Монмартър-артистичният квартал на Париж

Пиша това в Париж, в последния ден на моето пребиваване тук. Седнал съм в ресторантчето „Карамел”, което е до хотела. Тук не предлагат пепелници. Просто усмихнато те уведомяват, че можеш да ползваш земята. Нищо че е изметено. Собственикът, който беше и барман едновременно, също седеше на една от съседните маси на чаша вино с приятели. Нямаше много хора и можеше да си го позволи.

Не бях идвал в Париж от 10 години. Бях се пилял по Европата, на други, по-лустросани места, като Германия и Швейцария, но сега съдбата ме довея тук…

Първото ми впечатление, когато пристигнах на летище Дe Гол, беше, че французите не си дават прекалено много зор. Гледат нещата да работят, да е сравнително чисто и не се вживяват особено, ако това което ползват, не е последната дума на техниката. Просто гледат да им е добре и не се престарават. Предпочитат живота такъв, какъвто е.
Не че няма ред, но налагането му е по някакъв мек, възпитан начин. Ако се наложи да ви направят забележка, което е много рядко, я правят с такава усмивка, че няма начин да се засегнеш. Просто ти обясняват какво не правиш правилно.

Във Версай, в къщичката изградена специално за Мария Антоанета, бях забравил да изключа телефона си и отговорих на позвъняване от България. Веднага дойде един от служителите и аз разбирайки, че нарушавам правилата, понечих да прекратя разговора, на което ми се каза „ Не , не, Господине, можете да продължите разговора си ето тук “- и ми посочиха място, през което можех да отида в дворчето.

От летището вземам електричката до Париж. Повечето от пътниците във вагона са с по-тъмен цвят на кожата – Алжирци, Сенегалци, Мароканци, Тунизийци, араби , китайци и тук таме французи.Започваш да се чудиш в Париж ли отиваш или във Близкия изток. Сменям електричката с метро. Метрополитена не е помпозен като този в Москва или толкова излъскан, като в Германия.

monmartr1

Малки входчета, облицовани с плочки коридори и нищо излишно. Но навсякьде има точни означения и табели, така че трудно можеш да се загубиш… Купувам си пет дневен билет – за 28 евро и с него мога да ползвам всички градски линии за определения период.

monmartr2

Още първия ден се отправям към Монмартър, към мястото, което носи духа на Париж, далече от лъскавите сгради на офис центровете. Излизам от станцията на метрото и се отправям по малката улица нагоре по хълма. Гъмжи от туристи.

monmartr3

Магазинчета със сувенири, пълни с малки Айфелови кули, музикални кутийки, плакати с Мулен Руж и стотици малки дрънкулки, които биха ви напомнили след време за това място.

monmartr4

В подножието на хълма е разположена въртележка с кончета. Носталгия, осветена със стотици лампички. И редом с нея – модерна лифтова кабина, която ви отвежда до върха на хълма – до базиликата Сакре Кьор.

monmartr5

По стълбите са насядали хора. Някои си почиват, други просто се наслаждават на гледката която се открива от тук.

monmartr6

Монмартър е най-високото място в Париж.

monmartr7

Група тинейджьри са разположили уредбите си направо на стълбите и изнасят импровизиран концерт. Слушатели не липсват, тук винаги е пълно с хора.

monmartr8

Пред самата катедрала видях човек, който правеше най-огромните сапунени балони които съм виждал в живота си. Диаметърът им бе най-малко 60 сантиметра.

monmartr9

Завивам зад катедралата и се отправям към центъра на Монмартър.

monmartr11

Кафенета, улични художници. Отвсякъде ви приканват да си направите портрет.

monmartr13

monmartr14

Малък площад със сергии, на които се предлагат картини. Някои от продавачите явно са ударили няколко глътки ” за блясък в очите “. Атмосферата е непринудена. В околните кафенета, посетителите са насядали по малките масички с поглед към улицата и се наслаждават на спокойствието. Уличен клоун създава атмосфера и разсмива туристите.

Продължавам надолу по улицата и сядам да пия кафе в кафене, което навремето са посещавали Пикасо, Ван Гог, Тулуз Лотрек, Моне, Утрильо.

monmartr16

Времето е топло, пушиш и тръскаш на земята, ( бързо усвоил тази придобивка ) и се радваш на октомврийското слънце.

monmartr19

Самотна англичанка от съседната маса се обажда по телефона си, навярно в мрачния Албион и споделя усмивката си с човека на другия край. Тихо и спокойно е.

Спускам се по малката уличка надолу.

monmartr21monmartr22

Стигам до мястото, където са последните лозови насаждения в Монмартър. Навремето тук се е произвеждало вино, но сега са останали само тези насаждения, които се обгрижват като историческо наследство.

monmartr23

Редом с тях е и един парцел, където не стъпва човешки крак. Природата е оставена да се развива по своите си закони, няма човешка намеса. Само учените от време на време надникват вътре, но само за да установят промените, а не за да влияят.

monmartr24

Продължавам по улицата надолу и стигам до “Розовата къща”.

monmartr25monmartr26

Градската легенда говори, че художникът, живял някога тук, една вечер добре се е почерпил във вариетето “Скачащия заек”, което е 100 метра по-надолу по улицата. Върнал се в къщи – и нали сърце юнашко не трае, пък и добре почерпен……………грабнал четките …. и на сутринта цялата къща била боядисана в розово.

monmartr27

Ако си мислите, че вариетето е някоя голяма сграда, се лъжете. Малка кокетна къщичка, с пейка отпред и само надписът и нарисуваният заек ви подсказват, че това е заведение.



По-надолу по улицата е домът на един бивш Наполеонов генерал. Над входната врата има скулптури на два орела. Тук разбрах и откъде идва думата “Бистро”
По време на Наполеоновата кампания в Русия, френските офицери запомнили думата, с която руснаците искали нещо бързо – “Бистро” и започнали да я употребяват в питейните заведения от този тип.

monmartr30

От тук поемам по улицата малко по нагоре, където е Музеят на Монмартьр. Тези две малки прозорчета горе са от мансардата, където е живял Пикасо. Просто наемите в този квартал тогава са били ниски.

monmartr31

Изкуството е навсякъде в Монмартър.

monmartr32

Завършвам разходката си с бронзовия бюст на Далида. Лявата гърда на бюста е лъсната от постоянно пипане, защото според поверието, който докосне гърдите и, го очаква щастие и сполука :) Пожелавам и на вас да се докоснете до тях мили приятели, да се усмихнете и да запазите в сърцето си мига заедно с другите прекрасните мигове, които ще имате тук, в Монмартър.

monmartr33

Автор: Мирослав Маринов
Снимки: Мирослав Маринов

Публикувано в категория: Париж, Пътеписи, участващи в конкурса 2009 г. . Тагове: , , , , , , , , , , , , ,

  

10 Коментари

  1. Марианна
    Изпратен 04.11.2009 на 21:00

    Много добре написан статия с чудесни снимки. Удоволствието да бъдеш в Монмартър, да се разхождаш по малките тесни улички, разглеждайки творбите на художниците е невероятно. Но оше по-невепоятна е гледката към Paris от Сакре Кьор. През м. септември бях там и жадувам отново и отново да се завърна в този аристократичен град.

  2. Марин Стайков
    Изпратен 25.10.2009 на 20:07

    Красивите преживявания могат да се поднесат на достъпен език,точно с лекота на исказа както е направено.Моите поздравления на Мирослав

  3. Здравка Кирилова
    Изпратен 22.10.2009 на 12:04

    Видях Париж “отвътре” при това,поднесено с доза френски финес.Хареса ми,че традиционната снимка на Айфеловата кула е заменена от снимката на любимото кафене на велики френски художници.

  4. Катя Генева
    Изпратен 21.10.2009 на 22:42

    Поздравления, Миро! Много ми хареса! Бих искала да го усетя и аз!!!!!!!!!!!1

  5. kalvina
    Изпратен 21.10.2009 на 22:03

    Хареса ми.Много увлекателно.Благодаря за чудесната разходка!

  6. Stasja
    Изпратен 21.10.2009 на 20:48

    онова парче земя, за която пишеш, всъщност е насадено с лозя и от него правят едно от най-скъпите вина, само защото гроздето е расло в сърцето на Париж

    поздрави за хубавата статия! :)
    Париж е един от любимите ми градове

  7. Юлияна Христова
    Изпратен 21.10.2009 на 13:58

    Преди 5 години бях точно там! Моите впечатления се покриват с Вашите! Написали сте го прекрасно!

  8. Stanislava
    Изпратен 21.10.2009 на 12:31

    Много истинско! Поздравления!
    Обожавам Париж!

  9. Елена Бойчева
    Изпратен 21.10.2009 на 12:00

    Много истиско, простичко, мило и “уютно” написано. Авторът повече акцентира на дребните и простички неща, които правят живота красив и прекрасен, и едновремено съвсем леко и образно те води за ръка из тази част на Париж. Бих искала и аз да съм била там, но чрез този разказ го преживях все едно съм била и почувствала това място и най-вече усещанията на автора.

  10. Dar Darena
    Изпратен 21.10.2009 на 10:14

    И аз бях там, чрез това есе…..

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>