Голфаджия в Русия (5)- Полша, Словакия

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Успяхме след уморително шофиране по натоварените полски пътища да стигнем до Варшава. На този етап от пътуването може би умората започна да взима лек превес. Специално аз бях правил едно пътуване до Полша преди 2 години, когато посетих както Варшава, така и Краков. Поради това може да се каже, че ентусиазмът ми спадна леко.


От друга страна Варшава винаги ми е била много симпатична, така че се радвах, че се завръщах:

Възползвахме се от услугите на един “Free walking tour”:

Старите крепостни стени. Имаше една забавна история за тях. Построяването им е било много скъпо и са се възлагали надежди градът да стане непревземаем. Обаче през 17-ти век, докато полския крал и войската били в Лвов, шведите нападнали и практически превзели града без бой…и поляците трябвало да си го отвоюват обратно, като така собственият им труд се обърнал срещу тях:

Тази къща в стария град имаше интересна история. Варшава е срината почти на 100% след края на Втората световна война. Между другото старият град на Варшава е единственият обект в списъка на ЮНЕСКО, който всъщност е възстановка. Нищо от тези хубави улици не е било останало след войната, но просто е реставрирано невероятно автентично.

Има една история, че един професор от местната художествена академия имал сън, че града ще бъде разрушен и карал студентите си да рисуват много подробно всякакви сгради в стария град.

Та за къщата – в нея живеела някаква старица, която много обичала да храни гълъбите. Всеки ден прекарвала известно време пред къщата си и ги хранила. Дори когато я разрушили, тя пак стояла пред останките на къщата си и хранила гълъбите. Затова след като възстановили сградата направили тази скулптура:

Площадът пред кралския дворец с колоната на Сигизмунд – полският крал преместил столицата от Краков във Варшава. Както можете да си представите той не е особено обичан в Краков:

Палатът на културата и науката. “Подарък” за Полша от Съветския съюз и най-високата сграда в града:

Минахме и през Краков. Сега…той безспорно е красив град с много достойнства, но аз така и не се научих да се разбирам с него. Преди 2 години, когато бях с приятели в Полша първоначално се подвизавахме из Централна Полша, бяхме и във Варшава. Навсякъде поляците, с които се запознавахме, ни спамеха с изказвания от рода на “Абе кво правите във Варшава, тука е скучно, вървете в Краков”. Краков, та Краков и пак Краков… надуха ми главата и почнах да се чудя, какво толкова извънземно има в този град. Еми красив е, но след толкова приказки не се впечатлих много.

Готическият замък на Краков. До 17-ти век, докато на власт не идва въпросния крал Сигизмунд, тук е било седалището на полските крале:

Време беше да напуснем Полша и да посетим една от последните ни дестинации. Град Кошице.

Забележителностите в града са свързани с Унгария и унгарския народ. Предполагам словаците не биха се съгласили с мен, но при една разходка из града сами ще видите, че табелите по редица стари сгради и църкви са на унгарски език. Исторически словаците започват да доминират културно, а и като процент от населението чак след Първата световна война. Можете да се досетите се защо…

Катедралата “Св. Елизабет”. Готически шедьовър, най-голямата църква в Словакия. В нея е погребан Ференц II Ракоци – водач на унгарското въстание срещу Хабсбургите в началото на 18-ти век.

За финал

Този път не удостоихме Унгария с никакво внимание. С адаша се разделихме в Будапеща. Той си хвана влака за Германия, където живее, а аз продължих към Сърбия. Бях планирал да прекарам няколко часа в Суботица и този път да уважа малко и град Нови Сад, понеже ми е омръзнало да гледам Белград.


Суботица е мултиетнически град. Има унгарско мнозинство, но разбира се много сърби и хървати. Съответно често се виждат надписи на три езика. Има приятен център, за съжаление е виждал по-добри времена. До общината има един стар неработещ фонтан, който доста загрозяваше околността и това, за което най ме беше яд – разкошната сграда на театъра бе съборена. Уж се изгражда на ново в същия вид, но строежът е замразен от години.

Последната ми спирка беше Нови Сад. Впечатлението ми от него е, че има много красив център, приятен за разходки. Освен това градските паркове, включително крайдунавския са доста поддържани и ми се стори, че веломрежата също е добре развита.

Първо отидох до Петроварадинската крепост. На това място са съществували редица укрепления през вековете, но сегашната крепост е построена от австрийците през 18-ти век:

В една от сградите на крепостния комплекс има музей на Нови Сад. Влезнах вътре с идеята да науча нещо повече за града, но лошо се подлъгах. В последствие се оказа, че музеят е бил затворен и посетих някаква изложба, посветена на юго-носталгията.

Някоя снимка от главния площад.

С това приключвам своя пътепис. Благодаря ви много за вниманието, надявам се ви е било интересно. Честно да си призная ми е малко тъжно, че разказът ми свърши…чрез него сякаш преживях цялото пътешествие още веднъж.

Желая на всички вас много здраве и щастие, както и да се докоснете до тези прекрасни места, които имах удоволствието да посетя.

Автор: Иван Стоянов
Снимки: Иван Стоянов