Филипинската сватба и дебют

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Проучването на ежедневния живот на обикновените хора дава лицето на страната. Лесно ми е да се почувствам на място навсякъде, а след една година време вече съм част и от този град, толкова вписана. За това ми помагат най-много приятелите, допуснали ме до своя свят.

Обществото е мултикултурно, твърде многообразно и каквото и да кажа, ще се отнася само до малка част от него. Така е и със сватбата (kasalan) – колкото острови, толкова и обичаи, а и в самите острови има разделение. Освен това ритуалът е повлиян от католически, протестантски, китайски, испански и американски модели.


Седя си веднъж в двора, покрай хотелския басейн, обърнала лице на запад. Залезът е по-широк от обикновено и багрите са по-шарени. Слънцето ме гледа с едничкото си всевиждащо око.Погледнах и аз нагоре и дълбоко си поех дъх, сякаш слънчевите лъчи ми придаваха някаква загадъчна енергия. Топла омара е провиснала като отпуснати гирлянди между околните хълмове, обрасли с джунгла. Тихо и безлюдно. Изведнъж отнякъде се появяват хора, официално облечени и забързани в една посока. Тръгвам моментално след тях, апаратът е с мен. Изкачваме се на широката тераса, а там – столове, строени в редици, очакват… сватбарите. Защото това е сватба, а младоженците са Шийла и Исмаел, както научавам от забравена на един стол покана. В нея е целият сценарий на тържеството, така че всички заедно да казват молитвите. Отпред, пред бяло платно, украсено с цветя, вече ги посрещат пастор и пасторка от Методистката църква. Младата двойка слуша с участие дългата реч, напътствията и шегите от венчалния обряд, а вечерта идва от изток на пръсти, докато на запад се разлива залезът. Някои деца не издържат на дългия ритуал, задрямват и пропускат намятането на новобрачните с общ бял воал, а върху него се проточва въже във вид на осмица (щастливо число тук, което също се тълкува като знак за безкрайност) – и двете глави попадат в примката, за да са свързани завинаги. В моите очи най-интересната част.

луната изгрява над джунглата

луната изгрява над джунглата

пасторите

пасторите

божието слово

божието слово

сватбарите

сватбарите

Шийла и Исмаел

Шийла и Исмаел

Бракът във Филипините означава не само съюз на две лица, но и обединяването на два клана. Смята се, че човек не е случаен самотник, а продължител на дълъг и силен род. Типичната традиционна филипинска сватба от предколониално време е траяла три дни и е била официално потвърдена от babaylan – племенен жрец или жрица. Къщата на babaylan е била и „ритуална зала” за венчавката. Първият ден двойката се завежда при жреца, който ги благославя, докато ръцете им са хванати над съд със суров ориз. На третия ден жрецът убожда гърдите им, за да капне малко кръв, която се смесва в един съд с вода. След като потвърждават любовта си един към друг три пъти, ритуалчикът ги храни със сварен ориз. Новобрачните пият от водата, смесена с кръвта им. Жрецът обявява бракът им за сключен, след като е завързал шиите и ръцете им с въже и е сплел дългите им коси в обща плитка и така, буквално свързани, ги включва в празничната гощавка. Освен него, и вождът на племето или мъдър старейшина е можел да бракосъчетава. Днес местните традиции все още съществуват в някои отдалечени райони (мен ако питате, всички райони са отдалечени при население, пръснато по седемстотин обитаеми острова).

завинаги

завинаги

денят си отива

денят си отива

сънят е надвил младия сватбар

сънят е надвил младия сватбар

въжето ги свързва съвсем буквално

въжето ги свързва съвсем буквално

благословия

благословия

пред ресторанта – снимки на годениците

пред ресторанта – снимки на годениците

Луната вече беше изгряла и обливаше с мека светлина щастливите Шийла и Исмаел, вече семейство. По даден от пастора знак сватбарите станаха и благословиха двойката с протегнати към тях ръце. После заедно се отправиха към ресторанта на първия етаж.

Друг път случих сватба в католическата църква „Сан Роке”. Как направих снимките – подредих се до фотографите, слях се с тях и всеки мислеше, че съм наета от другия род. Накрая булката не хвърля букета към момите, а го поставя пред статуята на Богородица или на светеца покровител (в случая – свети Роке), или пък го полага на гроба на гроба на заслужил роднина или прародител.

църквата Сан Роке

църквата Сан Роке

сватбарки

сватбарки

молитва за щастието на младоженците

молитва за щастието на младоженците

сватбата в Сан Роке

сватбата в Сан Роке

Десетте Божи заповеди в двора на църквата

Десетте Божи заповеди в двора на църквата

Свети Роке

Свети Роке

Богородица

Богородица

Агнес наскоро беше поканена за кръстница на своя племенница на един друг остров. Показва ми после снимки от тържеството и на тях видях десет жени кръстници и още толкова мъже кръстници, при това не бяха двойки. – Защо са толкова много? – питам.
Защото хората са бедни и имат нужда от подпомагане за добър старт в семейния живот.. Затова и другата дума за кръстници е откровеното „спонсори”. Да, и след сватбата те поддържат връзка – младата двойка ги търси за съвети, но най-вече за финансова помощ.

И на друг интересен обичай станах свидетел в хотелския ни двор. Нарича се „дебют”. Дебютът е традиционен празник, на който се празнува осемнадесетия рожден ден на момичето. От този ден то се превръща в млада жена, това е възрастта на зрелостта във Филипините. Може вече да встъпи в брак и се представя официално на всички познати ергени.Филипинските мъже празнуват своя дебют на двадесет и една, макар и не толкова тържествено – Марвин ми разказа, че просто са отишли с приятели на плажа и са се напили.

Типичната церемония за девойката е една епична нощ. В ресторанта горят осемнадесет свещи и се започва с кратка молитва, призовавайки божията благословия над момичето. Първият танц е незабравимия „Танц на бащата и дъщерята”. Възрастен роднина като дядото може да замести бащата, ако той не е пристигнал за случая. Танцът „Осемнадесет рози” е с осемнадесет предварително поканени мъже, близки на дебютантката, които танцуват с нея, след като я даряват с по една червена роза или с нейното любимо цвете. А най-важният е „Гранд Котильон”, който е сложен танц, изисква месеци репетиции и обикновено семейството наема хореограф, който да подготви изпълнението. Репетициите са в дома на момичето, което осигурява храна и напитки за участниците.

Никол танцува с брат си Марк Антъни

Никол танцува с брат си Марк Антъни

Никол танцува с братовчед си

Никол танцува с братовчед си

приятелките поднасят запалени свещи

приятелките поднасят запалени свещи

речта на дебютантката

речта на дебютантката

Освен рози – символ, че и тя е вече разцъфтяла като цвете, девойката получава и осемнадесет свещи от своите приятелки и роднини жени. Всяка дама – орисница държи кратко приветствие и пали свещ, с която поднася и подаръка си. Даровете си имат име – „Осемнадесет съкровища”. Правят се също толкова снимки на цялата компания, която вдига наздравици за любовта и приятелството. А свещите са символ на някаква добродетел и светлината им ще бъде пътеводна в живота на младата жена. Церемонията по връчването на тортата се придружава с фойерверки. Рожденичката си намисля желание, духва свещите и тортата може да бъде нарязана. Нощта завършва с реч на дебютантката, в която тя споделя свои мисли за живота и благодари на гостите си. Понякога в пресата се появяват тези благодарности към приятелите поименно, придружени с техни снимки от тържеството.

Филипинката гледа на своето въвеждане в обществото като преход към женствеността – един от най-важните етапи в живота си.

Преди испанците да ги колонизират, дебютът не е съществувал във Филипините. Една стара традиция – Quinceanera – е с корени в древното общество на ацтеките. На петнадесетгодишна възраст ацтекските момичета са били вземани от домовете им и обучавани от по-възрастни жени на всички умения, които жената трябва да владее. Дълги години испанците следват тази традиция и повлияват и на филипинците, които си избират осемнадесет години за зрялост.

Всъщност разкоша, който описах, могат да си позволят малко семейства. – Когато бях малка, семейството ни беше толкова бедно, че не можехме да се храним по три пъти на ден – спомня си Кими. – Тогава се заклех, че един ден моите деца ще живеят добре. Работих здраво в Сингапур и в Япония и постигнах мечтата си. Направих на дъщеря си най-прекрасния дебют, за да ѝ се сбъднат желанията. Това се помни. (Снимките, които ми даде Кими, са от дебюта на нейната дъщеря Никол).

Други, по –практични родители, дават на децата си паричното изражение на празника, да си купят нещо за спомен.


Но дебюта, който наблюдавах в двора, учуди дори Агнес, а мен трогна. Излязох навън за вечерното си наблюдение на звездното небе, тук луната изглежда по-близка. Някакъв женски глас се носеше над водата, но песента е нещо обичайно по тези земи. Необичайна беше страстта на певицата. Доближих се и прочетох името ѝ Евелин на един плакат, поставен точно пред барчето, превърнато с филипинска непосредственост в църква за Рождественската служба. Беше дошъл свещеник, произнесе празнично слово пред събралите се двадесетина служители на хотела, после те се причестиха, той делово съблече църковната одежда и си тръгна.

Сега обаче празникът беше различен – рожден ден, шестдесети, но – странно, със сценарий на дебют. Достолепната дама изпя няколко песни с чувство, смени официалната си рокля с друга и … започнаха танците. По начина, по който кавалерите пристъпваха плахо, поемаха червена роза от ръцете на една служителка и я подаваха на рожденичката, разбрах, че Евелин се връща в младежките си спомени. Може би не е имала своя дебют и е решила да го преживее сега, а може би просто иска да се почувства отново на осемнадесет… Сладко – горчива магия… Беше трогателно и когато десетинагодишният ѝ внук я покани на танц, и когато с нея по плочите край водата, пълна с разноцветни светлини, се понесе един старец с насълзени очи, може би баща ѝ. Танцът беше прекъсван няколко пъти от неговия сдържан мъжки плач от радост. Сълзи, признак на сила. Те стоплиха душата ми.

Евелин приема поздравления

Евелин приема поздравления

танц с рози

танц с рози

мъжки сълзи

мъжки сълзи

сладко – горчиво – отново на осемнадесет!

сладко – горчиво – отново на осемнадесет!

Никол и Евелин – две филипински жени, едната в зората на своя живот, а другата – прехвърлила билото му, но еднакво щастливи, еднакво обичани. Ние, хората, сме лишени от криле върху гърба си, но те са в нашите мисли, а когато желанията и копнежите ни са трепетни, неспокойни и търсещи, ни подтикват да ги размахаме и да полетим.

Автор: Наталия Бояджиева
Снимки: Наталия Бояджиева

Публикувано в категория: Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015, Филипини . Тагове: ,

  

8 Коментари

  1. Натали
    Изпратен 22.04.2015 на 8:35

    Здравей, Вани! Наистина в Азия има вълшебство, но трябва да проверим как е и в другите континенти :) Що е живот, пред нас е.
    Благодаря ти за добрите думи, стоплят ме.
    До скоро!

  2. ивана
    Изпратен 21.04.2015 на 23:16

    Здравей,,Натали!
    За мен Азия е една магия, и твоят разказ е част от тази магия!
    Поздравления за всички твои усилия, и за безспорния ти талант на увлекателен разказвач!
    Прегръдки,и до скоро в БГ!

  3. Натали
    Изпратен 20.03.2015 на 11:14

    Благодаря, мила Яни. Твоята оценка много ме задължава.
    Поздрави от тропика!

  4. Яна
    Изпратен 19.03.2015 на 23:13

    Наташ, пленително и вълнуващо!

  5. Натали
    Изпратен 19.03.2015 на 9:27

    Зарадва ме похвалата ти, Петьо. И аз благодаря.
    Да, наистина, азиатската психика е много интересна за разгадаване, затова и разказът се е получил добър :)
    Поздрави от Далечния изток!

  6. Петър Мирошников
    Изпратен 19.03.2015 на 9:06

    Благодатя ти Натали за интересния разказ. Ако не беше ти нямаше да знам нищо за филипинците. Продължавай все така впечатляващо да ни запознаваш с този интересен народ. Успехи!

  7. Натали
    Изпратен 19.03.2015 на 1:26

    Благодаря, Кате. Когато силно желаем нещо, то се сбъдва – пожелавам ти чудни пътешествия!

  8. Катя Маринова
    Изпратен 18.03.2015 на 15:18

    Красив разказ за красиво място, където “…вечерта идва от изток на пръсти, докато на запад се разлива залезът! ” Красиви ритуали и хора, които ги тачат и изпълват със сърдечност!Още едно местенце на планетата, което вече мечтая да посетя един ден, благодарение на теб, Наталия.

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>