Есенна екскурзия из Котленския край

Денят бе съботен ленив и облачен… Вместо да се излежаваме ние потеглихме с автобус за котленския балкан. На “Петолъчката” закусихме и пихме първото за деня кафе. Беше вече се развиделило съвсем. През Мокренския проход минахме някак си бързо, а и движението беше спокойно.

Маршрутът предполагаше да отидем първо в село Ичера. През разклона за Градец и покрай неработещата бара и караджейка пристигнахме в романтичната Ичера… Хората от селото изкарваха козите си на паша, а ние разгледахме атрактивното заведение “Дивеците”.

1

Тръгнахме на разходка из Ичера. Над планината беше надвиснала млечнобяла мъгла…

2

Къщите на селото бяха такива, каквито са си били преди сто и кусур години. В старата кръчма, под лозницата имаше дори опиянени още рано сабахлян. Както се казва едни пият от мъка, други от радост, а трети от сутринта …

Миналия път, когато минах през Ичера забелязах, че името на селския хоремаг е “Сам дойдох”. В кръчмата : “Сам дойдох, но сам не си отидох”. Сега бяха открили хранителен магазин и към него селска фурна, където предлагаха прекрасни домашни питки и ръчно омесен домашен хляб.

3

Кръчмарката на стародавната механа, близо до черквата, с много вкус беше аранжирала в нишата ичаренски натюрморт с пиростия и медна тенджера.

4

Докато някои по-смели от групата решиха да гаврътнат от местната ракия, други се сетиха, че днес е православният празник на Преподобния Сава Освещени и прекрачиха прага на вековната черква носеща името на Свети Дмитрий Солунски Чудотворец.
Клисарката току що беше измила дървеното дюшеме, боядисано с тъмнокафява боя. Стара била тази черква на почти сто и осемдесет години, още от турско време, но нямало средства да се реставрира. А за да се развива селски туризъм в едно селище историческите му паметници трябва да греят и да привличат окото не с немарата си,а с красотата и поддръжката си.

5

След като попихме малко от есенната поезия на Ичера потеглихме към Котел.
“Котел го сабя не сече, Котел го огън не гори” – тази максима от миналото вече не важи, защото Котел отдавна го е впримчила мизерията и безработицата …

Потърсих следите на възрожденския дух на котленци и го открих в надписа над входната врата на едно от първите училища в България – “Галатанското училище“. Днес то е превърнато в музей на котленската тъкан, на чудесния котленски килим, който май вече няма кой да изтъче. Над входа на “Галатанското училище” са изсечени върху пясъчника заветните думи :

6

“ПОМОГНИ МИ ДА ТЯ ВОЗВИСЯ”

А какво става днес в българското училище ? Никой май не иска да се возвиси нито учители, нито ученици. А колко мъдро го е прозрял доктор Петър Берон преди толкова години, че ако един ученик не иска да надмогне животинското, никой даскал не би го очовечи, че този който иска да вземе знанието ще го открадне, както се е крадял едно време занаятът.

Котел е дал на България не само автора на “Рибния буквар”, а и Георги Сава Раковски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Алеко Богориди и много други велики българи…

7

След Котел потеглихме към селото на чародееца на българското слово Йордан Йовков. Ако Йовков не беше възпял Жеравна в “Старопланински легенди”, едва ли някой щеше да знае къде се намира това село …

Жеравна е също очарователна, но и малко изкилифинчена. Но е уютно в малките механи и кръчмички, които се борят за привличане на клиенти с майсторлъка на кулинарните си приключения. Та нали любовта на българина към родината първо минава през стомаха и всеки е изкушен от българската кръчма с нейната уютна обстановка. Първо в кръчмата, а после ако останат пари може и по музеите.

810

Оставихме Медвен за десерт, но се наложи да побързаме, защото през декември мръква много рано. Видяхме “Синия вир” от високо, но снимките бяха със светкавица, защото вече беше сумрак. На връщане по есенната шума пътеката вече едва се виждаше в припадащия сумрак.

Есенната ни екскурзия в Котленския Балкан беше романтична и много българска. Дълго ще помним красивите мигове сред природата и старите къщи на Ичера и Жеруна …

9

Автор: Димчо Тонев
Снимки: Димчо Тонев

Публикувано в категория: И-О, Китай, Конкурс за пътеписи 2011 г., Македония, Турция . Тагове: , , , , ,

  

7 Коментари

  1. alegra1234
    Изпратен 25.02.2011 на 20:22

    “Моят фаворит” , г-жо Илиева, ми е приятел и съгражданин…И той е редно да участва само с един текст.
    Аз мога да организирам “истински конкурс”, при който бутоните за гласуване няма да са блокирани . Оказва се, че не само аз съм имала този проблем.
    Сайт, конкурс – за това са нужни пари – откъде…А вашите откъде са?
    Конкурсът е PR акция – за кого – за сайта, за екипа, за пишещите братя, за изфукване кой къде е ходил и пред каква статуя се е снимал? Искате да помогнете на туризма – къде, в Бг? А защо не? Защо на Монако и т.н. Индия и т.н. Ох, искате да сте права и “отгоре” – ама при мен трудно се получава. Затова спирам до тук… Че то стана цял пътепис с послепис.

  2. Марина Илиева
    Изпратен 25.02.2011 на 11:12

    Вашият фаворит също участва с два материала :)). Конкурс има ! :)
    Очаквам да ме уведомите , когато вие организирате “истински” конкурс и с радост ще участвам в него.

  3. alegra1234
    Изпратен 25.02.2011 на 11:03

    НЕ МИСЛЯ, ЧЕ Е РЕДНО ДА СЕ ПРИЕМАТ НЯКОЛКО Т.НАР. ПЪТЕПИСА ОТ ЕДИН И СЪЩ АВТОР. КОГАТО ГОВОРИМ ЗА СЪСТЕЗАНИЕ – САМО ЕДИН. МАКАР ЧЕ И ТОВА МОЖЕ ДА СЕ “ПРЕСКОЧИ” – С РАЗЛИЧНИ ИМЕНА ИЛИ ДА СЕ ПОЛЗВАТ ИМЕНА НА ПРИЯТЕЛИ.
    НЯМА СПАСЕНИЕ – ЗНАЧИ НЕ МОЖЕ ДА ИМА КОНКУРС В ИСТИНСКИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА.
    ДА, НЯМА НИЩО ЛОШО ДА АКТИВИЗИРАШ ПРИЯТЕЛИТЕ ДА ГЛАСУВАТ ЗА ТЕБ!

  4. Марина Илиева
    Изпратен 25.02.2011 на 10:57

    Гласуването на фейсбук бутона работи нормално. Естествено е всеки автор да агитира свои приятели и познати, за да гласуват за него. Няма начин гласуването на публиката да не е субективно. Ако вие знаете такъв начин, моля да споделите. Поздрави. Марина Илиева

  5. alegra1234
    Изпратен 25.02.2011 на 10:42

    ДИМЕЦ, Т.НАР. ФЕЙСБУК БУТОН ДЪЛГО ВРЕМЕ ОТКАЗВАШЕ ДА “ГЛАСУВА” ЗА ТЕБ! ИМА ШАШМА – НЕ СЕ НАДЯВАЙ НА ПОВЕЧЕ.
    ПИШИ, ЧЕ МОЖЕ ДА СЕ ГЛАСУВА И В SVEJO. Т.Е. НА ДВЕ МЕСТА. УДИВЕНА СЪМ КАКВИ ПЪТЕПИСИ СА НАЧЕЛО! ВЪПРОС НА ОРГАНИЗАЦИЯ…УСПЕХ ТИ ПОЖЕЛАВАМ, ВСЕ ПАК!

  6. Ваня Тодорова
    Изпратен 23.10.2010 на 19:46

    Браво г-н Тонев! Всички пишат за Ню Йорк, за Чикаго и Назад, а ти имаш смелостта да напишеш за нашата красива България, за прозаичната според някои красота, която обаче я няма нийде по света!!!!!!! Затова и толкова я обчаме! Добре, че има люде като теб , да ни я припомнят!

  7. Денчева
    Изпратен 17.10.2010 на 14:17

    g-n Tonev,
    с удоволствие изчетох написаното и се зарадвах на чудесните ви снимки! Котел, и областта са силно-привличащи само с името си за хора, малко запознати с този край, но за други-живяли там -за цял живот Котел остава дълбоки ,ревниви следи в сърцата, съпричастност към случващото се там……Аз живах там 5 години в миналия век и съдя по себе си и приятлите ми от общото време…..
    Хареса ми малкото инфо ,което предлагате за възрожденските имена, не ми хареса,че описанието за тях е кратко, че за новото време не споменавате новите възрожденци -т музикалното училище за Български фолклор.Първия директор е Владимир Владимиров / по настоящем на 80 год. /,който навремето напусна София и пристигна в града ,за основаване,затвърждаване и спасяване на загиващата ни народна музика. Пишете за него,той не само,че успя, но направи традиция,за млади етнографи,съвместно с БАН и голямите имена-композитори,изпълнители. И сега се събират,съхраняват и препредават музика и обряди от предците ни, чрез неговото и на първите му възпитаници начало…..Създаде плеяда от нови възрожденци,които продължават и до днес.!Пишете за тях,децата, преподавателите,за Берон повече…не цитирайте ‘сабахлян”,без транслей,затова защото младите ще я приемат за Турска дума…Споделете повече диалектни думи от Котел,кажете за куконите-древни-котленки и костюмите им, може и за седянката им, която няма нищо общо с цитираните кръчмички и ‘запили’ са бедняци…….Напишете още и повече добри неща и нека са поучителни,нека младите отидат там за въздуха, възрожденските къщи музеи, за българското изкуство, а не за кръчмите от 100 години.С уважение!

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>