… все тъй романтична остава, моята Братислава!

Изсъхнало червило ще намажа на напуканите устни. Спирала без цвят върху миглите ще сложа. В Братиславските дерби ще забродя търсейки публика, а тя няма да ме намери. Минавам покрай Йезуитската катедрала. Надничам да зърна поредната омша. После Францисканската катедрала…

20012011

19012011

Отивам и до „Синята Катедрала”, рисувам я, някой гледа ме тайничко.

photo-0638

Отново съм на улица „Обходна“, а трамваите си тракат, тракат, трак, трак.

20012011_004

Пея си моите песни в трамвайния такт. С мен запяват непознати персони и танцуват, смеят се. Намирам себе си пак на Михалската брана.

Моите приятели струните верни оказват се и препускаме заедно през полета от гами. Хората са толкова замаяни, изтощени от разходки, а аз изтощена от щастие. Пожелавам на всички – кули, замъци, катедрали, бардаци: Бъдете красиви и вечни, надживели людете безразлични, а тези с отворени сърца… дарявайте с внимание, топлина. Бъдете щастливи и щастие не търсете, то е тук край двореца с четири кули върху малкия карпатски хълм!

19012011_002

19012011_001

Звън на фуйера облива стария град. Слушайте тези звуци вълшебни! Теготите на днешния ден оставете и те вас ще оставят. Постойте на вековните павета, чуйте как гълъбите и те чуруликат, сливайки се с мелодията на фуйерата.

photo-0652

photo-0633

Туристи, защо ви е въздух словашки, щом край компаса не спирате за да видите посоките към световните столици. Пиете тъмна бира, ядете пирожки с мак, край площада се спирате и в барове мрачни поръчвате боровичка.

03022011_023

Тъй в Братислава минава денят – движение, музеи, галерии – какво от това – поета не се впечатлява щом вижда в душите ви ненаситност за приключения. Това са капчици от моите строфи и те ще оживеят пред вас. Ще се пречупят в спомени, в красота, благослов, по средата на Дунава, по изгрев слънце. С пари туй не може се купи.

Индустриалецът се надсмива над таз парадигма. Аскета приветства моето твърдение. Аристократа мнение няма. А столицата на Словакия – все тъй романтична остава.

03022011_017

Автор: Жанета Иванова
Снимки: Жанета Иванова

Публикувано в категория: Конкурс за пътеписи 2011 г., Словакия . Тагове: ,

  

2 Коментари

  1. Dinko
    Изпратен 18.02.2011 на 20:43

    Наистина преживяното си остава най-ценното и когато се надживее става изкуство!Защото страданието ражда истината и тя се отстоява и тогава чак излиза на бял свят на бели страници и словото натежава за размисъл!Оставам всеки да приживее пътеписа с очите на поетесата творец и да се впечетли от Брат +слава!!!
    с уважение и радост Динко

  2. Изпратен 18.02.2011 на 10:02

    Един отлично написан пътепис с поетична нотка. Поздравления.

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>