Испания – море, танци, латино…

Това е разказ за едно пътуване в страната на страстните танци, горещите нощи и денонощните фиести и се надявам да ви спре дъхa. Ето как изглежда Испания през моите очи.
Когато се качих на самолета едно ранно утро и около три часа и половина по-късно слязох на летището в Аликанте, аз още не осъзнавах, че всъщност съм напуснала пределите на милата родна България.

В Аликанте - скулптура в един фонтан

В Аликанте - скулптура в един фонтан

Изведнъж се озовах в страна окъпана от слънчеви лъчи, осеяна с красиви палми и най-важното опасана от красивата гледка на плажовете от Коста дел сол (превод – бряг на слънцето).
В следващите три месеца видях неща, които така ме заплениха, че до ден днешен разказвам за престоя си там с умиление.

Останах на гости на свои близки в селото Гуардамар дел сегура, където срещнах много и все хубави хора. Всички там са винаги готови да ти помогнат и никога не могат да разберат за какво толкова се тревожим ние българите. Това са едни от най-безгрижните хора, лично според мен, защото когато им разказвах, че в България всеки се притеснява за това как ще изкара пари, за да си купи храна – те ме гледаха недоумяващо и се опитваха да ме разберат, но не можеха. Знаете ли, най-големите грижи на една испанска домакиня, която посещавах често, бяха да не би съседката й да е казала нещо лошо за нея, тъй като двете били във вражда. Не можете да си представите по-безгрижни хора от испанците. Те по цяла година се подготвят за фиестите, които организират и по време на тях никой не работи. Абсолютно всичко е затворено през деня, а вечер има само отворени дискотеки.

Това е приготовлението във Fila de los Templarios тоест редицата на Тамплиерите, която участва във фиестата Морос и Кристиянос.

Надпис в мястото където се събира редицата на Тамплиерите

Надпис в мястото където се събира редицата на Тамплиерите

Приготовленията в една fila (редица) са следните:
– Избира се място, което общината представя (обикновено е изоставено), и всички участници в редицата се заемат с ремонта на това място.
– Всички събират по между си такса за костюмите, които ще облекат, защото обикновено са под наем
– За костюми се ходи дори в съседни страни, само и само да не се повтарят костюми от предната година.

В тази фиеста има различни редици от хора, които вървят облечени по определен начин и ходещи в определен такт. Останалото е хапване и пийване. На всякъде звучи музика! В един град се правят по две, три или повече фиести на година и всяка една трае по около седмица.
Весел народ са испанците.
Тук ще приложа снимка на две момиченца участващи в една фиеста облечени в традиционни испански рокли.

Две момиченца на една от фиестите

Две момиченца на една от фиестите

Искам да подчертая, че другото нещо, което веднага грабва погледа по пътя между Гуардамар и Аликанте са розовите фламинга. Снимката е лоша, но именно това се опитах да снимам – ято розови фламинга гордо разхождащи се в крайморско езеро. Невероятна красота!

Розови фламинга

Розови фламинга

И да знаете, че най-финият пясък и най-кристалната вода са именно на плажовете от Коста дел сол. А знаете ли колко е красиво през нощта?
Представете си един безкраен плаж, защото малките селца са толкова близо едно до друго, че почти не може да се направи деление. Човек вижда цяла ивица огрята от блещукащите леки светлинки на уличните лампи по крайбрежните улици. В тъмнината обвила плажа, от време на време се срещат хора, насядали кротко и гледащи в безкрайната шир на морето.

Плажът на Гуардамар

Плажът на Гуардамар

Ако затворите очи се пренасяте в свят от приказки, които морето тихо ви шепне при всеки плясък на вълните. Няма нищо по-красиво от гледката на морето през нощта.

През деня съм сигурна, че онова, което би ви привлякло вниманието, са големите пристанища, на които безброй красиви яхти ви карат да се размечтаете, за пътуване по вода и за откриване на нови хоризонти.

Пристанището в Аликанте

Пристанището в Аликанте

И за край искам да напиша нещо, което испанците казват за трите съседни селца Санта Пола (в превод – Света Пола), Гуардамар дел сегура (в превод – Пазителят на морето) и Торревиеха (в превод – Старата кула). Да знаете, че Санта Пола, не е чак такава светица, Гуардамар (пазителя), не пази морето, а Торревиеха (старата кула), не е чак толкова стара.
Е толкова от мен. Така аз видях Испания. А след този разказ, как я видяхте вие?

Автор: Десислава Безинска
Снимки: Десислава Безинска

Публикувано в категория: Испания, Пътеписи, участващи в конкурса 2009 г. . Тагове: , , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

4 Коментари

  1. Mike
    Изпратен 04.11.2009 на 16:38

    Към Fringl:
    Verano azul е сниман в едно селце до Малага, казва се Нерха и се намира на Коста бланка а не на Коста дел сол.

  2. Rumi Dimitrova
    Изпратен 27.09.2009 на 6:29

    Gastarbeiteri v Ispaniq nqma……. ima si druga duma za rabotestite tam 4ujdenci – extranjeros – samo 4e dumata nikak ne e obidna kakto e naprimer syotvetnata duma v germaniq…..
    bila sym za po 2 meseca i na gosti, i na rabota – tam e prosto rai – slynce, more, istinski plodove i zelen4ici……. kakvo pove4e da iska 4ovek :)))))) a da – i istinski usmihnati nebyrzasti za nikyde ispanci :)))))))))) i fiestas todos los dias :)))))))))))

  3. Алекс
    Изпратен 26.09.2009 на 22:13

    Ти наистина се благодари, че си гледала Испания като туристка ;) Щото ако питаш гастарбайтерите – там пътеписа може да приеме доста водевилен вид ;) Ама ти сложих плюсче заради старанието и емоционалността де… :)

  4. Изпратен 14.09.2009 на 14:21

    В Коста дел сол е сниман сериалът ‘Синьо Лято! :)