Монпелие – малката перла на Средиземноморието (част 1)

Това лято реших да погостувам на сестра ми във Франция, където тя живее от близо 10 години. Като по-малък съм и гостувал и идеята за една почивка на Средиземно море ми се стори привлекателна. Затова след уреждането на ангажиментите си се подготвих да замина. Бидейки истински българин, реших да спестя някой лев, пренебрегнах родните авиокомпании и избрах да пътувам с рейс.

За самото пътуване не може да се каже друга дума освен ДЪЛГО – 40 часа по пътищата на Европа, зареден със сандвичи със сирене и салам,кроасани, минерална вода и естествено цигари. Пътят започна от Калотина (където по чудо по време на активния сезон чакахме само 30 минути), продължи през цяла Сърбия, оттам през балканските (макар и много по развити от нас) Хърватска и Словения, през Италия и накрая Франция. За самото пътуване може би най-хубавите гледки бяха курорта Сан Ремо, където спряхме за час и половина почивка и момичето на седалката пред мен – хубавата студентка от НБУ Нина.

Пристигайки в Монпелие, първото ми впечатление беше колко малко се е променил градът – почти всичко в спомените ми съвпадаше с видяното. Но все пак като нещо е хубаво защо да се променя? Слязох на автогарата сам и чаках да дойде приятелят на сестра ми с колата да ме вземе. Междувременно се наложи и да упражня наученото от часовете по френски в гимназията, когато двойка френски пенсионери искаха да получат от мене съвет за най-близкия и добър ресторант наоколо. По-интересното в този случай е, че те казаха, че говоря френски много добре и се учудиха като им казах че съм българин (това учудване щях да го виждам още много пъти).

След като дойде приятелят на сестра ми с колата, отидохме в техния апартамент, където я изчаках да се прибере от работа. Апартаментът не е голям, но е в хубав квартал – точно под центъра на града близо до реката. Кооперациите се сравнително нови, заобиколени от градинки с приятна за очите зеленина:

monpelie

Още първите дни почнахме обиколки на градчето.

То се намира на 3-4 километра от брега на Средиземно море, на средата на Южна Франция. Това естествено благоприятства много развитието му и го прави голям център за туристи, въпреки по-голямата известност на Монако и Ница.

Самият град може да се опише с две думи – Красота и Ред. Красотата е в зеленината, съчетана с модерното строителство и живота вътре в Монпелие- освен че е областен град, има и много университети (в които впрочем има и много българи). Редът е в съчетанието на толкова превозни средства –трамваи, автобуси и коли в такава мрежа, че почти никога няма задръствания и по време на пътуване всички шофьори са спокойни и внимателни към пешеходците.

Първата разходка я предприехме към центъра, естествено за да пием кафе. Още от малък помня кметството, което е на 200-300 метра от апартамента на сестра ми, най-вече с неговата странна форма:

monpelie_1

Освен че е във формата на Триумфалната арка, цялото е направено от стъкло (ето ви буквален пример за прозрачно управление).

Преди да стигнем до центъра, минахме покрай една градинка срещу кметството, заобиколена от няколко сгради. Както разбрах по-късно това са общежития за учащите в университетите. Читателите от Студентски град биха разбрали какъв е бил шокът ми при тази информация, след като ги сравних с блоковете, в които живее бъдещето на българската нация. За да не са само празни думи ето и снимката:

monpelie_2

Има малка разлика, нали ?

Продължихме към центъра, преминавайки през Полигона –най-големия универсален магазин в този район, където човек освен да напазарува всички необходими стоки-от храна до дрехи и бижута-може да пие едно кафе. За съжаление там снимането е забранено и не разполагам със снимки отвътре (французите са чувствителни на тема сигурност).

Сега е време да представя най-накрая заветния център –той е огромен, може да бъде сравнен с този в Пловдив. Най-много хора се събират в района на Операта до Корума (академична институция). По на север, започва голямата пешеходна зона, която минава покрай много бутици и магазинчета и стига чак до минимодела на Триумфалната арка, след което започва градския парк.

monpelie_3

Това е гледката, която се разкрива пред погледа, когато тръгнеш срещу киното. В дъното в ляво е операта.

Стигайки до заветното кафе, седнахме, поръчахме и започнахме приказката за кой как е, вкъщи добре ли са, работата как е, университета… Интересно беше отношението на останалите в кафето към нас- обръщаха се като чуваха непознат за тях език, но повече впечатление им правеше сладкодумността ни- повечето хора от съседните маси изпиваха едно кафе набързо и ставаха, докато ние започнахме един лаф-моабет…

Автор: Тодор Сотиров
Снимки: Тодор Сотиров

Публикувано в категория: Франция . Тагове: , ,

  

Един коментар

  1. Мариана Николова
    Изпратен 12.08.2010 на 20:08

    Монпелие е страхотен град. Осем години съм свързана с този град.Моите двама синове са там и ние / с баща им / ходиме всяка Коледа и Нова година. Прекрасен град свързан с тамплиерите и съвремието.Малки калдъръмени улици и съвременни жилищни квартали. Просто всичко е невероятно.Пожелавам на всеки ,който отива във Франция да посети Монпелие

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>