Природна забележителност Белоградчишки скали

Белоградчишките скали се намират в долината на Белоградчишкия разлом, в продължение на 30 км. Някои от скалните фигури достигат височина от 200 м. и носят причудливи имена, които местните хора са им дали подобно на съзвездията.

Белоградчишки скали

Белоградчишки скали

Варовиковите скали са с отличителен червен цвят, поради голямото количество примеси на желязо. В продължение на милиони години ветровете, водата и температурните амплитуди оформили скалния каньон.

Белоградчишки скали

Белоградчишки скали

Белоградчишки скали

Белоградчишки скали

Народът е дал имена на скалите, като ги е оприличавал на животни, хора, замъци и е свързал с тях легенди.

Едни от най-известните фигури са Адам и Ева, Мечката, Мадоната, Гъбите, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Дервишът, Замъкът, Камилата, Кукувицата, Плочата.

На скалата Плочата

На скалата Плочата

Белоградчишки скали

Белоградчишки скали

Скалите са разпръснати в три района, като от централния площад в Белоградчик започва алея, по която за около 1 час може да се обиколят и разгледат отблизо някои от скалните комплекси.

Показвам накъде е пътят покрай скалите

Показвам накъде е пътят покрай скалите

Римляните са построили крепостта “Калето” като са се възползвали от естествения релеф на областта. Крепостта е оградена от скали в 3 посоки и е служела за наблюдателен пост и охрана на областта.

Крепостта Калето

Крепостта Калето

От върха и се открива красива гледка на далечно разстояние.

Крепостта Калето- поглед от върха

Крепостта Калето- поглед от върха

В по-късни времена е била част от отбранителната система на Византия, а после и на Българската държава.

Гледка от Калето към каньона

Гледка от Калето към каньона

“Калето” е включено в Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Белоградчишки скали

Белоградчишки скали

Работно време:
- от 9:00 до 18:00 през лятото
- от 9:00 до 17:00 през зимата

Други забележителности в Белоградчик са обсерваторията основана 1961г. , природонаучният и исторически музеи.

Автор: Марина Илиева

Публикувано в категория: А-З . Тагове: , , , , , , ,

  

4 Коментари

  1. larisa
    Изпратен 28.04.2010 на 9:07

    mn sa hubavi tezi skali mn iskam da otida tam.

  2. Изпратен 10.09.2009 на 17:24

    Страшно красиво!

  3. Евдокия Тошева
    Изпратен 04.07.2009 на 20:28

    Гледката към скалите от другата страна в местноста Горни Крупец е много хубава. От там се виждат скалните фигури Братче и сестриче ,Гуглата ,Змея ,Сватбата. Там навремето имахме хубава вила ,която се е казваше вила Дона Клара ,но 1957 година я развалиха. Развалиха и още две къщи до нашата. Бяха заринати и двата кладенеца ,от които черпехме вода за пиене ледено студена само на 5 метра дълбочина и другия, от който чичо ми си поливаше градината.Сега си върнахме лозето ,но е една гола поляна под наклон , а беше терасирано и всичко беше насадено с лозя. Нямаше огради,но никой на никого не пипаше. Бяхме деца ,но знаехме ,че от чуждото и зърно грозде не трябваше да взимаме. Беряхме само едри и ароматни къпини. Събирахме шишарки за подпалки за готвене от боровете ,които стоят самотни и до ден днешен. Там беше лозето на братовчеди на баща ни. Всяко лято къра се огласяваше от гласовете на многото деца, които идваха на гости ,като нас от различни градове при бабите и дядовците си. Събирахме дърва по баирите и правехме седянки на поляната край чешмата, където беше къщата на Макариеви и къщата на Райна Попова. Тя беше оставена единствена и беше направена резиденция на мин. на културата. Там Андрий Гуляшки си пишеше мемоарите. Спициално там бе прекарано и електричество. Чешмата беше преместена и дебита на водата намаля. А иначе течеше с такава сила ,че беше издълбано коритото половин метър. Водата беше ледена. Течеше в дола и напояваше дърветата от ябълки. Имаше един сорт ,кото се казваше Златна пармена. Сега такива ябялки не се срещат по пазарите. Всеки ден слизахме на реката, а вечер чакахме кравите в селото да се върнат от паша и вземахме току що издоено ,чисто балканско мляко. Събирахме се по 7 -8 деца от цялата рода и вземахме по 5 кг мляко всяка вечер. Веднъж седмично се купуваше прясно заклано телешко месо от Г.Чифлик и по 1 кг биволско масло и краве сирене. Това беше закуската-мляко ,масло и сирене. Това беше наистина райско кътче,но преди 1957 год. След това го направиха другарите ТКЗС и се превърна в пълна пустош. Където са минали те и трева не расте. Дано за внуците ни нещата да потръгнат. Да се надявамe с Божия помощ.

  4. Виолета
    Изпратен 04.07.2009 на 18:06

    Преди две седмици ходих в Белоградчик и ъм очарована от Скалите.Гласувах за тях и призовавам всички българи да направят същото!

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>