Към Да се състезаваш с времето (един уикенд в Копенхаген)-част 1
В 5ч. вече бях отворила окото и ме порази светлината, влизаща в стаята. А определено беше облачно. Времето се беше променило. После видяхме, че изгревът е в 4,30 а залезът-след 21,30ч. Денят в Дания е доста дълъг.
Закусихме и решихме пак да се помотаем из града и евентуално да харесаме някакви подаръци. Искахме да видим и какво ще е времето. Дали има изгледи за дъжд. Така че пак пеша потеглихме към центъра и прословутата улица „Стрьогет“. Магазините в събота работят само до 14ч, а в неделя изобщо не работят.
Неусетно се озовахме пред поредния дворец – „Christiansborg“. А след това и пред Мраморния мост.
Продължихме да се разхождаме без определена цел. Много хубави сгради се появаваха след всеки ъгъл.
Бяхме стигнали почти до Кметството. Площада пред него е в ремонт, защото и те са в процес на разширяване на метрото. Щяхме да минем и покрай един часовник, който при слънчево време има на върха си една колоездачка, при прогноза за дъжд се появява момче, носещо чадър. Та тъкмо щяхме да видим и какво показва този часовник.
Колоездачка. Ура ! Няма да вали !
На площада беше пълно с народ. Събота, обедно време. Имаше и някакво събитие. Бяха опънати шатри и звучеше музика. Решихме да дойдем пак на следващия ден. Продължихме нашата обиколка из града. Постепенно сме стигнали до „Church of Holmen“ и Стоковата борса. Внушителни сгради.
А слънцето вече се показваше.
Един от набелязаните обекти за нас беше Кръглата кула. Там може да се качи човек и види града от горе. Тук се е помещавала най-старата обсерватория в Европа. Поехме натам и си купихме билети, за да се качим на покрива. Надявахме се на хубава панорама.
Да кажа само, че докато разглеждахме града, два пъти попаднахме на хората от нашата група. Споделихме впечатления и предстоящи обекти за разглеждане. Установихме, че сме с няколко кръгчета напред. Бяхме покрили тридневната програма предложена от фирмата.
А времето неуморно си вървеше. Беше станало почти 14ч. И решихме да се насочим към първия обект извън Копенхаген. От Централна гара щяхме да поемем към град Helsignor, където се намира внушителният замък „Kronborg“ и както бях прочела от блога на един датчанин там се намира и “Той“-мъжката русалка.
Да покажа само какво представляват тротоарите на Копенхаген.
Велосипедите са навсякъде.
Влязохме и се насочихме към автоматите за билети. Тук има служители, които помагат на туристите при закупуване им. На по-малките гари няма такава екстра. Плаща се с карта. Знаехме коя е гарата, където трябва да слезем и взехме билетите. Имат час, до който трябва да се използват. След това стават невалидни. След питане от кой перон тръгва нашият влак го намерихме и се качихме.
Техните влакове са масов транспорт. Бързи и комфортни. Нищо общо с нашите. Проверката на билетите вътре е задължителна. След 35 мин. благополучно слязохме на нашата спирка и се насочихме към морето, където трябваше да ни чака „Той“.
Бях виждала негови снимки, но пак ме порази тази отразяваща повърхност. Все едно беше от живак.
След като му обърнахме подобаващо внимание, потеглихме към замъка, който беше съвсем близо. През май може да се види само двора. Сезонът започва от Юни. Сега нямаше хора и това за нас беше чудесно. В Копенхаген тълпите от туристи бяха навсякъде.
Към 16,30 ни казаха, че затварят вратите и трябва да излизаме. Пак бяхме успели да поразгледаме. Разположен на брега на морето, замъкът е много красив и се вижда от далеч. Насочихме се към градчето и решихме да се поразходим там.
Още от първите къщички ни хареса.
Пред всяка врата-цветни лехи. Кофите за боклук в специални къщички. Тишина.
Поразходихме се до към 18 ч. и решихме да се връщаме. Пак на гарата, автоматите и познатия вече път. Слезнахме на Централна гара и от там се виждаха работещите атракции на Тиволи.
Понеже луд умора няма, се присетих, че може да видим биреният завод „Carlsberg“, който беше на почти 3 км от тук. И давай, давай през едни по-рискови квартали стигнаме. По пътя се натъкнахме за първи път на наркомани, пиянски бой…изобщо другото лице на града.
Преди да стигнем до прословутия „Elephant gate“ минахме през един салон, където бирата се лееше не на шега. Имаше доста пияни и такситата чинно чакаха желаещите да си ходят. Събота вечер – голям купон.
Така и така бяхме стигнали до другия край на града разлистихме картата да видим какво има в близост. И така попаднахме на градините на „Frederiksberg“.
От тази част има само зеленина и алеи, няма пейки за сядане. Пък се бяхме поуморили вече. А тичащи в този зелен оазис не липсваха.
Самият „Frederiksberg Palace“ и пак градини, езера, фонтанчета са от другата страна на този път, но нямахме физическата възможност да вървим повече. А трябваше и да измислим как ще се приберем до хотела. Той беше много далеч от тук.
Поснимахме още красиви сгради и видяхме автобусна спирка. Рейс-спасител щеше да ни отведе точно пред хотела.
За първи път от престоя ни в града щяхме да ползваме градски транспорт. Купихме билети от шофьора. Дали се качваш за една спирка или до последна цената е една – 24 крони или пак стигаме до 6 лв. Ние поне се повозихме. А и с натрупаната умора от предния ден имахме нужда от това. За половин час се добрахме до нашия хотел и се отдадохме на заслужена почивка.
Равносметка – много километри пеша, първо излизане с влак от града, прекрасни впечатления от по-малките градчета в Дания. Дворци и паркове – колкото искаш. Завършихме този дълъг ден и си легнахме уморени, но щастливи.
Следва…
Автор: Елза Градева
Снимки: Елза Градева