Планината и манастирът Монтсерат

Барселона е град прекрасен. По всяко време на годината. Но близо до него, на около 50 км има едно още по – прекрасно място – планината Монтсерат, с едноименния манастир.

Монтсерат

Монтсерат

Лятно време там има огромни тълпи туристи и е шумно и претъпкано. За това реших, че е хубаво да се отиде сега, когато ще е по – спокойно. Пътувайки към нея, пред очите ми се редуват зелени поляни и насечени голи скали, странни каменни канари, щръкнали към синьото небе.

Небето на Монтсерат

Небето на Монтсерат

А небето на Каталуния наистина е особено синьо, особено сиво, особено – особено, направо предизвикателство за фотографските ми страсти. Мисля си: „ Е, какво толкова, просто скали, ние също си имаме подобни – Белоградчишките, че да не са и по – хубави. „ И в следващия миг спонтанно ми изниква стих:
„ Поклон, скали, води! Поклон, ели гигантски!
Вам, бездни, висоти! Вам, гледки великански! „

И осъзнавам, каква гледка може да предизвика този възторг. „ Разрязана планина „ – това означавало името Монт – серат. На не особено голямо пространство се извисяват хиляди изветрени скали, с толкова странни очертания, че никак не е невероятно, как в миналото пътешествениците привечер, са виждали огромна крепост с много кули, колони и бойници.

Зад нас- входът на катедралата

Зад нас- входът на катедралата

Местните жители пък, горди с природния си феномен, съчинили легендата за ангелите, които се опитали да превърнат планината в дворец за Дева Мария. Където се намира едноименният манастир. До там може да стигне по няколко начина. Най – бързо, лесно и впечатляващо е с въжената линия до Монсерат, която работи от 1930 г. Да си призная – и малко страшничко , наклонът е 45 %, разстоянието 1350 м и се пътува 5 минути със скорост 5м/сек. Така стигнах при предишното ми посещение преди няколко години.

Пътят на фуникулора

Пътят на фуникулора

Може да се достигне и с кола, като пътят е една непрекъсната серпентина, виеща се в причудливи кръгове нагоре. Така се придвижих сега – малко по – бавно е, но също е много красиво, и пак на моменти страшно / гледайки в пропастите до пътя/.
Може би, при следващото си идване тук ще опитам и зъбчатата железница, с която се пътува около 20 минути и се изкачва на 600 м височина.

Бенедиктинският манастир Дева Мария от Монсерат – Santa Maria de Montserrat , е основан през 11 в., 1025 г. Разположен на е на 721 м надморско равнище и е в чест на Девата на Монтсерат или “черната Мадона” – покровителката на Каталуния.

Монтсерат-вътрешността

Монтсерат-вътрешността

Богата и странна е историята на манастира. От 880 г, когато в една пещера намират изображение на Божията майка, през 1025 г – изграждането на манастира и начало на потока от поклонници. Манастирът става културен център, с музикално училище, но армията на Наполеон през 1811г го разрушава до основи. Черната дева – La Morenetа, както я наричат тук, е скрита и опазена.

Това свято място преживява испанската гражданска война превърнато в болница за ранените, двудневната обсада на войските на Франко през 1970 г, радва се на поклонението на самия папа Йоан Павел II, на 7 ноември 1982г. И отново страда от огромните горски пожари през 1986 и тежките наводнения и свлачища през юни 2000г.

Не ми се иска разказът ми да прилича на историческа справка, но все пак, дори за бегла представа, трябва да се проследи накратко живота на манастира.

Тук искам да вмъкна и нещо, което на мен лично ми е много интересно. Историята на Игнасио Лойола, който до срещата си с Черната дева живял разгулно и разпътно и в плановете му изобщо не влизало отричане от светската суета. Той бил богат, умен, щедър, че и храбър. Безброй победи имал предимно над дамските сърца, нещо като Казанова, но по време на френско- испанската война през 1521 година, проявил своето мъжество – при защитата на крепостта Памплона. Тежко ранен, бил отнесен в семейното имение на Лойола. Състоянието му се влошавало непрекъснато, докато един ден лекарят казал, че няма никаква надежда и че, трябва да се даде последно причастие на болния. Което и направили. И тогава му се явила Черната дева. Дали от това, дали от последното причастие, дали от силата за живот на младежа, но състоянието на болния започнало лека – полека да се подобрява. Когато вече било възможно да се свали превръзката от ранения крак, гледката била ужасяваща. Стърчали кости, всичко било зарастнало накриво. Изтърпял Лойола още една ужасна операция – да се счупи и намести някак костта, което, разбира се, не било до край възможно. В резултат на което той останал хром.
След всички тези мъки, които преживял, решил, че трябва да отиде при Черната дева, за да и благодари за спасението си. Което и направил – в пълно бойно снаряжение коленичил пред нея и така прекарал цялата нощ. Тази нощ, която преобърнала живота му и която била началото на собствения му път към истината.

Игнасио Лойола

Игнасио Лойола

Години след това, той основал Орденът на йезуитите – монашески орден, който по – скоро приличал на военен отряд, чийто генерал пожизнено останал самият той.
Това било странно общество – учители, шпиони, мисионери, убийци – но всички верни до смърт на папата. А самият Лойола, през 1622 година бил канонизиран.
Неговата статуя стои срещу портата на катедрата, за да напомня на поклонниците, че именно оттук е започнал новият живот на Игнасио Лойола.

Опашката от поклонници

Опашката от поклонници

Поклонници от цял свят идват тук, за да почетат Черната дева, за да се помолят или да благодарят за изпълнените си желания. Съществува поверие, че тя изпълнява желанията и молбите на хората. Каталунците твърдят, че винаги помагала на хората, които нямат деца. И по тази причина името Монтсерат тук се среща твърде често. Великата певица с това име също е каталунка, родена в Барселона. Видях една стая, в която имаше булчински рокли, детски дрешки, всякакви предмети, дори инвалидна количка, като благодарност.

Панорамата в посока Барселона

Панорамата в посока Барселона

Самата статуя на Девата е необичайна заради тъмния цвят. Тя е седнала, на коленете си държи Младенеца, в дясната ръка – сфера, символизираща Вселената, лявата е върху рамото на детето – Божият син. И майка и син са с корони, детето с дясната ръка благославя, а в лявата държи ананас – символ на плодородие и дълъг живот.

Всеки ден поклонението започва точно в 11.45, а опашката дълго преди това е придобила внушителни размери. Но пътят минава през самата катедрала и също е интересен – с красиви скулптури, библейски сцени по тавана и стените, а имахме и късмет да чуем чудесното пеене на хора на момчетата към манастира. Не зная дали вече споменах, че там има и музикално училище, за деца над 10 години, а хорът, в който те пеят, се твърди, че е създаден около 15 век и носи името al’Escolania.

Миг на преклонение

Миг на преклонение

Изкачвам се по няколко стълбички до Девата, заобиколена от златен олтар, зад стъклена преграда, в която има отвор, през който докосвам нейната ръка и мислено казвам желанието си. На това свято място всеки остава минута – две, колкото му трябва. И никой не го притеснява, тук никой не бърза, всеки отдава необходимата почит и уважение на този миг.

Моренета

Моренета

Една от легендите казва, че Moreneta не е била черна. Когато е намерена, на това място монасите са решили да построят манастир. И когато се опитали да я преместят, за една нощ тя станала черна. И тогава, те построили манастира около нея.

Вече знаех за богата колекция на музея на манастира, която включва повече от 1300 експоната, в твърде голям исторически диапазон, от египетската мумия от 22 век пр.н.е, до скулптура на Subirachs от 2001 година. Сбирката обхваща шест много различни колекции. Тук видях картини на Пикасо, Ел Греко, Дали, отлично представени и френските импресионисти – Дега, Сисле, Писаро, Моне.
Тук е и мечът, който Лойола оставя в дар на Мадоната след онази паметна нощ.
Музеят непрекъснато получава дарения от творци на изкуството и обогатява своята колекция.

В момента в манастира има около 80 монаси, недалеч, по – надолу има и женски манастир. Молят се по 5 пъти дневно и се грижат за всичко около и в манастира. Посрещат гости, който иска може да пренощува там, да поработи и да се помоли заедно с тях.

Монтсерат-женският манастир

Монтсерат-женският манастир

Освен това, има и два хотела за туристите, които искат да останат по – дълго и да пребродят туристическите маршрути, за да се насладят до край на величествените гледки. Ние го направихме също, но с Фуникулора / така наричат една мъничка зъбчата железничка/, с две станцийки, приличаща на детска , която има два маршрута – надолу – към Свещената пещера и нагоре – към върха.

В Свещената пещера е намерено изображението на Божията майка, според легендата. Самото изображение е в параклисче без покрив – като напомняне за сливането…

На мен лично ми беше по – приятно в другата посока – нагоре, към Сан Хуан. Наклонът е изнервящо голям – 65,5%, з 7 минути се качваме на 1000 метра.

Нагоре, към Сан Хуан

Нагоре, към Сан Хуан

На Сан Хуан-близо до небето

На Сан Хуан-близо до небето

Но пък, гледките оттам са наистина великански. Манастирът се вижда ситен, ситен, някъде в далечината, гледката към Пиренеите и околността са прекрасни.

Панорамата към Пиренеите

Панорамата към Пиренеите

Гледки великански

Гледки великански

Гледки великански

Гледки великански

Гледки великански

Гледки великански

Учуди ме и ме възхити чистотата на това място, което прилича на едно мъничко, мъничко градче. Със свежи цветенца в градинките, като току- що посадени. Което си има всичко – и страхотен панорамен ресторант, и заведение за бързо хранене, и хубави магазини , в които може да се купи какво ли не, и луксозен хотел с апартаменти. Учуди ме и поведението на туристите – без врява и суетня, не така шумно, както обикновено. Явно, красотата и святостта на това място въздействат на всички.

Небето над Монтсерат

Небето над Монтсерат


А за мен това е и си остава място, където отново бих се върнала с удоволствие.

11.11.2009, Монтсерат

Автор: Валерия Костова
Снимки : Валерия Костова

Публикувано в категория: Испания, Пътеписи, участващи в конкурса 2009 г. . Тагове: , , , , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

2 Коментари

  1. Б.Цакова
    Изпратен 05.07.2015 на 23:41

    Върнах се от това място преди две седмици. Чудесно и много точно описание. Бих добавила само две допълнения: всеки желаещ може да си купи и запали свещ от 2 или 4 евро, след като излезе от сградата на катедралата. А в двора на комплекса има спретнати щандове на местни производители, които предлагат произведени в планината сирена, млека, мед, консервирани плодове, нуга халва с местни добавки и ръчно изплетени или ушити красиви неща. А пътуването със зъбчатата железница до манастира и обратно си е цяло отделно преживяване. И да, вярно е, че чистотата на това място и инфраструктурата до него е уникална.

  2. Жеко Чешмеджиев
    Изпратен 17.11.2009 на 20:06

    Здрасти Валерия,не знаех че си фен на този саит,но разказа беше супер Ще ти изпратя няколко от наште снимки с Христо и Стефка в подножието на върха

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи