На Сирница в Турия

Сирни заговезни е последният зимен празник. На този ден, известен още като Прошки, по-младите искат прошка от по-възрастните, за да влязат с чисти души във Великденския пост. В много села и градове от Източна България на този ден се провеждат маскарадни или кукерски игри. По определение на етнолозите и етнографите те са дошли до нас от далечните тракийски времена, от празниците, посветени на бог Дионисий, когото траките почитали. Християнството се е примирило с тяхното съществуване, подчинявайки ги на свой християнски празник. Днес древните ритуали съществуват в един по-осъвременен карнавален вариант.

Тази година имах възможност да посетя село Турия, община Павел баня, родното място на писателя Димитър Чорбаджийски – Чудомир и да гледам кукерски игри.

На Сирница в Турия

Така изглеждаше Турия в деня на Сирница, снегът още не беше се стопил напълно, рекичката влачеше боклуци след дългата зима, но хората се събираха на мегдана, за да гледат за пореден път кукерите. Те са вестителите на пролетта, обикалят селото, за да прогонят злите духове и да донесат здраве и берекет. Докато чаках кукерите да се съберат, реших да видя родната къща на Чудомир. Разбира се пред нея седяха съвременните „Нашенци” и също като мен очакваха събитието на деня.

На Сирница в Турия

Сирница е последният ден на забавления преди най-строгия великденски пост, от сутринта до ранната привечер кукерите обикалят от къща на къща, след това играя на мегдана, палят слама, а накрая се цопват в ледените води на реката, разбира се, затоплени от количествата изпито вино. В дворовете хората също палят събрания след зимата боклук, децата и младежите го прескачат за здраве. В деня за последно се слага празнична трапеза, на която присъстват млечните храни, приготвя се риба, лее се вино, а и ракия. Изобщо в Турия видях, че народно веселие може да продължи от зори до мрак.

Както на други места в България – Източна и Западна, в маскирането участват млади мъже, юноши и деца, тук дори имаше и няколко жени. В днешния компютърен свят старинното развлечение събра много народ, фотографи, журналисти, а във Фейсбук карнавалът имаше своя страница.

На Сирница в Турия

Всъщност се оказа, че в края на март в селото се провежда фестивал на маскарадните игри „Старци в Турия”, който е част от Чудомировите празници и е своеобразен завършек на сезона на маскарадните игри в страната. Но на Сирница кукерите от Турия изпълняваха старинния обичай съвсем сериозно или по-скоро съобразно своите виждания за него. Събраха се към 11 часа на площада и без да обръщат внимание на нас зрителите и множеството фотографи, хукнаха по предварително набелязания маршрут.

На Сирница в Турия

В Турия, а и в Павел баня, кукерите се наричат „старци”. Между другото в Павел баня обичаят е привнесен от Турия, затова като истински съвременен етнограф се захванах да разказвам за първоизточника. Кукерите са облечени в тесни бричове, с които след Освобождението заменили потурите, видели, че така се обличат „братушките” и го взаимствали; носят задължително пъстро елече, на голо, независимо каква е температурата на въздуха. Споделиха, че когато има сняг, се разтриват с него, за да изравнят температурата на въздуха и тялото. Най-атрактивната част от облеклото са дюзените – нанизи от хлопки и тучове.

На Сирница в Турия

В ръката си държат дървена сабя, на лицето си носят маска, която се нарича „сурат”. Маската обикновено се е изработвала от местни майстори – от черен шаяк, в който се правят отвори за очите, нашивала се с ширити, гайтани, мъниста, пайети, стъкла, огледалца и какво ли не. Целта е „суратът” да има зловещо изражение.

На Сирница в Турия

„Суратът” е зашит за триъгълна част, която стои зад врата на мъжа, изработена от кожа на коза. В Турия, а и в Павел баня кожата трябвало да бъде със задължителен червено-кафяв цвят, в миналото за целта се отглеждали специална порода кози. На върха на триъгълната част на маска се слагала парцалена кукла – булка, днес заменена от съвременен първообраз. Тази кукла булка доста разваля автентичността на костюма и съм сигурна, че всеки етнограф ще подскочи до небето от несъгласие с нея, но кукерите са я наложили. Между другото всеки млад мъж сам изработва и поддържа костюма си, както и сам закупува или наследява доста скъпия дюзен. В Турия, и в Павел баня костюмите са семейна ценност, предават се от поколение на поколение.

На Сирница в Турия

В групата участници в карнавалното шествие има младежи, маскирани като цигани. Това маскиране става със сажди, с тях „циганите” цапват за здраве лицата на зяпачите и до края на деня из Турия се разхождаха доста „начернени” хора. „Циганите” всъщност са символ на злото. „Циганката” е предрешен като жена мъж, който носи голяма парцалена кукла, отново заменена с купена от магазина. С тази група върви камилар, който води камила, направена от дърво и покрита с козяк.

На Сирница в Турия

На Сирница в Турия

Имах възможността да наблюдавам влизането на кукерите в дома на един човек – той ги очакваше с разтворени до край двукрили порти, с менче вино и погача, която раздаваше на всички, независимо кукери, фотографи или зяпачи.

На Сирница в Турия

В Турия кукерите влизат в дома мълчаливо, само зловещо разклащат своите хлопки, за да изплашат злите духове. В интернет прочетох, че вътре в дома изпълняват обреди, които имат нещо общо с ежедневния живот, но не успях да видя какви точно. Всички домове в селото посрещаха с отворени врати пъстрите вестители на пролетта. Разбрах, че мъжете кукери са окичени с толкова много панделки, за да приличат на цъфнало пролетно дърво. Появата им е сигурен знак, че тя идва.

На Сирница в Турия

Разбира се стопанинът дарява с нещо своите весели гости. След пъстрото шествие вървеше един възрастен чичко с количка, в която събираше даровете – картофи, вино, кой каквото даде. Разбира се, приемат се и дарове в парични изражения.

На Сирница в Турия

Сред големите кукери има и съвсем мънички момченца, които са най-снимани от фотографите. Този сладур стана истинска медийна звезда.

На Сирница в Турия

След обиколката по домовете, кукерите идват на мегдана. До това време там свири оркестър, който забавлява чакащите. На мегдана кукерите представиха за по-мързеливите зрители, които не обикаляха с тях по къщите, в какво се състои посрещането в един дом. После по обичая си заиграха своя магически танц.

На Сирница в Турия

Забравих да кажа, че кукерите се организират в група, в нея може да вземат участие само ергени, водачът на групата е женен мъж, т. е. мъж с определено социално положение, с челяд и имот. Първоначално танцът се изпълняваше само от трима от кукерската група, след това на мегдана се втурна цялата пъстра тълпа.

На Сирница в Турия

На мегдана предварително беше поставена импровизираната колиба от слама, в която се изпълнява кратък сюжет, имащ нещо общо със сексуалното общуване и изневярата. Предположих, че с този обичай е заменено обредното заораване за плодородие, но явно древните ритуални елементи бяха осъвременени до карнавално-комични, така че не можах да получа точен отговор какъв е смисълът на този сюжетен елемент. Разбира се, тази част е възложена на „циганите”. Съвсем като в оперна драма накрая колибата беше запалена за възмездие и на площада лумна голям огън. В нашия Русенския край този огън на Сирница се нарича „пунгала”. Спазена беше традицията да се прескочи за здраве от участниците.

На Сирница в Турия

Накрая всички „цигани” наскачаха или бяха хвърлени в ледените води на реката, т. е. злото беше изгонено или поне изкъпано и всички бяха доволни. Най-доволни бяха „циганите”, които съвсем не се обидиха, че ги поохлаждат, а весело се пръскаха и даже ловиха риба с един кош.

На Сирница в Турия

Разбира се в облеклото на „циганите” подобно на това на кукерите беше намерило отражение „днешното” време – не липсваха дискове, компютърни клавиатури, а в Павел баня „циганите” теглеха след себе си монитор.

На Сирница в Турия

Не разбрах много функцията на жената с детенцето, но тя ми заприлича много на една „Марта”, защото носеше бяло и червено кълбо, което разчетох като предвестие на идващата пролет.

На Сирница в Турия

Иска ми се в края на разказа да кажа две думи за кукерските игри в нашия Русенски край. Тук е разпространен обичая „джамал”, „камила” или „бразая”. Най-компетенто мога да разкажа за обичая „джамал”, който самодейците от малкото русенско село Кошов представиха на Копривщица през 2010 г. Този обичай бе отличен с награда от втория етап на националната програма „Живи човешки съкровища”.

„Джамалът” е зимна обредна игра в периода след Мръсните дни, изпълнявана от ергени, водени от женен мъж. Те „разиграват” чучело в животинска форма, наречен „Татунчо”, който „умира” и след това много бързо „възкръсва”. Затова си мисля, че кукерските игри имат нещо общо със старите посветителски обреди, с обредното умиране и възкръсване на природата през зимата и пролетта. Целта на тези древни посветителски обряди е да подредят света след хаоса, настъпил с края на старата година и изминалите Мръсни дни.

На Сирница в Турия

Общите елементи между двата наблюдавани от мен обреда са чучелото, маските, участието на ергени. Разликите намерих в изпълнението на ритуалните действия – в обичая на Кошов младите мъже и момчета, съпровождащи чучелото, пеят и удря с мечовете по задянати на гърба на другарите си възглавници. Маските са изработени от кратунки. Освен това пеенето става под съпровод на гайда.

На Сирница в Турия

В основата на програмата на ЮНЕСКО „Живи човешки съкровища” стои идеята, че истинското културно богатство на един народ се предава от баща на син, от майка на дъщеря. То не е записано никъде и неговите пазители са наследствени разказвачи или лечители. Това съкровище може да бъде загубено, затова работещите в програмата издирват и записват, документират и популяризират това световно богатство. Мисля, че нашите кукерски игри, независимо в кой край на България се изпълняват, независимо колко са модернизирани, или тъкмо затова, са такова „съкровище” на световното културно наследство.

Автор: Цветелина Георгиева
Снимки: Цветелина Георгиева

Публикувано в категория: Конкурс за пътеписи "Къде бях? Какво видях?" 2012., П-У . Тагове: , , , , , , , ,

  

4 Коментари

  1. Боряна Сашева
    Изпратен 16.08.2013 на 21:10

    Много съм впечатлена! Особено като имам познати , който са кукери и тази година ще се реша и ще отида да ги гледам и да усетя атмосферата.

  2. Таня Палежева
    Изпратен 30.03.2012 на 22:53

    Моля заповядайте в Турия . Ще прекарате един ден изпълнен с емоции и в същото време ще се върнете назад във времето при корените на българите. Сирни заговезни е единия ден в ,който можете да видите тази атракция ,а в последната седмица на март е Фестивала на маскарадните игри ,, Старци в Турия “- кукерски състави от общината и страната участват на този фестивал.

  3. Мариана Минева
    Изпратен 17.03.2012 на 20:46

    Бих искала да го видя с учите си и да го усетя със сърцето си.

  4. Мариана Минева
    Изпратен 12.03.2012 на 22:30

    Много съм впечатлена!

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>