристи годишно в Монако има и българи, попадащи за часове, ден, седмица в приказното кътче на Лазурния бряг. Те отнасят спомен и изумление от добре организиран живот, свързан с туризъм, издаване на пощенски марки, сувенири. Монегаските дори отвоюват земя от морето, защото само това им е оскъдно. Нямат престъпления, нямат замърсяване, нямат проблеми с бита. А може би са притеснени от липсата на територия, си мислим ние, сигурно са им недостатъчни парковете, спортните съоръжения, пътищата. Опровергават ни- имат на малката си площ около 2 км ж.п. линии, 50 км шосета, достъпът до пристанището става с безплатни обществени асансьори в скалите. Терасите на жилищата приличат на паркове с храсти, дървета, зеленина, басейни.

Девизът на княжеството „С божията помощ!” можем да тълкуваме както си искаме. И да си задаваме купища въпроси.

По тъмно пътуваме за Ница. Осветено, красиво, заливи, скали. Сенки на огромни кактуси в Ботаническата градина. Наричат Монако „перла на Лазурния бряг”. Нямаме причина да не се съгласим.

Автор: Лиляна Николова
Снимки: Лиляна Николова