Уикенд в Милано

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

Това е първото ми пътуване зад граница за тази година и реших да започна с кратък уикенд в Милано заради удобните полети и промоция на Wizz Air.
Полетът за Милано/ Бергамо е в петък следобяд и дори успях да изкарам един натоварен работен ден. Кацнахме в доста облачно време, но прогнозата за уикенда беше за слънце и високи температури. Решихме да се възползваме от транспорта, който предлагат от авиокомпанията – маршрутът е от летището до Централната гара на Милано и обратно. За нас беше удобно, защото хотелът, който избрахме беше на минути от гарата.

След като се настанихме решихме да направим една нощна разходка до Катедралата. Взехме метрото и след няколко минути пред нас се извиси символа на Милано. През нощта готическият шедьовър е още по-красив и внушителен и наоколо беше пълно с ентусиасти със стативи.

Галерията Виторио Емануеле, нощем Снимката във висока резолюция

Галерията Виторио Емануеле, нощем

В съседство е шопинг галерията Виторио Емануеле, чиито купол е осветен с герба на града. Галерията свързва Катедралата с операта Ла Скала. Сградата на прочутата опера не е нещо особено, но казват, че обстановката вътре е много пищна. Пред операта е паметника на Леонардо Да Винчи и четирима от учениците му. Независимо, че беше около 10 вечерта центърът на града беше пълен с хора – италианци и туристи.

Планът за събота беше да обиколим с откритите туристически автобуси и после да разгледаме Катедралата, замъка Сфорцеско и в 15.40 да вземем предварително запазените билети за “Тайната вечеря” на Леонардо.

Откритите автобуси са добър начин човек да получи първо впечатление от града и ние направихме двете обиколки, които минават през повечето забележителности в централната част на Милано. И двете линии започват от замъка Сфорцеско и една от последните им спирки е Катедралата.

Вече се бях качвала на покрива й, но това изживяване си заслужава да се повтори. Първо обаче влязохме да разгледаме вътрешността. Катедралата е започната през 14 век и завършена в началото на 19 век за коронацията на Наполеон. Най-впечатляващи за мен са стотиците витражи по високите прозорци.

За съжаление Съкровищницата беше затворена и поехме по стълбите към покрива на Катедралата. От предишното ми посещение в Милано си спомнях, че чувството да си толкова високо и заобиколен от готически кули и статуи е невероятно, но сега имаше много туристи и не се впечатлих толкова.

Площадът пред Катедралата Снимката във висока резолюция

Площадът пред Катедралата

Първата мисъл, която ми мина през ума беше колко дълго е строена катедралата и какъв символ на религията е била, а в този топъл мартенски следобед разни безбожници хващаха тен под погледа на Мадоната, чиято статуя е поставена на най-високата кула, на около 108 метра височина и е покрита със злато..

След като разгледахме Катедралата и хапнахме наближи времето за посещението на църквата Santa Maria delle Grazie, където е известната фреска на Леонардо.

Един полезен съвет – билети за Тайната вечеря се запазват от сайта на CENACOLO VINCIANO. Не се отчайвайте ако няма свободни дати, обадете се на телефона за резервации и бъдете настоятелни. В моя случай се оказа, че мога да резервирам билети, ако доплатя за тур с екскурзовод на италиански. Това струва 1.50 евро и определено си заслужава.

В указания на резервацията час взехме билетите и решихме да разгледаме самата църква докато стане време за посещението. За съжаление и църквата, и трапезарията, където е стенописът, са пострадали доста по време на Втората световна война и много от стенописите вътре са полуразрушени или липсващи.

Самото посещение на Тайната вечеря става на малки групи и продължава около 15 минути. Снимането е забранено, но творбата на Леонардо не може да се забрави лесно. Намира се на едната стена на бившата трапезария на църквата и в момента е в доста добро състояние след последната реставрация, приключила през 1999 г. По време на тази реставрация премахват всички следи от прах и предишни неуспешни опити и цветовете са доста ярки.

За съжаление в долната част стената е разрушена, за да се направи отвор за врата и част от стенописът е разрушен безвъзвратно. Бяхме на само на около 2 метра от стената и могат да се забележат и дребни детайли. За пореден път се убедих колко гениален е бил Леонардо.

След Santa Maria delle Grazie потеглихме към замъка Сфорцеско, който е построен през 15 век от Франческо Сфорца и представлява крепост с няколко кули. В момента в нея има няколко музея, но влизането във вътрешния двор е безплатно.
Зад замъка е парка Семпионе, където жителите на Милано и туристите се наслаждаваха на топлия следобед. Разходихме се и ние и решихме да се приберем до хотела преди да тръгнем да търсим ресторант за вечеря.

Идеята беше да идем до Навили – единствената част от Милано, където са запазени два от водните канали, които са пресичали града в миналото. За моя голяма изненада каналите бяха празни, но заведенията и баровете покрай тях бяха пълни с хора. Течеше Happy hour и хората се тълпяха за евтиния бюфет. По този начин баровете привличат повече клиенти, но ние предпочетохме малко ресторантче, където ни приготвиха най-вкусната пица, която съм опитвала.

Въпреки, че този район е доста популярен цените ми се видяха сравнително ниски - огромна пица за 6 – 7 евро, огромна купа салата – около 9 евро, средна каничка вино – 5 евро. Тръгнахме си към 22 часа, а навън животът тепърва започваше. Нас обаче ни чакаше още един ден разходки и полет към София.

В неделя се събудихме от камбанен звън – във всички църкви имаше служби за католическата версия на Цветница – Палмова неделя, на които вместо върбови клончета раздаваха маслинени или палмови. Тръгнахме по Корсо Буенос Айрес – голяма търговска улица, и докато се мотаем из магазините службата в близката руска православна църква беше започнала и дори на двора имаше хора.

На път за Катедралата минахме по Via della Spiga да хвърлим по едно око на пролетните творения на големите дизайнери.

Видяхме пак Катедралата, Галерията Виторио Емануеле и Ла Скала на дневна светлина, разходихме се по околните тихи улички и стана време за автобуса към летището.

Галерията Виторио Емануеле през деня Снимката във висока резолюция

Галерията Виторио Емануеле през деня

Не ми се тръгваше, защото в София ни очакваше дъжд, но все пак успяхме за един уикенд да разгледаме спокойно града и да усетим поне малко La Dolce Vita (десетките видове сладолед също помогнаха:)

Автор: Мадлена Йорданова
Снимки: Мадлена Йорданова

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

Публикувано в категория: Италия . Тагове: , , , , , , , , , , , ,

  

3 Коментари

  1. Тамара Илчева
    Изпратен 04.08.2010 на 23:36

    Един чудесен пътепис.Браво.

  2. Tsvetana
    Изпратен 08.04.2010 на 14:17

    Ще бъда благодарна на съдбата ако ми даде възможността да видя от близо тези чудеса, но тъй -като за мен това е невъзможно , то благодаря за хубавия пътепис и приложените снимките!!!

  3. malina subcheva
    Изпратен 30.03.2010 на 10:17

    мога да кажа само , благодаря за информацията.

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>