Одрин през моя поглед

Вчера беше добър ден за мен, защото заедно със сестра ми, направихме еднодневна екскурзия до Одрин, организирана от пенсионерския клуб. Всеки път се чувствам доволна и щастлива, когато намеря начин да се откъсна, макар и за малко от ежедневието и да се потопя в един друг свят, различен от моя.

Времето беше слънчево и топло и екскурзията ни зареди с приятни емоции, макар че през цялото време волю, или неволю правехме сравнения между живота в България и Турция. Първо посетихме българската църква „Св. Георги”.

И каменната църква „Св.Св. Константин и Елена”,

която от вътре е много красива, като архитектура.

И двете църкви са скоро реставрирани със средства на българската държава и много добре поддържани, за разлика от някои наши храмове.

В двора на църквата „Св.св. Константин и Елена „ има паметник на Екзарх Антим І

и три камбани, дарени от родолюбиви българи в т.ч. и от народния певец Илия Луков.

В двора расте красиво дърво, което се оказа магнолия.

В първата църква виждам снимка на българчета, посещавали вероятно неделното училище към църквата. За съжаление всички надписи под снимките бяха на турски, което много ме озадачи.

Изкачваме се по хълма, а в далечината лежи град Одрин.

Навлизаме в парка с паметника на Шукри паша

и укреплението, което е превърнато в музей. Шукри паша гледа към Одрин, а не към България, както казват някои.

По каменните стени има изложени снимки, в това число и на българи от Одринска Тракия.

Но за жалост пак всички надписи са на турски, а и записът, който течеше по уредбата също беше на турски. Снимам саморъчно направена карта на укреплението, по която може би е водена битката през 1913 година.

Има много снимки на Шукри паша и една на генерал Вазов,

командващ българските войски.

odrin

Силно впечатление ми направиха две рисунки, на които се вижда как български войник стреля по пеленаче. За пореден път си давам сметка, че историята винаги има поне две лица.

Излизаме от крепостта и се наслаждаваме на добре поддържания парк и гледката, която се открива към Одрин и виещите се край него реки Марица, Тунджа и Арда.

Слизаме към центъра на града и прословутата Султан Селим джамия. Сградата като архитектурно и строително постижение за времето си, а и до момента е величествена.

Минаретата се издигат на повече от 70 метра. Пред нея има паметник на архитекта, по чийто проект е строена.

Имам чувството, че в Одрин има поне още 20 джамии.
Одрин все пак е един ориенталски град, който се стреми да стане европейски и може би има по-големи шансове от повечето наши градове, които с тези отвратително сиви и олющени панелни сгради, приличат повече на гета, отколкото на нормални градове.
Много силно впечатление ми направи липсата на каквото и да е по терасите на жилищните сгради. Никъде не видях простряно пране, но не видях и саксии с цветя. Явно туркините не са големи фенки на цветята по балконите и прозорците. Не видях по улиците просещи деца, или възрастни, които са естествен декор вече в нашите градове. За кучета по улиците да не говорим.

Приятно впечатление правеха децата, играещи в училищните дворове и облечени в ученически униформи. Момичетата с цветни роклички, а момчетата с еднакви блузки. Докато разглеждахме укреплението, а след това и джамията пристигнаха няколко групи турски екскурзианти. Повечето жени бяха с кърпи на главите и с традиционните шлифери. Забулени с черни фереджета жени не срещнахме, за разлика от улиците на Мюнхен, където бяха на всяка крачка.

Кафенетата на обяд бяха пълни с възрастни мъже (без жени и млади мъже), които си пиеха чая и си говореха тихо и мирно, като наблюдаваха минаващите. Никъде не видяхме пушеща жена, а и мъже с цигара много рядко се срещаха. Още в автобуса водачката на групата ни каза, че в Турция е забранено пушенето на обществени места, в това число и под чадърите на кафенетата.

Средната заплата в Турция била 1000 лири, а средната пенсия около 800 лири.
Тъй като в района няма тежка промишленост, попитах момчето, което поддържа църквата „Св.Св. константин и Елена” с какво си изкарват парите и той ми отговори, че основно със селско стопанство, производство на хранителни стоки и търговия. За разлика от България в Турция всяка педя земя е обработена, засята, или подготвена за сеитба. Марулите обаче са по 2 лири. Жените по принцип не работели, а си стоели в къщи и си гледали децата, макар че в заведенията и в магазините вече работят много млади момичета.

В момента в Одрин се строи много. В покрайнините се издигат два нови жилищни комплекса. Строят се и жилищни кооперации от затворен тип. Нормите им за строителство явно са доста либерални. Особено старите квартали са застроени хаотично, с тесни улички, без тротоари и без никакво озеленяване. Новите булеварди на Одрин са широки с много шадравани по кръстовищата и добре поддържани зелени площи с цъфнали лалета и кукорчета.

Все пак в града се чувства една ориенталска хаотичност. Независимо, че не се виждаха много съдове за събиране на битови отпадъци, общо взето градът е чист и няма боклуци, както по улиците, а така също и покрай пътищата. От границата до Одрин не видях нито една найлонова торбичка, или друг отпадък, за разлика от нашата територия, която още след пропусквателния пункт е засипана с боклуци. Да не говорим за неприятната гледка от изтърбушените и зеещи без врати и прозорци изоставени и съборени сгради на бившите ТКЗС-та.

Видях как се полага асфалт в Турция. Дебелината е около 12-15 см. От границата до Одрин нито една дупка, а у нас пътят от Ямбол до Елхово е живо мъчение. Хвърляме милиони за глупости, а тези входни отсечки, които са лицето на България не ги оправихме веднъж за винаги. В България липсва контролът във всяко едно отношение. Всеки на работното си място прави компромиси и си затваря очите и по тази причина никой не ни уважава като нация, а и ние не се самоуважаваме.
След посещение на два от големите търговски центрове на Одрин, където цените изобщо не са за нашия джоб и след като опитваме от прословутия турски чай за 2.5 лири чашката, се отправяме към границата.

Минаваме край университетското им градче

и след това снимам турския ландшафт,

за да го покажа на Г. и да види, че макар и със синури, земята се обработва до последната педя и явно се изкарват добри пари от земеделие, достатъчни за осигуряване на нормален живот. Питам шофьора за цената на бензина. В момента е 4 лири за литър. Последна спирка на ресторант „Хаджиите”, където изхарчваме последните лири и в 19 часа влизаме в България. Пожелаваме си следващия път да стигнем до Истанбул, но преди това планираме следващата еднодневна екскурзия до Гърция.

17.04.2012 г.

Автор: Станка Парушева
Снимки: Станка Парушева

Публикувано в категория: Конкурс за пътеписи "Къде бях? Какво видях?" 2012., Турция . Тагове: , , ,

  

7 Коментари

  1. Николай Бельов
    Изпратен 06.03.2016 на 17:21

    Общо съм бил 10 -на пъти в Р.Турция.От тях -вече написах по-горе- 6 или 7 пъти съм бил и в град Одрин .В споменатите църкви съм бил- лично мисля ,че българските държавници би трябвало да направят повече за българите там- в източна тракия!1На първо място -това е задача на българският президент ,вице-президент,българският министър-председател,българският патриарх ,и на всеки истински българин .Не само за църквите ни в Одрин,но и за стотиците ни други църкви ,читалища и културни паметници там!Трябва преди всичко държавниците ни да възстановят по дипломатически път и културно нашите военни гробища – около Одрин,Люлебургас ,Чаталджа,Булаир,Кешан,Русокастро и други важни за нас от историческа гледна точка места.
    Шопинга в Турция и в други страни е нещо интересно- не е за пропускане,но има и други важни за нас българите неща .Това е важно за всеки отделен човек, това е родова памет- никой народ не може да напредва без да си помни и знае историята и да съхранява културата си.В личностен план всеки уважаващ себе си човек се стреми да научава за предците си и да разучава и открива неща за родословното си дърво.Затова и тези неща са важни за нас!
    И нещо съвсем прагматично за отделният българин-познавайте и разказвайте за предците си пред чужденците и пред приятелите си.Това е основата на едно бъдещо богатство!
    Как ви звучи ,ако кажете на един американец ,че рода ви е от …например 1600 или 1700 година от Охрид,от Солун, от Белград и т.н. и пра-пра…-дядо ви е бил български болярин,духовник ,воин или учен човек !!? Та нали с това ,,доказвате,, на практика, де факто,че за вас не е имало никакво друго владичество-нито византийско,нито османско,нито сръбско,нито руско и т.н. Родовата памет е фундамент за едно бъдещо богатство,…абе, друго си е да имаш синя кръв ,след като си престоял в Америка 25 години и имаш в ,,джоба,, 20 милиона!! Но за това човек трябва да учи ,търси и доказва правдата.За нея ние трябва да ,,воюваме,, с огнено слово ,с меча на дипломацията и силата на хилядолетната си история. Какво ще кажем на един свой сънародник,когато твърдо докажем ,след време и научно,с помощта на генетиката и исторически доказателства, че пра-отците му са христяни ,българи и т.н., а той днес се ,,смята,, за ,,турчин,, след -като пра-пра-дядо му е бил насила помюсолманчин през 1500 или 1700 година в някое родопско село!Нима ще го сметнем за враг или човек не от нашата нация- не това е негов избор -да се смята какъвто си иска,това е вече неговото самосъзнание.Той е част от нас,независимо какъв се смята, а историческата истина е другата интересна страна на неговото битие!!!

  2. Николай Бельов
    Изпратен 06.03.2016 на 16:20

    Сега 103 години по-късно ситуацията е коренно различна.Едно е обаче характерно за източна тракия днес -тя си остава рядко населена от времето след Балканската война и след погромите над българите от 1913 .Извън Истамбул ,който според различни данни е от 12 до 15-16 милиона,в източна тракия не живеят и в момента повече от 1 милион жители-гъстота от около 40 ж. на кв.км. ,при средна гъстота за Република Турция от 100 ж. на кв.км.Нима Анатолия или югоизтока на нашата съседка е по-привлекателен-там кюрдите воюват за своя държава от 90 години-от 1923 !?Източна тракия е най-голямата равнинна площ на съседите ни- европейската територия на Турция е 27 000 кв.км.-3,5% от цялата им територия,добре обработена и хранеща населението ,но рядко населена.След Балканската война българите са прогонени ,започва ПСВ-1914,Османската империя воюва и парадоксално Ц.България й е съюзник от 1915 -но връщане на източна тракия на България не става!Не е и възможно при тази глупава политика на ,,българския,, цар !!Цар Фердинант Сакскобурготски!!въпросителна личност в българската история.Но…за българското присъствие в източна тракия!И в момента ,ако направите екскурзия в Странджа ще срещнете българи и то христянирговорещи на български доста прилично-това им е матерния език на тези хора! Те са българи, прадедите им са българи -те са оцелели през премеждията на историята.Странджа в турската територия е много рядко населена- тя и в България е рядко населена та от другата страна ли!Та кой е луд да се заселва в Одринско и Странджа след като е преминал и видял Стамбул,нали!?Има и други фактори за рядкото заселване на източна тракия.През октомври-ноември 1912 от лозенградско бягат 50 000 мюсолмани- турци,българи и др.-никой не ги тероризира ,избива или изнасилва-по османска пропаганда те ,,бягат,, с отстъпващата османска армия след лозенградската офанзива на БА.Гърците са обаче изгонени от османлиите през 1920-1924 година след поражението на Гърция в Анатолия през гръцко-турската война.Арменците са прочистени от османците през 1915 година-25% от 60 000 арменци мобилизирани в османската армия са от източна тракия-те са избити-това са 15 000 арменци ,мъже между 18 и 50 години ,други мирни арменци също са избити ,а допълнително други арменци са избити в Кавказ-арменския геноцит от Османската империя-жертвите са между 1 и 1,5 милиона.
    Разбира се България е най-добрият съсед на съвременна Турция- защо Ердоган не може да го разбере?!!В България 7-8% от населението има кривовъзприето турско самосъзнание-това е остатъка от османското население на империята след 1878 в България днес!България обаче уважава правото на избор на всеки неин гражданин за самоопределение-било то за турско,ромско,арменско,руско,влашко,еврейско или друга националност.Дали е така и от турска страна днес за българите в източна тракия!!В източна тракия има българи-независимо от религията им,независимо колко са!Но те ще имат проблеми ,ако открито се самоопределят- съвременната българска държава ,,не иска,, да ги защитава за това ,че са българи-за да няма проблеми в двустранните отношения.Но кой ще те уважава като нямаш национална политика- адекватна външна политика?!
    Това е историческата правда-ние имаме достатъчно земя,а и всичко около нашите граници е исторически българска земя-но по-голяма тя не ни е нужна!! Но ние се нуждаем от историческите си паметници и при нашите добри съседи-и в Турция и в Сърбия и в Румъния и в Гърция и в Македония и в Албания и в Молдова и в Украйна и в Русия!Моля да бъдем добри ,цивилизовани хора от 21 век!Тези исторически и архитектурни и религиозни и археологически паметници са само мостове между изброените страни и България!!

  3. Николай Бельов
    Изпратен 06.03.2016 на 15:16

    Одри- бил съм 6-7 пъти в града.За нас българите той е важен ,защото е наша история от 1150 години-владели сме го общо около 350 години .За турците той е история от около 650 години-през 1362 година става столица на Османската империя за около 90 години.През 1912 година града е с ориенталски облик-около 70 хил. жители- 15 000 българи,20 000 гърци,евреи,арменци и останалите мюсолмани-50%.През 1913 ген.Вазов го превзема и пленява 60 000 османска армия-между другото 14 паши-генерали,20 бойни османски знамена,420 оръдия-това е 12 % от артилерията на империята тогава.Османците дават 12 000 убити и ранени за 5 месеца,българите 8 000-1500 убити,6500 ранени,сърбите ,нашите съюзници 300 убити и 1200 ранени.Питам … само питам -къде са нашите военни гробища от 1912-1913 година до Одрин??!Господин Президент-това е ваше задължение,г-н министър-председател -това е също ваша работа!!
    През 1912 година 40% от населението на османска източна тракия е българско и то христянско ,още 10% са българи-мюсолмани,останалите са : 15% гърци,10% арменци и евреи,25% мюсолмани -турци,черкези,албанци,татари.Истамбул тогава е около милион-българите са над 50 000,гърците 150 000,има около 50 000 евреи,арменци,разбира се другите са мюсолмани.Та през 1912 година на 25 000 кв.км. от 800 000 жители на източна тракия-320 000 са българи христянир80 000 българи мюсолмани,120 000 гърци,80 000 арменци,другите 200 000 са турци ,черкези,албанци,татари.Как ви се струва?Знаехте ли го това?Разбира се точни статистики за това време няма ,защото Османската империя не е имала точни статистики и тогава-но погледнете в архивите в Истамбул от това време! През юли-август 1913 година 60-70 000 българи са избити,200 000 са бежанци към България,80 000 българи мюсолмани и 50 000 българи христяни ,,остават,, в източна тракия- спасяват се от ятагана на младотурската армия и от башибозука.Османците все пак се ,,съобразяват,, със ситуацията и не ,,закачат,, другите българи-мюсолманите,от страна на христяните има и въоръжена съпротива-как си мислите ще постъпи един човек когато башибозука идва в къщата му да го убие и да изнасили жена му и дъщерите му??!-Тогава са изнасилени повече от 4-5 000 българки,момичета и млади жени-10% от всички жени между 15 и 30 години!!Тогава -първо ще избяга разбира се от селото в гората и в полето,но ще вземе и пушките и сабите за да отреже няколко глави на друговерците!! Българите не са овчедушни -независимо от религията си- срамота само за ,,българският,, ни цар,който искал да мине на ,,бял кон през Цариграда,,!!Къде е стратегическото ,държавническо мислене ,къде е армията ни тогава- изтеглена по чукарите на Македония може би?! Историята е учителка на живота!!!

  4. Вероника Димитрова
    Изпратен 18.02.2013 на 0:23

    Красивото дърво не е магнолия ,а се казва пауловня.

  5. Атанас Балъкчиев
    Изпратен 28.04.2012 на 23:47

    Г-жа Псалтирова , вероятно когато сте “разглеждали” църквата “Св.Георги” “шопинга” ви е бил изцяло в главата. Когато се опитвате да пишете друг път и нещо буди съмнение , направете справка , за да не се излагате , защото вие не знаете всъщност коя църква сте посетили…..и добре че не сте писали за Одрин , за да не станете и за резил……

  6. Станка Парушева
    Изпратен 21.04.2012 на 18:16

    Благодаря за оценката, но за съжаление не сте права. Камбаните и паметника на Антим І са именно в Църквата “Св.Св. Константин и Елена”. Дворът на църквата “Св. Георги” беше много малък , а входът на църквата е почти на самата улица. За справка можете да погледнете други материали за Одрин в интернет.

  7. Валентина Псалтирова
    Изпратен 20.04.2012 на 21:48

    Аз съм била в Одрин 2 пъти и целта на пътуването ни беше шопинг, но посещавахме църквата “Св. Георги”. Паметникът на Антим Първи и трите камбани от Илия Луков са в двора ѝ, а не в двора на църквата “Св. Константин и Елена”. Иначе пътеписът е написан увлекателно и интересно, с прекрасни снимки. Аз мислех да напиша и за Одрин, но ме възпря факта, че не съм го посетила изцяло с културна цел.

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>