2012– нашия уикенд в Румъния (част 1)

Решаваме и ние да посетим Румъния. Участници в приключението– аз- Ралица, съпругът ми- Валентин и двамата ми сина– Ивайло на 11г. и Момчил на 17г. и разбира се постоянните участници в щурите ни идеи– нашите кръстници– Лидка и Янчо. Тръгваме от България на 12.05 2012г. рано сутринта в 4,30 от Шумен. Към 6,30ч минаваме Дунав мост – без проблем. Преглеждат бегло документите– най- вече питат за Ивайло тъй като той няма още лична карта и след като плащаме таксата за моста 4 лв. ни пожелават „Приятна Разходка!“. Вълнението при преминаване на моста е предимно за децата и съпруга ми, които за първи път напускат страната.

Първи впечатления на румънска страна – поглед на документите, купуваме винетка на първата бензиностанция в дясно след моста – 13,12 леи. Даваме 14 леи – не ни връщат ресто. Продължаваме по пътя си – цел Синая.

В Румъния

Първи впечатления: чудесни пътища – по две платна в едната посока, високо разположени, дълбоки канавки, няма нито една кръпка или дупка по пътя. Много чисто и спретнато навсякъде – сигурно, защото и при тях върви кампанията “Да изчистим Румъния за един ден”. Чистят затворници около Букурещ, жандармеристи около Синая и всякакви други хора. Всичко е събрано в черни чували и е подредено около пътя – явно за да го съберат камионите за отпадъци, когато минат. Гледките на които се наслаждават очите ни са невероятни – красиви Южни Карпати, островърхи къщи, много църкви, тотеми около пътя, хотели – безброй и какво ли още не.

В Румъния

В Румъния

В Румъния

Навсякъде около главния път има железни мостове за пешеходци над платното за движение на автомобили.

В Румъния

Преминаваме през Букурещ безпроблемно, водени успешно от GPS-а и продължаваме към Синая. Пътя постепенно се превръща от приспивно-прав до безкрайност в лъкатушещ. Гледката прерасна от безгранично-равна в планинско-хълмиста и това ни подсказа, че навлизаме в територията на южните Карпати. Оприличавам ги с Родопите. Гледките на невероятни – хълмове с иглолистни дървета и над тях почти оголени заснежени върхове. Много зеленина, хотели навсякъде – и в населените места през които минаваме и извън тях.
Очите ми се напълниха с гледки на цветя – продават ги почти навсякъде. Селата им са чисти и спретнати.

В Румъния

В Румъния

В Румъния

Почти не видях неугледен или неподдържан имот – може би, защото все пак се движим в курортна местност.

Стигаме в Синая към 10,30ч. Относително лесно намираме манастира – дори с нашия английски. Прави ми впечатление, общо взето хората знаят английски поне на разговорно ниво и могат да ти помогнат ако и ти го владееш поне на такова. На паркинга – такса 5 леи. Научаваме първата си румънска дума – най-често използваната “чинчи” – означава 5. Разглеждаме манастира след като заплащаме такса 4 леи на човек. В самия манастир не се палят свещи- за да не се опушват стенописите най-вероятно. В кабинката със свещите няма човек, който да ги продава. Чинийката с парите стои и всеки си оставя пари за свещите и си взима свещи. Никой не краде! Правим си снимки за спомен на всички възможни места в манастира. Снимаме и всичко, което може да се снима.

Манастирът

Манастирът

Манастирът

В манастира, Синая

Синая

След кратко чудене и разхождане дали да отидем на прословутия лифт в Синая или първо да посетим двореца Пелеш избираме двореца. Следващ въпрос – пеша или с кола да стигнем до там. Питаме и ни казват, че по пътечката зад манастира е 10 минути. Не им вярваме много, но все пак тръгваме. Пътят се оказва обаче много приятен – сенчеста гора и много сергийки с всевъзможни сувенири. Ние обаче – бедните българи сме дошли на културен туризъм – може да е за един уикенд, но няма да си харчим леите още на първото място. Продължаваме смело към Пелеш. Наистина след около 15-20 мин. със зяпането по сергийките сме там. Гледката е невероятно зашеметяваща – архитектура, размери и общ изглед на замъка. Нищо, което сме виждали до момента.

Пелеш

Пелеш

Пелеш

Пелеш

Такси: и на входа – 10 леи, които не зная как ние отървахме, и за самия замък – 25 леи за възрастни и 15 леи за деца. Отделяме на разглеждането на двореца 2 часа. Не може да се опише с думи- трябва да се види. За мен това беше най-впечатляващият обект в цялата екскурзия.

След като се наглеждаме на красота – пак обратно по прохладната пътека , покрай сергийките и по колите – следваща цел Бран – дворецът на Дракула.

По пътя спираме на крепостта Ръшнов.

Крепостта Ръшнов

Крепостта Ръшнов

И тук паркингът е платен, но по български ние спираме отстрани – тарикати, сиреч безплатно. Оставяме колите, хапваме по един сладолед за по 3,50 леи, плащаме по 3 леи на човек за да се качим на влакче- трактор, което да ни изкачи на върха. Докато го чакаме пак хвърляме око на малките магазинчета на паркинга със сувенирите. Забелязваме, че в близост да крепостта Ръшнов има и друга забележителност – пещерата Валея. Не зная защо, но не беше спомената като забележителност никъде, където четох материали за посещения на туристи по тези места. За съжаление не ни остана време да я посетим, но си запазвам правото за следващия път.

Крепостта Ръшнов

Крепостта Ръшнов е от 13 век и е строена от рицарите тамплиери. Вход за крепостта – 10 леи за възрастен и 5 леи за ученици и деца. В крепостта е доста интересно – поглед отвътре, разходка из коридорите на крепостта, пак магазинчета с различни сувенири, рицарски доспехи. Снимаме се отново навсякъде където е възможно. Снимаме и обясненията, за да ги прочетем на спокойствие по-късно. Вече е към 16,30 ч следобед. Тръгваме към Бран, не трябва да изпускаме Двореца на Дракула – нали всички за него говорят.

Следва…

Автор: Ралица Илиева
Снимки: Ралица Илиева

Публикувано в категория: Румъния . Тагове: , , , , , , , , ,

  

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>