Здравейте скъпи приятели,
Всеки един от Вас поне веднъж в живота си се е запитвал, какво е щастието за него. Въпреки, че у всеки съществува една интуитивна представа какво е то, живеем с ясното съзнание, че перфектният живот е илюзия, колкото и упорито да го преследваме. В ежедневието щастието винаги е поставено под съмнение и заплаха. Като че ли сме позагубили вяра в доброто, в топлите човешки взаимоотношения и в светлината на утрешния ден. Има места на планетата обаче, където всичко това е рeалност – с такива чувства се завърнахме от едно дълго пътуване, столетия назад във времето, под знака на обгърнати в мъгла планински хребети и храмове, издигнати върху тях, непознаващи силата на земното притегляне – гостувахме в малкото, непознато и необичайно хималайско кралство Бутан!
Бутан в никакъв случай не е обикновено място. Интересната комбинация от културата на средните векове (до 50-те год. на миналия век в Бутан крепостничеството все още е било разпространено ) и на модерното мислене правят малкото кралство интересно и екзотично преживяване за чужденците. Наричано е последната „Шангри Ла” на съвремието.
Когато английският писател Джеймс Хилтън измисля името Шангри Ла за неизвестната страна, в която се развива действието на приключенския му роман „Изгубеният хоризонт”, той въобще не е подозирал, че е подарил на родния си език и на човечеството име, което ще се превърне в синоним за прекрасна страна-утопия. Романът дотолкова разпалва въображението на читателите, че те започват да вярват, че Шангри Ла наистина е реалност, а не художествена измислица.
Малката страна, в която в романа на Хилтън попадат двамата пилоти след авария със самолет, била разположена в недостъпен за изследователите район на Тибет. Там на върха на висока планина се намирал тайнствен манастир, обитаван от 50 будистки монаха (лами), които търсели знания и овладявали мистични изкуства. Начело на монасите стоял Върховния Лама, които бил открил тайната на дълголетието и предсказвал бъдещето. Ръководейки се от принципа „умереност във всичко”, ламата управлявал своята общност наброяваща около 1000 местни жители, в която царували мир и съгласие. В долината на Шангри Ла имало златоносна жила, която осигурявала препитание за всички. Местните разменяли злато за стока с търговците на специални пазари, разположени в пределите на Шангри Ла.
