Двете Алпи

“Марина, здравей и за много години!
Изпращам ти текст от нашето едноседмично ски-пътешествие във Франция.
Това са първите снимки с фотоапарата, който ми подарихте.”
(бел.ред. голямата награда в конкурса за пътеписи 2009г.)

Името на френския ски-курорт, който посетихме през месец януари – „Двете Алпи”, освен запомнящо се не е лишено и от определен географски смисъл. Планинският масив на Алпите се разделя основно на Източен и Западен, като всеки от тези два дяла се подразделя на множество по-малки. Не че въпросният курорт е с претенции за подобни мащабни размери, той чисто и просто е сгушен в долинка между два баира. Но какви баири са това!

Единият се издига над 4000 метра надморско равнище и е подслонил най-големият ледник в Европа, върху който могат да се карат ски. Все пак курортът може да претендира за нещо и това е възрастта му, бидейки втори по основаване във Франция след Шамони, а пък истината за името му е банално проста – заради две близко разположени алпийски селца.

Имената на държавите, които имаха свои представители сред туристическия ски-поток в селото едва ли могат да бъдат изброени на пръсти. Мястото е своеобразен Евро-Вавилон, където ухото долавя всякакви славянски, германски и романски езици и наречия. Установихме, че разликата между сръбски и хърватски, ако и да има такава, е доста трудно отличима; любителите на зимните спортове от цяла бивша Югославия бяха доста.

Безспорен кандидат за ролята на Вавилонска кула играеше огромният, високо разположен над селото хотел Le Flocon d’or, който пое по-голямата част от нашата 30-членна група. Тъй като беше препълнен, може би поради примамливата си цена от 87 евро на човек за седмица, нямаше места и се наложи петима души и едно хубаво бебе да се настаним в отделен хотел долу в селото. От самата кула се откриваше великолепна панорама, както денем така и нощем, към разноговорящите тълпи по улиците, денонощно работещите по стръмните писти машини и чезнещите нагоре лифтове.


Ски-съоръженията са достъпни чрез карта, чиято цена за 6 дни е 204 евро с включена планинска застраховка. Добре е да се направи такава (15 евро), тъй като цените за сваляне на пострадал скиор в зависимост от трудността на терена са доста солени.

С карта в ръкав вече дойде и истинската лудница – разнообразието от ски писти е огромно. Съоръженията достигат на височина 3400 м, а някои осъществяват връзка и с прословутия съседен курорт Ла Граф. На разположение са три кабинкови лифта, сред които един експресен, който с едно прекачване издига 20 души от 1650 м (нивото на селото) до 3200 м.

Пътуването с него догоре ми се струваше винаги дълго, но спускането до долу отнемаше още повече време, особено когато трябваше да се премине по една от няколкото налични черни писти (към ски-уменията ми все още има какво да се желае).

От горната станция чрез влекове се достига до 3400 м, а чрез прокарана под пистата подземна мотриса – и до туристическата забележителност „Ледниковата пещера”. Тя представлява лабиринт от естествени тунели в леда, облагороден и украсен със статуи на динозаври и друга архаична фауна. Входът е 4 евро, който обаче се събира без предоставяне на билет, в следствие на което истинският бенефициент по сумата остава съмнително неизвестен.

Иначе, след посещението в пещерата пътищата са два – автовлек нагоре към Ла Граф или спускане към Двете Алпи. Ние избираме второто: ето, шус надолу по синята писта до горната станция на кабинковия лифт, следва поредица от сини и червени писти, широки и доста приятни за каране. Кое да изберем? Някой вика „Що не минете с нас по диагоналната, много е яка”?

ОК, следваме го докъдето можем – това са експертите по извънпистово каране от небеизвестната BEFSA, които в един момент минават под ограничителното въже и разцепват към мрачна и зловеща урва. За нас остава диагоналната, която си е предизвикателство отвсякъде. Сини и червени писти се сливат на междинната станция на лифта – 2800 м, където небето над нас разсичат във всички посоки различни по капацитет на седалковата площ лифтове.

Един води към черната и тясна “La grand culloir”, друг към ски-парк за екстремни скокчета. Хващаме влек към „Le Diable” – заледена черна писта, спускането по която се оказва истински кошмар, при все страхотното ясно слънчево време и добрата компания.

По черните писти вече си личи кой си го може и кой – не, аз предпазливо преодоляващ лед далеч зад останалите. Все пак се добираме до селото, уморени и доволни. За малко се разотиваме, само за да посетим после открит плувен басейн, гмуркането в който е включено в цената на ски картата. Въпросната цена позволява и едно посещение на прочутото Сестриере, а също Сер Шевалие, Ла Граф и други съседни курорти.

Ла Граф се слави като топ дестинация за извънпистово каране, от курорта излиза един-единствен лифт, който води до върха на планината – оттам посоката на спускане е по желание. Някои екстремисти се налага да се прибират на автостоп обратно, тъй като се озовават на километри от селото.

След подобни изпълнения по пистите и извън тях, едно от най-приятните неща е вечерен разбор на преживяното през деня. Кой се пребил в канавка, кой ожулил ските, кой разправя пешеходните си патила из курорта… По-запалените лично ремонтират силно амортизирали се ски за дълбок сняг, докато т. нар. леймъри предпочитат аху-иху, цър-пър и чин-чин.

Необходимите за целта напитки и хранителни стоки се зареждат от местните супермаркети, в които има от пиле мляко и от мляко пиле. Кашончетата с бирички „Kronenbourg” бяха на особена почит, но малко неудобство е изключително скромния им размер от 250 мл. Имаше френско вино на цена от 3 евро бутилка, водки, сидер. Те спомогнаха за проявяване на музикалните интереси и наклонности сред групата – между впрочем сравнително сходни (съвсем не по вавилонски), а една от вечерите ще остане завинаги в аналите на Вавилонската кула с вокално-танцовите изпълнения под звуците на Дейвид Бауи, Продиджи, Алфавил, Сепултура и Депеш Мод. Бившите представителки на академичен хор „Ангел Манолов” съумяха достойно да защитят честта на основателя му, който навярно си е тананикал доволно отнякъде …

Последните два дни валеше непрестанно, в следствие на което всичко бе покрито от много дебел пласт сняг, автомобилите бяха неузнаваеми. Впечатление правеха дръзките маневри на доста мобилните снегорини, които трупаха преспите на огромни купчини, пред които някои туристи даже се и снимаха. Тези камари в последствие се товареха и изнасяха от курорта с камиони – участ, за което тесните софийските улици могат само да мечтаят.

Почистваща дейност кипеше и по стаите, които освобождавахме – някои служители на хотела се оказаха във висша степен стриктни, като душеха въздуха и проверяваха количеството разтопен кашкавал в микровълновите печки, което доведе до удържането на 50 евро от депозита на групата, нощуваща в селото. Добро пожелание към бъдещите посетители е да спазват чистота и да внимават с дървените крака на леглата си.

В крайна сметка, след цяла седмица удоволствие, ски пътят към България беше отворен… и то в буквалния смисъл на думата. До последния момент проходите към Торино и Балканите бяха затворени поради обилния снеговалеж, но както се оказа водачите на снегорини в Алпите съвсем не са леймъри. Предстояха тол такси (Франция, Италия, Хърватска, Сърбия), винетки (Словения), гранични проверки и пр.

Вече нямахме търпение да се приберем край голите родни Лале-1, Маркуджик и Тодорка. И така, снабдени с вериги за сняг настървено атакувахме прохода Col de montgenèvre, през който някога е разцепвал и самият Ханибал.

Вижте всички снимки във висока резолюция

Автор: Аспарух Камбуров
Снимки: Аспарух Камбуров

Публикувано в категория: Франция . Тагове: , , , , , , , ,

  

4 Коментари

  1. Аспарух Камбуров
    Изпратен 03.02.2010 на 13:36

    Името на френски е Les Deux Alpes: http://en.wikipedia.org/wiki/Les_Deux_Alpes

    Пожелавам ви хубави емоции

    Аспарух

  2. Елисавета Митова
    Изпратен 03.02.2010 на 12:17

    Браво, много е готин пътеписът! Много ми хареса, нямам търпение и аз да замина, само че в края на Февруари.
    Само може ли да ми кажете как се пише на английски / френски ски курортът?

    Мерси предварително

  3. Изпратен 03.02.2010 на 11:29

    Много колоритен разказ….а като запален скиор, завидях доста…..не чак толкова благородно обаче!
    Хайде, пък аз отивам на Лалето- кофти участ….

  4. Изпратен 03.02.2010 на 11:13

    Неподръжаем, както винаги.

    Браво Аспа. Страхотен висо-чинен стил, описващ височинни изживявания, примесен, с ключови жаргонни изрази, като аху-иху, цър-пър и чин-чин.

    Прекарали сте страхотно, а не е за изпускане, че сте хапнали и от мляко пиле :-)

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>