С автомобил до Средна Азия през 2015 година (2)

Към С автомобил до Средна Азия през 2015 година(1)

След Сочи маршрутът ми продължи през Северен Кавказ и опознаване на руските републики в този регион: Адигея, Карачаево-Черкеската република, Кабардино-Балкария, Северна Осетия, Ингушетия, Чечения и Дагестан. Те заемат територии между Черно море и Каспийско море в северната част на Кавказката планинска верига и предпланините на Кавказ.

Всяка от републиките има значителна самостоятелност и притежава всичките атрибути на държавната власт: парламент, правителство, президент, столица, национално знаме, химн, герб.

В тези южни републики, принадлежащи към Руската федерация, ми направиха най-силно впечатление две неща. На първо място бях поразен от силната ислямизация на населението (с изключение на Осетия). Имах усещането, че спазването на мюсюлманските религиозни норми е по-силно отколкото в светска Турция. На някои места се чувствах почти като в Иран: жените бяха покрити с бурки (забрадки) и с дълги дрехи до глезените, както и множество нови джамии с молещи се в тях мюсюлмани. Например, в чеченската столица Грозни ми направиха забележка, че не мога да ходя с туристически панталони до коленете и трябваше веднага да отида до автомобила за да си обуя дълъг панталон. На второ място, обърнах внимание на ниския жизнен стандарт в севернокавказките републики. Там хората живееха доста по-бедно, отколкото тези в останалата част на Русия. Изключение правеше Чечения, където централната власт „налива“ много пари.

Република Адигея е разположена в западната част на северокавказкия регион. Населението е под половин милион, като адигейците са една четвърт от него. На практика адигейците са сродни на черкезите и изповядват мюсюлманската религия. Руснаците са 60% от населението, а в републиката живеят още украинци, арменци и кюрди. Развити са селскостопанското производство и леката промишленост.

Майкоп е столицата на тази република. Има 150 хиляди жители. В града функционират два държавни университета. Работят няколко машиностроителни предприятия и доста заводи от леката промишленост. От архитектурна гледна точка нямаше особени забележителности и адигейската столица приличаше на обикновен провинциален град.

Новата сграда на Адигейския държавен университет

Новата сграда на Адигейския държавен университет

Карачаево-Черкеската република е с население близо половин милион, състоящо се от 80 националности. Две трети от жителите на републиката са представители на местните народи: карачаевци, черкези, абазини, ногайци. В северната част на републиката са развити химическата, машиностроителната и леката промишленост. На юг преобладава селскостопанското производство.

С моя Опел влизаме на територията на Карачаево-Черкеската република

С моя Опел влизаме на територията на Карачаево-Черкеската република

Карачаевск е беден малък град с обновена централна част и занемарени крайни квартали.

В градския парк на Карачаевск

В градския парк на Карачаевск

Теберда е малко планинско селище в Кавказ.

Езерото Кара-Кел в Теберда

Езерото Кара-Кел в Теберда

Столица на републиката е град Черкеск, който има 125 хиляди жители. Основан е през първата половина на 19-ти век. Побратимен е с българския град Пещера. Местният краеведчески музей разполагаше със скромна експозиция. Централната пешеходна зона беше доста добре оформена и приятна за разходка и отдих. Най-много народ се беше струпал на градския пазар, който имаше ориенталски вид и където цените бяха доста ниски.

Впечатление ми направи спирането на сватбен кортеж, което вероятно е някаква кавказка традиция. Възрастен мъж прегради с автомобила си пътя на сватбарите. От техен автомобил излезе млад мъж, вероятно кумът. Той даде пари на преградилия пътя, а пък последния премести колата си и освободи улицата. През това време се образува колона от чакащи автомобили, но никой шофьор не нервничеше и не свиркаше недоволно с клаксона.

Не посмях да снимам черкезките жени в лице – току виж някой див кавказец ми извади нож

Не посмях да снимам черкезките жени в лице – току виж някой див кавказец ми извади нож

Най-красивото място, което посетих през тазгодишното си пътешествие беше Домбай в Кавказ. Така наречената Домбайска поляна се е образувала при съединяването на три долини. Те са заградени от високи алпийски върхове, най-висок от които е Домбай-Улген (4046 метра). Тук е създаден ски-курорт с десетки хотели, които са свързани със ски-пистите чрез кабинкови лифтове.

Домбайската поляна

Домбайската поляна

Със сигурност човек се чувства добре в хотел с такъв изглед

Със сигурност човек се чувства добре в хотел с такъв изглед

Алпийските върхове над Домбай са величествени

Алпийските върхове над Домбай са величествени

Дойде ред и на Кавказките минерални курорти, разположени по северните склонове на Голям Кавказ. Още в началото на 19-ти век те се утвърждават като курортен регион, един от най-старите в Руската империя. Векове наред се ползват лечебните свойства на минералните води, извиращи от множество извори. Те са с различен химически състав и с различни вкусове: кисел, солен, железен, алкален и т. н. Водите са се ползвали за балнеолечение в царска Русия, а по съветско време са изградени множество балнеосанаториуми. Сега значителна част от почивната база е приватизирана.

Интересен ми беше начина на ползване на минералните води. У нас в България хората си пълнят множество големи бутилки с минерална вода и си я носят в къщи. Там около всеки извор са изградени така наречените зали за пиене, в които от чешми се точат малки количества, обикновено срещу заплащане. Чашата от 200 грама струваше 3 стотинки, а за напълването на еднолитрова бутилка се плащаше 10 стотинки. По-големи количества никой не ползваше. При изворите на табели беше описан химическия състав и какви заболявания лекува всяка от водите. Имаше предупреждения, че минералната вода се пие по лекарско предписание, обикновено в ограничени количества: 200 до 500 грама на ден. Не пропусках да опитвам по 200 грама от водата на всеки извор. Вкусът й навсякъде беше различен и много особен: кисел, солен, алкален, железен и т. н.

Другото, което ме впечатли беше, че залите за пиене на вода са естетически оформени и на някои места имаха вид на малки дворци с мрамор, скулптури и картинни пана.

Зала за пиене на минерална вода в Кисловодск

Зала за пиене на минерална вода в Кисловодск

Във всеки курортен град имаше поне по един голям парк, където почиващите се разхождаха и се предлагаха различни забавления.

Кът от курортния парк на Железноводск

Кът от курортния парк на Железноводск

Посетих и разгледах петте основни курортни града в Северен Кавказ: Пятигорск (нарича се така заради петте малки планини около града); Есентуки; Кисловодск (най-красивия от минералните курорти); Железноводск; Минералние води (най-безинтересния от всичките пет). Почти навсякъде се чувстваше аристократичната атмосфера на двувековните традиции. Почиващите изглеждаха спокойни и доволни от живота хора.

Панорамен поглед към Пятигорск от хълма над града

Панорамен поглед към Пятигорск от хълма над града

Есентуки – рано сутринта

Есентуки – рано сутринта

Кисловодск

Кисловодск

Кисловодск

Кисловодск

Железноводск

Железноводск

Кабардино-Балкарската република е с територия 12,5 хил. км² и население от 860 хиляди (9 пъти по-малка от България). 70% от жителите на републиката са местни народи: кабардинци (сродни на черкезите) и балкари. На територията на Кабардино-Балкария се намира най-високият връх в Европа – Елбрус (5642 м.). Икономиката се основава на селското стопанство, дървообработката и добива на волфрам-молибденови руди.

Столица на Кабардино-Балкария е град Налчик с 240 хиляди жители. В града има няколко театъра и шест висши учебни заведения. Развито е машиностроенето, електрониката и металургията. Налчик е известен балнеоложки курорт с 40 почивни станции и санаториуми. Преобладаващата част от населението са мюсюлмани. Особено ме впечатли фактът, че в града има специална библиотека за слепи хора.

Централната джамия в Налчик

Централната джамия в Налчик

Монумента „Навеки с Русия“ е издигнат пред музикалния театър

Монумента „Навеки с Русия“ е издигнат пред музикалния театър

Република Северна Осетия — Алания е официалното наименование на Северна Осетия. Региона е присъединен към Руската империя през втората половина на 18-ти век. Южна Осетия е била в състава на Грузия и след разпадането на Съветския съюз обявява независимост. Опитът на Грузия да си върне Южна Осетия през 2008 година доведе до кратка Руско-Грузинска война. Пътувайки през Северна Осетия виждах доста автомобили с южноосетински номера, което ми дава основание да считам, че икономиките на двете републики са тясно обвързани. Населението на Северна Осетия е 700 хиляди, предимно християни. Икономиката се състои от предприятия на цветната металургия, машиностроенето и леката промишленост. Развито е производството на спирт.

Владикавказ е столицата на Северна Осетия и има малко повече от 300 хиляди жители. Основан е в края на 18-ти век като руска военна крепост. Името му се състои от две думи: „владея“ и „кавказ“. Побратимен е с нашия град Кърджали. Във Владикавказ видях улица, носеща името на българския революционен и политически деятел Георги Димитров, както и паметник на същия.

Паметникът на Георги Димитров във Владикавказ

Паметникът на Георги Димитров във Владикавказ

Владикавказ

Владикавказ

Република Ингушетия е най-малката по територия руска република, само 4,3 хил. км². Населението й е по-малко от половин милион. Присъединена е към Русия в началото на 19-ти век. Почти 95% от населението са ингуши, а 5% са чеченци. Доминираща религия е ислямът. Ингушетия става самостоятелна република в състава на Руската федерация през 1992 година. Първоначално нейна столица е град Назран, а от 2002 година столица става специално построения за целта град Магас. Съществуват териториални спорове със съседните Северна Осетия и Чечения. Икономиката на републиката е слабо развита, предимно нефтохимическата промишленост, растениевъдството и животновъдството. Ингушетия е един от най-бедните региони в Русия. Половината от населението е безработно. Разчита се основно на дотации от централното правителство в Москва.

Близо до Назран е столицата Магас – съвременен град, построен на голо поле. На това място е съществувал древен град със същото име. Тук са разположени всички правителствени, държавни и обществени учeреждения, както и жилищни сгради за правителствените чиновници. Населението на столицата е само 6 хиляди души.

Панорамен поглед към столицата Магас

Панорамен поглед към столицата Магас

Сградата на Народното събрание

Сградата на Народното събрание

С население от 110 хиляди Назран е най-големият град в Ингушетия. С изключение на центъра, останалата част от града беше бедна и прашна.

В центъра на Назран

В центъра на Назран

Чеченската република се нарича още Чечения или Чечня. По територия (17,5 хил. км²) и по население (1,4 млн.) републиката е 5÷6 пъти по-малка от България. Размерите й са 170 км. на 100 км. На света Чечения става известна в началото на 90-те години на миналия век с опитите си да се отдели в самостоятелна държава. Това води до две войни, характеризиращи се с насилие, разрушения и много жертви. През първото десетилетие на нашия век обстановката постепенно се успокоява и Чечения се утвърждава като самостоятелна република в състава на Руската федерация. Чеченците са 95% от населението и изповядват исляма. Голяма част от руското население е прогонено в началото на 90-те години при етническото прочистване на Чечня или загива при първата война в републиката. Икономиката е пострадала силно през двете войни, след което следва бързо възстановяване. Днес в основата на икономическото развитие стои добива на нефт и газ. Не са малки и субсидиите от федералния бюджет на Русия. Това са основните фактори, които правят Чечения най-богатата от северокавказките републики.

Като турист, в Чечения ми направиха впечатление няколко неща. На първо място това е високия жизнен стандарт, обновената инфраструктура и модерните градове. Старите сгради са реновирани и навсякъде кипи мащабно строителство. На второ място слагам реда и спокойствието, които видях навсякъде. Вероятно, в значителна степен това се дължи на патрулиращите органи на реда, въоръжени с автомати и в черни униформи. На трето място ме потресе абсолютната ислямизация на обществото и налагането на мюсюлманските традиции. Поне така ми изглежда, погледнато отстрани. На четвърто място ме озадачи налагания култ към личността на трима души. Първият е убития при терористичен акт бивш президент Ахмат Кадиров, който е и баща на настоящия президент. Неговият портрет е поставен на доста сгради, както и цитати от негови изказвания. Вторият е настоящия президент Рамзан Кадиров, чиито портрети също стоят на обществени места. Например, в центъра на Грозни имаше негов барелеф и цитат. Третият е руския президент Владимир Путин. На много от обществените сгради са поставени портретите на Кадиров и Путин. Централният булевард в столицата Грозни се нарича „Проспект Владимир Путин“.

Столицата на републиката град Грозни има близо 300 хиляди жители. Той е икономическия и културен център на Чечения. След разрушенията по време на войните градът е възстановен и по нищо не личи, че там са се водили жестоки сражения. Името на столицата произлиза от съществувалата руска крепост „Грозная“, в превод „Страшната“.

Още при влизането в Грозни по тъмно вечерта ме впечатли модерния вид на столицата. Паркирах и разгледах вечерния град със спокойно разхождащи се хора по улиците.

Вечерен Грозни

Вечерен Грозни

Ресторант Глобус

Ресторант Глобус

Пренощувах в автомобила и на разсъмване продължих да обикалям и да разглеждам столицата на Чечения.

Опелът на автора пред джамията „Сърцето на Чечня“

Опелът на автора пред джамията „Сърцето на Чечня“

Националният музей на Чечения

Националният музей на Чечения

Разходка из града

Разходка из града

Грозни-сити с бизнес-офиси, хотел и жилищни сгради

Грозни-сити с бизнес-офиси, хотел и жилищни сгради

Аргун е 40-хиляден град и е свързан с Грозни с модерна магистрала.

Съвременна джамия в град Аргун

Съвременна джамия в град Аргун

Поглед към Аргун

Поглед към Аргун

Република Дагестан е разположена до Каспийско море, северно от Азербайджан. Територията й е 50 хил. км², а населението близо 3 милиона. Това означава, че тази република е 2 пъти по-малка от България. Преобладаващата част от населението се състои от местни народи, предимно авари и даргинци. Още през 7-ми век в Дагестан се разпространява исляма. През 90-те години на миналия век в Дагестан има ислямистка бунтовническа дейност със сепаратистка насоченост, включително терористични актове. Икономиката се състои от предприятия на машиностроенето и хранително-вкусовата промишленост. Добиват се нефт и природен газ.

Първият дагестански град, който посетих, беше Хасавюрт. Имаше вид на доста бедно, зенемарено и прашно населено място. Населението му е над 130 хиляди, главно авари.

Медресето (мюсюлманско религиозно училище) в Хасавюрт

Медресето (мюсюлманско религиозно училище) в Хасавюрт

Махачкала е столицата на Дагестан и има около половин милион жители. Основан е в средата на 19-ти век като руска военна крепост. И тук, както в Чечения, забелязах култ към личността на техния президент и към Владимир Путин.

Махачкала

Махачкала

Разхождайки се из града ми направи впечатление голям билборд, поставен от тяхната данъчна служба. Надписът гласеше: „Ти обичаш ли своя роден край? Докажи го на практика като си платиш данъците!“.

Билборд на Дагестанската данъчна служба

Билборд на Дагестанската данъчна служба

В района на Махачкала има хубави плажове на Каспийско море с доста почиващи. Привечер поплувах в топлата морска вода и пренощувах в автомобила на морския бряг.

Плажът на Каспийско море, където се къпах вечерта; град Махачкала

Плажът на Каспийско море, където се къпах вечерта; град Махачкала

Дербент е разположен в югоизточната част на Дагестан, на брега на Каспийско море. За него има артефакти, доказващи съществуването му още преди 5 хилядолетия. За пръв път е споменат от гръцки географ през 6-ти век преди новата ера. В древността е бил най-големия пристанищен град на Каспийско море. През 5-ти век тук е построена голяма персийска крепост. Вписан е към обектите на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. През града минава реката Суходол. Днес населението му е от 120 хиляди души.

Поглед към персийската крепост в Дербент

Поглед към персийската крепост в Дербент

Стара албанска черква днес е историко-етнографски музей

Стара албанска черква днес е историко-етнографски музей

Кавказка Албания е държава, съществувала в източен Кавказ в продължение на няколко века преди и след новата ера. От Армения там е пренесено християнството.

Панорамен поглед от крепостта към Дербент и Каспийско море

Панорамен поглед от крепостта към Дербент и Каспийско море

След Дербент преминах границата и влязох в Азербайджан.

Следва продължение: Азербайджан, Калмикия, Казахстан, Киргизстан.
Юли – Септември 2015 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)
Снимки: Авторът

Линк към Първа част: С автомобил до Средна Азия през 2015 година(1)

Публикувано в категория: Русия . Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи