Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015
В Прибалтика лятото трае една седмица. Останалото време е дъжд и вятър и с редки изключения времето става за излет като този слънчев ден в Латвия.
След краха на родното корабостроене през 2007 г. аз и още стотина българи заминахме на гурбет в Корабостроителният завод в Рига, (Rigas Kugu Buvetava). Местните латвийски специалисти бяха отишли да работят на Запад и така се освободиха работни места. Местните руснаци или останалите 49% от населението на Латвия пък чакаха за паспорт, докато положат успешно изпит по латвийски език. Какво биха казали нашите патриоти, ако родните малцинства турци и цигани трябва да положат задължително изпит по български за да получават BG помощи, пенсия и паспорт?
Тежък вековен руски артефакт. Този топ бе изваден от дъното на заводската акватория. Тук като технолог пишех документите на руски, който беше работен език за колегите ни руснаци, украинци и латвийци. Официалният език-латвийският бе задължителен за входящата и изходящата заводска кореспонденция и затова имахме цял етаж преводачки. За да поддържам на ниво руския си език с романите на Акунин, аз се записах в заводската библиотека. Там на дъската за обяви се появи: ,,Турпоход на Оперный фестиваль в Сигулду“. В неделната юлска утрин на касата на Рижкий вокзал се събра групата от ентусиасти. Билетът за влака беше 1 лат или 3 лева. На сергията до касата се продаваха сувенири от Латвийската Щвейцария също по 1 лат -празни консерви със свеж въздух от Сигулда:). Аз обаче предпочетох пълна консерва с шпроти с аромат на пушека от боровите шишарки пак за лат.
Разгънала стара съветска карта нашата проводница Татяна ни показа маршрута: замъка Сигулда – пещерата на Гутман – замъка Турайда. После ни запозна с ролята на граф Николай Д. Кропоткин (основател на местния курорт и имперски автомобилен и аеро-клуб), който прекарал железницата Псков-Рига-Санкт Петербург да мине през неговото имение Зегевалд или днешна латвийска Сигулда. Между другото 10% от колекцията на Ермитажа е взета от семейство Кропоткини, а главният теоретик на анархизма е от техния род.
Артистите ни подканяха да посетим оперния фестивал на откритата сцена зад стените на замъка.
Фигаро тук, Фигаро билетче там!
Огледах се, пред мен бе росна поляна със забучени жълти бастуни.
Наоколо старите дачи (вили) пазеха атмосферата на лежерното минало с чай и бъбрене около самовара.
От старата гара на Зегеволд, гордостта на графа беше останала малка част, защото нейният алпийски покрив бе изгорял през Втората световна война.
Но пък в края алеята беше оцелял летният дворец, по-късно превърнат в кардиологична клиника от Съветска Латвия. Днес в него се помещава градският съвет или сейма на Сигулда. Вляво е най-старият хотел и информационният и билетен център.
Старият замък Сигулда е на 53 км от Рига и е разположен на високия бряг на река Гауя зад хотела. Брегът по тези места е действително висок, на места превишава 50 м. Вземайки предвид стръмният наклон на склона, допълнен с дълбоки изкуствени ровове, мястото за замъка било избрано стратегически правилно.
Замъкът е много стар, има сведения, че е издигнат в 1212 г. Построен е бил по време на кръстоносните походи, когато Христовите войни започнали евангелската си мисия и експанзия на североизток. До нахлуването на немците в тези места тук живеели ливите, угро-финско племе. Живеели мирно и тихо, като търгували със съседите си руси, латвийци (латиши) и ести. Ливите се опитали да прогонят пришълците, въстанали през 1198 г. и убили Бертолд, епископа на Рига.
Новият епископ Алберт фон Буксгевден (Albert von Buxthoeven) разбрал, че не може да разчита винаги на помощта на обикновените ,,сезонни“ кръстоноци, които идвали в Прибалтика с цел да изкупят своите грехове с участие в свещена война против езичниците. Той решил да затвърди властта си като основе Ордена на Меча или Ордена на братята меченосци (Schwertbrüderorden).
Гербът на меченосците- червен малтийски кръст и меч бил утвърден с була на папа Инокентий III през 1204г. Точното име на този монашески и рицарски орден е:,,Братство на Христовите войни в Ливония“ (fratres Militiae Christi de Livonia).
Меченосците строели замъци в завладените територии (днешните Латвия и Естония) на новата християнска държава Terra Mariana или Страната на Мария Магдалена (Ливония). Съгласно договора от 1207 г. 2/3 от завладените земи оставали под властта на ордена, а останалата част се предавала на съответния епископ на Рига, Дерпт или Курландия. Така единият бряг на река Гауя се паднал на ордена с малко рекет (на карта в зелено), а другият на епископа на Рига (на картата в жълто) със замъка Кремон.
В парка са символичните ключове от трите близки замъка на река Гауя-Зегеволд (Сигулда), Фределанд или Турайда и Кремон (Кримулда).
Всеки замък бил център на административна единица-кастелатура. С покръстването на куршите и Курландия била присъединена към Ливонската конфедерация.
През 1219 г. меченосците повели покръстените вече ливи срещу естите и след като ги победили основали Ревел (Талин), който продали на датчаните.
След неуспешния кръстоносен поход през 1236 г. срещу езическа Литва, Ливонският орден се влял в Тевтонския орден (с черните кръстове) 1237 г.
През 1242 г. руските православни войни водени от св. Александър Невски разбили преследващия ги отряд и пленили пропадналите в пропукалия се лед на Чудското езеро тевтонски рицари.
През 1345 г. литовците под предводителството на великия княз Олгерд (Альгирдас) превзели Сигулда. До литовския княз се доближил новоизбраният крал на покръстените ливи и му предложил заедно да воюват. Олгерд го попитал как да постъпи с магистъра на Ливонския орден. Гордият лив отвърнал,че желае да го изгони заедно с всички немци. Тогава великият литовски княз казал: ,,Мужик, ти няма да бъдеш крал тук.“ И заповядал да му отсекат главата.
След поражението при Таненберг (Грюнвалд) от покръстените Полша и Литва в 1440 г., монашеският орден повече не се възстановява.
Първият замък извън Рига на Ордена на меченосците бил основан от магистъра на ордена Венно фон Рорбах и довършен от магистъра Фолквин 1212 г. Защо ли е кръстен Зегеволд? Може би на името на кръстоносеца Зигвалд или според старонемската дума (Sygewald), означаваща ,,Гора на победата“.
Две години прекарал затворен в тази кула рижкият епископ Албрехт докато се съгласи да подпише договор, с който за предаде половината от земите си на меченосците.
Според ревизионния акт от 1451г. зад стените на Зегеволд живеели 12 рицари, 3 свещеника и 3 полубрата, като минимум 5 рицари имали 11 коня и 10 доспехи.
С развитието на огнестрелното оръжие замъкът постепенно губел своето значение. След битката с русите край замъка Ермес войската на Ливонския орден загубила повече от 500 воини. Интересни са словата на покаяние на пленения ландмаршал Шал фон Бел от Сигулда:
,,Когато се придържахме към католическата вяра и живеехме умерено и скромно, тогава Господ Бог ни защитаваше от враговете и всячески ни помагаше. Сега, когато ние отстъпихме от истинската вяра, нарушавайки клетвата на светия орден, приемайки новата вяра станахме ненаситни… Затова Господ Бог ни наказва и ни предава в ръцете на врага..“ През 1532г. след битката при Ермес руските войски превзели и изгорили осем замъка-крепости в това число и Сигулда.
През 1562 г. замъкът бил завладян от поляците.
В началото на XVII век, замъкът е завладян от шведите (тогава е станала трагичната история с местните Ромео и Джулиета или Виктор и Мая). Поляците не се примирили и отново го превзели. Но шведите не били съгласни и отново го превзели. Така замъкът минавал от едни ръце в други, което не способствало за запазването му и от 1629 той е разрушен и никой не живеел повече там. По време на Северните войни през XVIII век Зегеволд е окончателно разрушен.
Съгласно Ништадския мирен договор Сигулда стала руска частна собственост на фелдмаршал Ласи а после била купена от фон Борх.
Фамилният герб на фон Борх е над входната кула на замъка.
Последният владетел на крепоста, граф Кропоткин получил имението на Борх като зестра и изградил в него своя дом в 1878 г. Той го превърнал в романтично туристическо място като за реклама канел да му гостуват писатели и художници. Как е изглеждал Зегеволд можем да съдим по оцелялата картичка и картината от музея в Горловка в днешната размирна Донецка народна република, Украйна.
Гавриил Павлович Кондратенко. Руините на стария замък.
Руините в днешна Горловка. Колко ли време трябва да измине, за да може да се забравят ужасите на братоубийствената война, раните да зарастнат и руините да обрастнат?
След Първата световна война в 1918 г. Латвийската република национализирала имението и последният собственик граф Кропоткин бил принуден да емигрира в Германия.
За съжаление не останах вечерта в Сигулда за Вагнеровата опера ,,Летящия холандец“. По късно я посетих в немският театър или операта в Рига. Бурята на сцената сякаш бе част от проливният дъжд навън. Рихард Вагнер много точно бе предал впечатленията си от щорма, напускайки Рига, преследван от алчните кредитори, заврян в душния корабен трюм.
Дървената надстройка, която латвийците направиха през 2012 г. с пари на Европейския съюз, за съжаление не се вписва в средновековната крепостната стена.
Специален трон бе поставен през 2007 г. на хълма на художниците в памет на височайшата визита на император Алексадър II Освободител през 1869 г. На това място откъдето се разкрива чудесната панорама на долината на река Гауя през 2014 г. бяха погребани тленните останки на бившият вице губернатор на Сигулда, граф Кропоткин. Тленните останки на друг емигрант чакат в Кобург, Германия. Последната воля на нашият цар Фердинанд I е да се завърне в Търново. Дали сме узряли като латвийците за да признаем заслугите на един чужденец за нашата държава?
Зад гърба ми на отсрещния бряг е кацнал червеният замък Турайда. До него можем да стигнем акo се качим в кабинката на въжената линия дълга 1075 м и пострена през 1968г. от СССР или да слезем по криволичещия път, изграден специално за свитата на император Алесандър II.
За любителите на адреналина има бънджи скокове от кабинката от 43 м височина над реката Гауя или бясно спускане с шейничка по олимпийската писта за бобслей, ако е зима. Но ние избрахме царския път– надолу по серпентината до моста над реката.
Други туристи бяха избрали кану за да плават в тихите води на живописната Гауя.
На отсрещния бряг се вижда черният вход на пещера.
Коя е тя и можем ли отидем до нея?
Това е Дяволската пещера. Съгласно местна легенда веднъж един караконджул се прокрадвал нощем от мястото Юдажи към мястото Побажи. Но по някаква причина закъснял с трансфера. Когато настъпило утрото и първи петел пропял, дяволът се уплашил.Той се сврял в най-близката пещера, за да не го ослепят слънчевите лъчи.
Цял ден гаднярът плашел и дразел минаващите наблизо туристи. Неговият смрадлив дъх опушил стените на пещерата, които станали черни като покрити със сажди.
Така желанието ни да изследваме смрадливата Дяволска пещера бързо се изпари и я оставихме на археолозите. Но с мерак продължихме нагоре към най-голямата пещера в Латвия, пещерата на Гутман, която е по пътя ни към другия замък Турайда.
Срашно е. Архангел Михаиле помогни!
Тoя черeн дявол сам ти прогони!
В отчаяние крещя. Съжали ме ти!
Грешните желания всички опрости!
Вярвам, милостив си ти. Измъкни ме от тук!
Кой ли друг ще ме спаси? Зная — никой друг!
Амин!
написал грешний Цветан Димитров-скис, Богоявление, 2007-2015
снимки: Цветан Димитров, АР и Александър Липилин
Литература:
1.Толкователь, Ледовое побоище:реальность и мифология
2. Рената Ришма, Средневековые замки Латвии, Замок Сигулда Ренаты Римша “Средневековые замки Латвии”