Европейска разходка с влак (част 1)

Поради работата ми в железниците като компютърен специалист, имам служебен билет за повечето влакове в Европа, който важи три месеца и през това време мога да пътувам до 4 пъти по 2 денонощия (когато аз си избера) в някоя от избраните от мен държави в Европа. Аз си избрах Сърбия, Унгария, Австрия, Швейцария, Франция, Германия, Холандия, Белгия, Великобритания, Испания, един талон за някои частни швейцарски железници, и един за ферибот от Холандия до Англия.
По интернет сайтове за културно-туристически обмен бях намерил хора в Швейцария, Белгия, Германия и Англия, при които да отида на гости.
Бях намислил да посетя първо швейцарските алпи и след това нямаше точен план на пътуването.

И така на 04.08.2009 в 11:55 тръгнах с влака от София за Белград. На границата със Сърбия намериха скрити неща и влакът закъсня.
Кондукторът не ми призна билета, защото съм нямал талон за намаление за останалите държави, което нямаше връзка с моя редовен цял билет и си купих втори билет за 14 евро. Вечерта в Белград заради двучасовото закъснение си изпуснах за 15 минути влака за Унгария и както шафнерът ми подсказа, ползвах с изненада безплатно служебния ЖП хотел на гарата там, за който моя билет важеше. Хубаво нещо на тази гара беше парния локомотив, изложен до релсите.

p1270739

05.08.2009
Тръгнах с влак до Будапеща и после до Виена. Вечерта взех нощния влак до Цюрих(Швейцария). Нямах никакъв билет за Лихтенщайн, откъдето мисля че минахме, но там за щастие не ме провериха.

06.08.2009
Пристигнах в Цюрих и веднага хванах влака за Visp (южна Швейцария). Добре че си бях написал на лист предварително кога и от кой коловоз тръгва влака, защото се поовлякох на гарата и като се сетих че нямам време, едва го хванах.
От Visp взех частния високопланински влак нагоре към алпийското туристическо градче Zermatt, до което няма достъп за нормални автомобили и там има само електромобили и файтони. Това беше първата ми основна цел, заедно с возенето на зъбчата железница (от Visp нагоре). От Zermatt нагоре даже имаше друго такова влакче.

p1270801

Преди да стигна, обаче, кондукторът обяви билета ми за невалиден за този влак. Затова, след като каза, че билета до Zermatt и за по-горния влак и обратно струва към 160 франка, слезнах още на първата спирка Stalden, плащайки двупосочен билет (и за обратно) 10 франка. Докато снимах третата средна зъбчата релса, с която влакът не приплъзва на стръмния си път, реших да пробвам “на стоп” нагоре и бързо ме качи един човек, въпреки че трябваше да спре на стръмен тесен път и зад него се образува опашка. Той пътуваше само за St. Niklaus, но ме закара чак до края на автомобилния път Tasch. Оттам до Zermatt пак трябваше да платя за стръмния влак към 7 франка. Там наистина имаше само електромобили и каляски.

a910_1375_gornergrat

Виждаше се малко от върха Матерхорн (Materhorn – 4500м), който исках от година да видя. Точно той е нарисуван на шоколадите Toblerone. Все пак реших да се пробвам с моя неважащ билет за по-горното влакче и след неуспех казах, че имам карта за половин цена и бях готов да платя, което обаче накара човека да ми връчи безплатен билет за влакчето. И така билетът се пъха в една вратичка като в метрото и тя се отваря.

Второто влакче стигна на Gornergrat (над 3000м височина), директно до ръба на пропаст, срещу Матерхорн. Времето беше топло и слънчево, върхът Матерхорн се виждаше чудесно целия, както и останалите връхчета и издълбаните между тях от глетчерите улеи, които изглеждаха на една крачка разстояние, но хората долу едва се виждаха. Малките бели облачета направиха картината съвсем приказна.

p1280048_gornergrat

Поразходих се малко по-нагоре и на изток до следващото връхче и обратно. Имаше съвсем малко островче от сняг(няколко метра) по пътечката, която беше с доста големи остри камъни(красота).

p1270909_gornergrat

След няколко часа разходки взех влака за надолу до Zermatt. От Zermatt надолу обаче нямах билет, и след малко чудене реших да се кача с нередовния си билет. За щастие не ме провери никой.

Едното от местата, където ме бяха поканили на гости, беше точно Visp, при непознато момиче в нейната малка стаичка. Понеже много обичам фолклор, и показах най-лесното ни право хоро и малко народна музика от телефона. Също и подарих българска шарена дървена чинийка с нарисувани носии.

07.08.2009
Реших да ходя към Цюрих, при другите ми нови познати от интернет, но видях че по пътя – в Монтрьо (Montreux, в другия край на женевското езеро), има друго частно стръмно планинско влакче и слезнах да го пробвам. Оказа се, че билетът важи (ее супер) и се качих безплатно до върха, който се казваше “Мармотски Рай” и имаше заграждения с живи мармотчета, ядящи листа от туристическа ръка и каращи се звучно по въпроса. Едната стена на върха беше доста отвесна, а другата полегата, покрита с невероятно свежа хубава ярка тревичка и цветенца.

a910_1577_marmot

Влакът минаваше в тунел през отвесната и излизаше от другата страна, където завърташе нагоре към върха. Горе имаше малко пешеходно тунелче, водещо до ресторант, вграден в стръмната скала, гледащ към градчето и към голямото езеро ниско долу. На върха имаше и ботаническа градинка с всякакви цветенца, даже еделвайс. Там имаше и група българи, с които си поприказвахме.

След няколко часа разходки се обадих на следващия интернет-познат, с който се бяхме разбрали да го посетя или онази вечер, или следващата сутрин, но той каза че не ме бил очаквал вечерта и че ставало много сложно. Тогава тръгнах към другия интернет познат(в Люцерн Luzern), който наистина не ме очакваше онзи ден, но ме прие у тях, въпреки че си имаше занимания навън до след полунощ и прибирайки се ме взе от гарата. Тогава му нямах телефона и адреса за да му кажа за идването си, но добре че с лаптопа хванах безплатен WiFi интернет до гарата и в пощата ми човекът беше пратил номера си, както бях заръчал. Почаках 1-2 часа, разхождайки се из красивото градче до голямото местно езерце с корабчета. Времето беше приятно и имаше много групички младежи, някои даже седнали на земята. После се срещнахме и отидох на гости. Къщата беше в Kriens, нещо като селце-квартал на Люцерн, сред красива свежа природа.

08.08.2009
Закусихме с местни вкусни сандвичи със мед, салами и домашно сладко. Тръгнах да разгледам Цюрих. Там исках да видя специалния 3D дисплей на ЖП-гарата, и местния съботен уличен пазар за стари вещи. Вместо пазар обаче имаше огромен международен уличен парад из целия град, с много сцени, интересни облекла и костюми, някои от които доста ярки и …орязани. Имаше цели тирове с различни видове костюмирани отгоре, като на един имаше цял пиратски кораб със убедителни пиратки и пирати с татуировки, превръзки, мечове, даже топове. На места не можеше да се мине от народ.

Едва стигнах до езерото, в което имаше голям фонтан с много струи, които образуваха различни форми. Поразходих се около езерото и до един ресторант си намерих GSM апарат модел 2009г. с WiFi, огромен дисплей и 8Мpix камера на алеята, мокър от лекия постоянен дъждец. Работеше и имаше неприети обаждания и се съжалих над хората, обадих се на един номер вътре и ми пратиха собственичката, която скоро излезе от близкия ресторант, благодари ми щастливо няколко пъти и се прибра пак в ресторанта. Аз като колекционер на GSM-и много му се бях зарадвал, но не исках да го вземам по този начин. После видях, че в магазина там струваше 599 франка, а в българския интернет- към 650 лв, като в България го рекламираха по ТВ чак след месец, но все още не съжалявам, че го върнах.

Там също срещнах българи. После разгледах на гарата 3-измерния дисплей, който се състоеше от няколко слоя кръгли лампички, висящи от тавана и сменящи си цвета.

p1280447

Във влака за Люцерн срещу мен седна момиче, с което не знам как се заговорихме и се оказа, че е от същия интернет сайт за културен обмен. Разменихме си адреси и се прибрах при моя познат. Имаха си пиано и ми попяха и посвириха смайващо с приятелката му песнички от Уолт Дисни, а аз опитах някои български народни мелодийки.

09.08.2009
След хубавата закуска тръгнах към местното стръмно (май най-стръмното) влакче за връхчето Pilatus, което трябваше да е нещо уникално. До влака стигнах с корабче по езерото, като се оказа че специалния ми ЖП билет важи за кораба, но не и за този влак. Около езерото видях и други зъбчати влакчета, но бързах за най-атрактивното.

p1280540

p1280553

Стигнах до влака. Бих си платил 20 евро за него (половин цена), но не можах да си намеря парите, както личната карта и другите карти, въпреки че бях с целия си (уж) багаж. Добре че паспорта и специалния Евро ЖП-билет бяха с мен. Вече имах само към 2 евро, 2 франка и 2 лв. Погледах малко как влака тръгва стръмно нагоре и поне разучих механизма на зъбните колела отдолу. Върнах се със нормален влак до Люцерн.

Там ми се обади новата позната и се срещнахме, като тя ме разведе из интересните места на града, пихме по една бира и накрая тя си тръгна. Разхождах се пак из града, видях едно фолклорно заведение със жива традиционна швейцарска музика, със интересни инструменти, песни, носии, като даже свиреха на трион. Знаех отпреди за този инструмент, но не вярвах да го видя и чуя. Поговорих си накрая с музикантите и се оказа че са били в България.

p1280717

Моят познат, при който бях отседнал, беше зает и не беше удобно да го смущавам повече, затова си мислих или да хвана вечер влака за югоизточна Швейцария, за известното градче St Moritz, или да послушам традиционната музика (до късно вечер) и после да спя навън до сутринта. Е, обичам фолклор, даже не само български, и предпочетох да остана. И друг път съм спал навън, май все заради български фолклорни фестивали. И да имах пари, пак щеше да е така. Преди да си легна обаче, се разходих около хубавото езеро и видях група весели гърци туристи, които си свиреха и танцуваха техния фолклор. Поканиха ме на хорото и разбира се веднага се хванах. Пяхме, играхме, снимахме се, беше супер.

Аз по тяхна молба им изпях една българска народна песничка, беше весело. Спираха се и местни жители да се учат на хорото. Разменихме си адреси и накрая се разделихме. Спах на една пейка до езерото, беше топло, даже без спален чувал. Не помня да съм обядвал и вечерял, въпреки че имах нектарина от закуската и портокал-подарък от парада.

10.08.2009
Не помня да съм закусвал. Рано сутрин тръгнах с влака за St Moritz (чрез няколко прекачвания). Бях проверил, че билетът ми важи за тамошния частен влак, който минава през висок стар мост, обявен от UNESCO за културно наследство и висящ като реклама по гарите в Сърбия и Белгия. Минах с влака през моста, който вкарваше влака директно в отвесната скала и от другата страна на скалата слезнах да се поразходя. Природата беше вълшебна, свежа, с леки облачета по скалите и капчици по листата. Обядвах портокала.

Нямах време за St Moritz, защото мислех вечерта да посетя едни хора в другия край на страната, затова взех обратния влак. Още преди европейското си пътешествие, два дни преди да замина, както си бях на фолклорен фестивал в България, Дорково, разбрах лично от журито, че студентски фолклорен ансамбъл (на който той беше ръководител) ще ходи в Швейцария на фестивал. Някои танцьори бяха мои познати колеги и щях много да се радвам да ги видя там.

Имаше частен алпийски влак, който прекосяваше напряко Алпите и билета ми важеше, но искаха 30 франка за запазено място, затова не можах да го ползвам и трябваше да обикалям цялата страна пак, за да стигна до Sion с влака. Оттам до фестивала (Evolene, високо в Алпите) имаше само автобус и с несигурност питах дали моя влаков билет важи, при което шофьорът отиде да пита някъде, след което каза “да”. После ходи с билета още два пъти да пита други хора, което беше страшно, но все с добър за мен край.

Рейсът тръгна нагоре по планината и имаше огромна колона коли, защото имаше инцидент на тясното пътче. Стигнах в Evolene и се обадих на българския ансамбъл. Те тъкмо вечеряха и въпреки че явно не беше редно, ме поканиха на тяхната маса. Организаторите на фестивала отказаха да ми намерят подслон и разбира се бях готов да спя навън, но моите колеги от ансамбъла ми дадоха към 37 франка за нощувка в един “пансион”.

p1280618

p1280725

Селцето беше доста старинно и отдалечено от цивилизацията, с дървени къщи, плевни, специални плочки-керемиди, старинни улички, сред високи алпийски върхове и свежа тревичка.
Вечерта имаше български хорца в един салон.

11.08.2009
На сутринта пак моите познати българи ми изнесоха малко сандвичи за закуска, въпреки, че организаторите на фестивала не се радваха на моята специална визитация там. После всички отидоха да разглеждат разни традиционни места, като организаторите забраниха аз да отида с българската група, въпреки че нямаше да изхабя много бензин в рейса. Моите познати ми дадоха сандвич и кроасан за изпът. От пансиона също ми дадоха кроасан. Разбрах че нашата група ще потанцува в съседно селце La Forclaz, малко по-високо в алпите, и след като отидох на централната сцена в Evolene, за да погледам репетициите на една друга приятна весела група (чехи или поляци), тръгнах пеша през гората нагоре към другото село. Беше красиво, имаше приказни водопадчета, и се виждаше един връх, който май беше точно Матерхорн, само че от другата страна, но имаше облаци и не си личеше.
Обядвах нектарината.

p1280689

В La Forclaz горе се поразходих и дойдоха нашите. Имаха масичка и продаваха сувенири, играха хорца с жива музика и традиционни носии, събраха се малко местни на хорото. После и в рейса, и в съпровождащата кола беше забранено аз да се кача за на обратно “на стоп” и се върнах пак пеша, но бях доволен че ги видях, а и ходенето е също приятна част от алпийския туризъм.
Долу на централната сцена вече искаха 15 или 25 франка за официалния концерт от фестивала. Не, мерси!. Виждал съм чужди фолклорни групи на много български фестивали безплатно. А и нямах пари.

Тъкмо тръгнах да си ходя… към Франция, и видях момичето, работещо в пансиона. Тя се загрижи за мен и каза че ще пита нейни познати дали могат да ме вземат на гости, но след час чакане реших да не рискувам и тръгнах за рейса, който се оказа, че не спира където трябва заради фестивала, и го изпуснах. Ако се бях върнал в пансиона, нищо чудно да ми бяха намерили гостоприемен дом, но след като чаках рейса напразно, тръгнах направо към изхода на селото и хванах “на стоп” една кола до Sion, като човека доста се отклони от пътя си, за да ме закара на гарата, откъдето хванах влака за Женева (Geneve). Там мислех да спя на перона в стъклена чакалня, но пазачите затваряли гарата и не можело да се спи там, затова слезнах в подлеза на гарата в един доста забутан коридор. Вечерях двойния сандвич и прекарах там нощта.

Очаквайте скоро продължението – Франция, Белгия, Холандия…

Автор: Михаил Цвеов
Снимки : Михаил Цвеов

Публикувано в категория: Пътеписи, участващи в конкурса 2009 г., Швейцария . Тагове: , , , , , , , ,

  

Един коментар

  1. Дияна
    Изпратен 09.01.2012 на 1:15

    Беше ми много забавно и интересно, докато четях. Да си призная, завиждам благородно за начина, по който сте пътували, за свободата, която сте чувствали, за хората, които сте срещали. Аз също обичам българския фолклор, нашият танцов клуб”Хорце” е млад, но вече сме с награди. Обичам и да пътувам, но забравих вече времето, в което като пътувахме носехме нещо традиционно от нашия край или нашата България. Много полезна информация намерих тук ! Благодаря !!!

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>