Магията Луошан през октомври(1)

На първи октомври Китай празнува 61 години, откакто страната е провъзгласена за народна република. Голям национален празник – почива се една седмица.

Собственичката на танцовия клуб, който посещавам от една година, организира екскурзия с изкачване на близката планина на втория ден след празника. Предложи ми да се включа. Много се зарадвах – това щеше да ми бъде втората китайска планина след прочутата Тайшан.

Имах известен опит. Какво се иска – шише вода, сандвичи и удобни обувки. Никой не спомена чадър. Времето топло, тихо – само за катерене.

На сутринта автобусът бързо се напълни с танцьорки от клуба – жени на различна възраст като много от тях бяха дошли с децата си. За китайците изкачването на планина е не просто спорт, а преди всичко – духовно преживяване, пречистване, сливане с природата и даже – самоутвърждаване. Преодолял си трудност, покорил си височина – браво на теб! Затова свикват децата си от малки и винаги ги вземат със себе си в планината. Малките човечета се държаха геройски през целия този дълъг ден – не се разбра, че с нас има деца.

Най-малката туристка с майка си

Най-малката туристка с майка си

Планината Луо, на китайски Луошан, се намира в провинция Шандонг, на север от град Джаоюан. Мястото е известно не само със златните си мини, но и с живописната си природа, и със своята древна история. Планината е дом за над хиляда вида растения. През 1992 г. е взето решение природното богатство да се превърне в национален горски парк. Правителството планира да отпусне още 20 милиона юана, за да се възстановят старите забележителности и да се създадат нови.

Върхът Юнтун е висок 760 метра и от него се вижда на юг Великата китайска равнина, а на север – морето Бохай.

Предвкусването за навлизане в традиционния китайски акварел на планина с водопади, потопени в облаци мъгла, започна да се размива още с първите капки дъжд. По средата на пътя ни връхлетя есенна буря с проливен дъжд, който скоро закапа и в стария раздрънкан автобус.
– Какво ще правим? – попитах Уан Уей – красиво и усмихнато момиче, което ми превеждаше от време на време на английски.
Никой не знаеше. След малко спасението е намерено: „Можем да изчакаме спирането на дъжда в Музея на златото, недалеч от тук. Кой иска да го посети?” – попита собственичката на клуба. Помислих, че всички ще искат, какво друго може да се прави в такова време… Но не беше така – желаещите бяхме само три – Уан Уей, нейната приятелка и аз.

Входът на Музея на златото

Входът на Музея на златото

След дълги увещания и съвещания се съгласиха и останалите ни спътнички – цяло щастие е, че има такъв музей наблизо, а и кога друг път ще дойдат специално за него…
Скоро автобусът спря и от вратата му до входа на Музея чевръсто се подредиха в шпалир служители с големи чадъри в ръце, така че да влезем сухи вътре.

Фоайето на музея

Фоайето на музея

Музеят на златото е просторен, с много зали, оборудвани със съвременна техника и богати колекции обработено злато от различни земи и епохи. Древни златни предмети от Колумбия, Мексико, Рим и Китай, кюлчета злато, златна руда… Охрана навсякъде, снимането забранено, а надписите на експонатите – само на китайски. Все пак сме в Китай…

Старинен златен съд

Старинен златен съд

Възхитихме се на човешкото въображение и изобретателност, порадвахме се и на майстора – златар в старинни дрехи, който работеше пред очите на туристите, но и той не даде да го снимаме.
Загледах се в портрета на знатна дама.
– Знаеш ли императрица Си Цуи? – проследи погледа ми Уан Уей.- Не?! Всички китайци я знаят!
Уан Уей очевидно очакваше да се засрамя от своето невежество, но на мен ми стана весело – не ме възприемат вече като чужденка, а като своя! Да се приемат нещата откъм позитивната им страна е всъщност урок, предаден ми от самите китайци.

Уан Уей (по-високото момиче) с нейната приятелка

Уан Уей (по-високото момиче) с нейната приятелка

Излязохме откъм другата страна на музея и под един навес ни раздадоха каски. Ще влизаме в истински галерии на златния рудник, превърнати в изложбена експозиция.

Пред подземната галерия

Пред подземната галерия

Качихме се на открито влакче и се гмурнахме в тъмните и влажни галерии. По стените им се процеждаше вода, осветлението беше мъждиво, а от скрити говорители се носеха звуци от забиващи се в земята кирки и миньорски чукове. Илюзията беше пълна, но особено зловещо стана, когато настъпи тишина и изведнъж се чу грохот от срутващи се земни маси… Добре, отказаха ни напълно от миньорската професия.

Изплуващите от сумрака скулптурни изображения на миньори в естествен ръст плашеха много жените. Те бяха облечени в дрехи от различни епохи, тъй като тук се добива злато от хиляди години.

Скулптурни фигури на двама миньори, които откриват златна жила

Скулптурни фигури на двама миньори, които откриват златна жила

Но най-голям ужас предизвика един робот – миньор, седнал на една пейка, с разтворен вестник в ръце, който изпъваше старателно и говореше с човешки глас. Нищо лошо не казваше, само: „Добре дошли в галерията! Благодарим ви, че посетихте музея!”, но гласът му хвърли в паника жените, те се разпищяха и хукнаха в различни посоки.

Уплашена китайка гледа към робота

Уплашена китайка гледа към робота

Роботът остана невъзмутим, оправи си вестника и продължи да чете… Аз пък седнах до него и помолих Уан Уей да ме снима. Така станах герой в техните очи…

Ето как трябва да се общува с роботите...

Ето как трябва да се общува с роботите...

Видяхме и една от опасностите, които дебнат смелите мъже в рудника – затрупан със скална маса тунел.

Стъклен под с бронзови миньори

Стъклен под с бронзови миньори

Не се мина и без вездесъщото магазинче за сувенири под земята – продаваха парченца руда, поставена в пластмасови кутийки. Не, не златна…

Бронзови скулптури пред входа на музея

Бронзови скулптури пред входа на музея

Най-после излязохме на горната земя с облекчение и – о, радост! – дъждът е спрял. Ще се изкачваме – това е!

Към Магията Луошан през октомври(2)

Автор: Наталия Бояджиева
Снимки: Наталия Бояджиева

Публикувано в категория: Китай, Конкурс за пътеписи 2011 г. . Тагове: , , , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

6 Коментари

  1. Наталия
    Изпратен 26.10.2010 на 16:25

    Много ме трогна, Надя, с хубавия си коментар! Желая и на теб много и и нтересни пътувания!
    Да си жива и здрава!

  2. Nadya
    Изпратен 26.10.2010 на 16:03

    Blagodarya za vazmojnostta da se dokosna do nesho tolkova dalechno, tolkova razlichno i sachevremenno tolkova krasivo,svejo i istinsko.Trybva da se prochete ot vsichki i moje bi she stanem po dobri.Natali,blagodaria oshe vednaj!

  3. Наталия
    Изпратен 25.10.2010 на 18:27

    Андрей Марин, радвам ти се на хубавото чувство за хумор. Благодаря ти за интересния коментар!
    Пожелавам ти много приключенски пътешествия!
    Поздрави!

  4. Andrej Marin
    Изпратен 25.10.2010 на 17:09

    Благодаря за златната разходка, Натали!
    Мислех, че китайците не са като “лошите бели хора” : Древни златни предмети от Колумбия, Мексико, Рим и Китай, кюлчета злато, златна руда…” Ам ан . Друго си е чуждоземската култура.
    Още един път: благода ря за чудесната разходка.

    П.С. Този с вестника е много поврътлив :))))))

  5. Наталия
    Изпратен 20.10.2010 на 12:29

    Благодаря, Силвия за добрите думи!
    Поздрави от Далечния изток!

  6. Силвия
    Изпратен 19.10.2010 на 20:51

    Поздравления за чудесния пътепис! Изключително описателен и интересен, и същевременно с много чувство за хумор :)