През Вълшебните извори към Костадиновият скален манастир

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Изненадващо изплющя проливният, но кратък дъжд в тази последна августовска неделна утрин на 2014 и развали плажа на летовниците. Над горещия асфалт се издигна пара. Влажно и душно стана както на Екватора и затова решихме да избягаме от Варна. Бърз старт и ето ни на изненадващо сухия и слънчев стар път за Девня. Това наше отклонение беше приветствано от греховните жрици на любовта, които ни ръкомахаха в шпалир чак до Побитите камъни.

Вълшебните извори

След половин час завихме надясно под магистралата към ,,Девненски цимент“, където са и най-големите карстови извори у нас –Вълшебните извори. Както е казал Михаил Жванецки:
,,Умей да се наслаждаваш на всичко, което е на път и под път.“

Вълшебните извори

Кеф или едно чудно сенчесто място, където сред корените на дървета бликаше кристална вода.

Вълшебните извори

Ято дебели сомове се наслаждаваха в бързея на воденицата, като доволно мърдаха с опашките си.

Чорлавата глава на Горгона Медуза от  музея на мозайките в Девня

Мърдащото леко ято риби ми заприлича на чорлавата глава на Горгона Медуза от музея на мозайките в Девня.

в механата Вълшебен извор

Рибите ги оставихме на мира или на гладните туристи, които окупираха масите в механата ,,Вълшебен извор“. Ние напуснахме с въздишка омаяни от красотата на това място на път към един друг по-загадъчен и по-мистичен обект: скалния манастир до село Осмар.
към Осмар

Ние се качихме на магистралата до Шумен и после наляво към Велики Преслав и после в отбивката към Хан Крум и Осмар.

Винарска изба Осмар

В началото на Осмар се отбихме в прочутата винарската изба, където заредихме с пелин, както ни е завещал Тодор Колев:

Осмар

„Знаеш ли, братчед, кое отличава хората от животните?  Алкохолът! Нито едно животно не пие!“
Човешката оферта-70 лева за 1 нощувка + закуска + вечеря + бутилка Осмарски пелин за двама в Осмарски къщи, с. Осмар беше много примамлива, но не беше актуална за нас.

Наздраве!

Все пак ожаднели решихме да се възползваме от гостоприемството на Осмарските къщи и солидарни изпихме с нашият водач на МПС по едно ,,Шуменско пиво“. След обяда- лека сиеста и турско кафе и вече не остана време да ходим пеша до скалния манастир и затова се качихме в колата и поехме нагоре покрай Осмарската река. Следвахме указанията:,,От с.Осмар се тръгва по коларски път в северна посока. Пътят следва извивките на Осмарската река. След около 2 км пътят постъпено завива надясно и навлиза в гориста местност. Оттук.на около 500 м напред, пред погледа се разкриват трите основни масива, където са разположени пещерните скални църкви. Пътят отвежда до малка полянка, където има каптаж и чешма, а над тях смесена широколистна и иглолистна гора. Поема се по тясна лъкатушеща пътека и сред сравнително стръмно изкачване се стига до канара с елипсовиден, наподобяващ очертанията на око, отвор в горната и част. Тя е известна с имената Окото или Халката. В нейната по-ниска част се разкрива и Костадиновия скален манастир. До него може да се достигне и по маркирани пътеки идващи от Шуменското плато и свързани със съседните населени места, както и от хижа Букаците.“

към Костадиновия скален манастир

Избуялите клони леко галеха ламарината на Пежото. По пътя край реката срещнахме доволни туристи, които вече се връщаха от скалния манастир. Слава богу,че не срещнахме нито една кола по тесния коларски път, защото лъскавите паркетни джипове бяха паркирани под дебелите сенки на селските асми :).

към Костадиновия скален манастир

На едно по-широко място, където можахме да обърнем назад и ние паркирахме т.е. в къпинака в подножието на Шуменското плато на 2,5 км от Осмар.

към Костадиновия скален манастир

Над главите ни белееха скалните манастири. ,,Диреклията“ е с колоната по средата.Тя е вляво горе на снимката и ни подканяше към по-близката цел- Костадиновия манастир.Той е най-достъпният и най–голям скален манастир на Шуменското плато за който има изградена метална стълба от банката SG.Уви за достъп до Диреклията трябва алпийска екипировка. Все пак може да се намерят мераклии които да забият един дирек (стълб) от тръба ф200х5 мм със скоби стъпала от квадрат 10мм и предпазни обръчи от ленти 4х20мм за достъп до пещерата, подобно на корабна мачта!

Костадиновия скален манастир

Оказа се, че сме паркирали на завоя на 50 м от манастирската чешма разположена на една полянка с избуяла до кръста трева. Огледахме се и потърсихме маркировката за скалния манастир, но вляво от чешмата открихме знак към ,,Римския път“ и пътека която решихме, че може да ни отведе до манастирите.

към Костадиновия скален манастир

Но след 10 минути ход по пътеката разбрахме,че посоката е грешна и се отдалечаваме от целта. Но ние не се отказахме, а сменихме посоката и упорито и бавно закрачихме нагоре сред букака. В този лес още грозно стърчаха дънерите, изкоренени от пороите.

към Костадиновия скален манастир

Поне тук в Костадиновия дол слънцето не печеше. Беше усойно и хлъзгаво от опадалите влажни листа, както в приказните гори Тилилейски. Слава Богу, неизсечената гора беше защитила село Осмар от подобен трагичен потоп като в Аспарухово!

към Костадиновия скален манастир

Уф! :( и Ура! :). Най сетне сме горе на плато! Иде ми да разперя криле като орел или парапланерист и да се порея над Осмарския боаз!
След като се успокои пулса ни, изпихме водата, благодарихме на Бога и накрая се огледахме за ориентация. От изток или вляво от вас е боазът(долът), ограден от стръмните и скалисти склонове на Четика баир, а от запад се намират полегатите и гористи склонове на Кочовския дял (където се изгубихме :( ) на Шуменското плато. Манастирите са долу в краката на баир-будалата или на стръмния скалист склон на боаза, който е наричан от местните жители Манастирска долина.

,, Скалните манастири край Шумен са истинско предизвикателство за(неориентираните) туристи. Те представляват комплекс от разпръснати черкви и монашески килии, обитавани от монаси-отшелници през XII-XIV в. Манастирите, открити и описани за първи път от Карел Шкорпил, са разположени по южните и югоизточните склонове на Шуменското плато, издълбани в отвесните варовикови скали.“
Защо там?Защото тогава е нямало глупави монаси, които да дълбаят килии със северно изложение!!!
Благодаря Ти Господи, че помилва нас грешните и ни посочи пътя!
Сред зелените върхари отново се белееха скалните манастири, а ние досега бяхме обикаляли в кръг около тях!

скалните манастири

Черната дупка в отсрещната скала е прозорецът на ,,Диреклията“. Тръгнахме нататък и вървяхме докато излязохме на маркираната пътека идваща от Шуменското плато, която ни отведе до ,,Окото“.

Окото

Скалният феномен ,,Халката“ или ,,Окото“.

Окото

В окото бръкна или влезе нашият приятел Стефан.

към Окото

Стъпка по стъпка и ето ние леко и важно се изкачваме по отвесната скала на 12 метра височина до Костадиновия манастир.

Костадиновия скален манастир

Входът на скалната обител е с правоъгълна форма, с южно изложение. Неговите размери са; ширина 1.10 м и височина 1.50 м

Костадиновия скален манастир

От входа се попада директно в скалната църква (позиция 2 на схемата на Карел Шкорпил), която е с размери; 4.50х 4 м. Височината на свода е 2.83м. Я таванът е по-висок от този в нашия апартамент!

Скалната църква

Вляво на снимката или в средата на източната част на цъквата е изсечена апсида (позиция 3) с диаметър 2 м и дълбочина 1.70 м. Пред нея има стъпало високо 0.50 м. В горната част на апсидата има изсечени две ниши. От двете и страни също има две по-големи всечени в скалата ниши украсени с икони донесени от богобоязливите туристи.

Скалната църква

В южната страна на църквата(вляво от входа) е изсечена и скамейка за сядане с височина до 0.50 м и широка около 0.26 м.

Скалната църква

В крайната лява част на височина около 0.80 м над нивото и е разположен вход водещ до малко отделение наподобяващо килия. То е дълго 1.50 м и широко 2.60 м. Височината на свода е 1.50 м. По стените личат вдълбани жлебове. Личи си, че отделението е затваряно с дървена врата.

Скалната църква

В южната му част се достига до прозорец (позиция10) с размери 1.50 м ширина и височина 0.83 м. Това сигурно е било място за уединение и медитация на монасите- исихасти с умната молитва.

Скалната църква

В северната част на църквата има квадратен отвор (вляво на снимката), който отвежда в просторно отделение. При самия отвор са закрепени 3 метални-самоделни камбани. Помещението е с неправилна форма. В най-северната му част може да се види издълбан трап(позиция13), който вероятно е бил използван за гроб. Напречно през помещението минава скална пукнатина. Тази част, която минава през пода на помещението е допълнително разширена и може би е гробно корито на монах, а не на цар.

Скалната църква

В западната част на помещението е оформена също така скална скамейка (позиция 14) висока 0.50 м и широка 0.60 м.

Скалната църква

В южната стена са изсечени три ниши (позиция 17) в които са оформени прозорци с различна форма и размери от които влиза слънчева светлина. Сводът в тази част на скалния манастир достига височина до 3.20 м.

Скалната църква

Големият прозорец откъдето идва Божествената светлина е също удобен за молитва насаме с Бога.

Скалната църква

По време на една от обиколките си Карел Шкорпил е видял в ъгъла на църквата фрагмент от стенопис на възрастен мъж с бяла брада и нимб, от който днес е оцеляла само малка част :(.

св. Григорий Синаит

Може да предположим, че това е било вероятно изображението на беловласия св. Григорий Синаит (1260-1346).Той е основател, практик и теоретик на исихазма, живял и творил на Синай, Атон, Хиос, Крит и Странджа. Официалната поява на скалните манастири у нас се свързва предимно с исихазма. Мистичното течение в православното християнство, чието име означава спокойствие, тишина, уединение, проповядва, че при усилена молитва и вглъбяване вярващият може да постигне единение с Бог. Самият цар Иван Александър (1331-1371 г.) през 1360 г. официално признал популярния вече исихазъм. Той даже изградил рибарник в царския Парорийски манастир. Някои от исихастите по-късно станали бъдещи патриарси на Византия, Киевска Рус и България.

Св. Св. Константин и Елена

Предполага се, че скалният манастир се е наричал „Св. Св. Константин и Елена“ или на уважаваните първи библейски археолози открили Светия Кръст на който бе разпънат Христос.
Другата версия е, че скалния манастир е на Константѝн Тих- Асѐн управлявал като цар на Второто българско царство от 1257 г. до 1277, когато е убит в битката с Ивайло.Но тогава е рядкост да се започне издълбаването на пещерен манастир т.е. преди идването на основателя на исихазма св. Григорий Синаит в 1325г. в Созопол. Царският манастир се строи на лесно достъпно за поклониците място, като крепост в Парория, а не като пещера скрита в чукарите.

Костадиновият скален манастир

Тази исихастка тишина беше нарушена от звъна на камбаните.

Костадиновият скален манастир

Лястовиците бяха напуснали родното си гнездо кацнало над абсидата, перфектно издълбаната от каменоделците.Тук цареше чистота на духа и пространството. Предишните поклонници бяха помели пода и бяха оставили свещи за новите гости. След кратка безмълвна Иисусова молитва ние напуснахме това свято място. Умната молитва, съзерцанието, за любознателните е може би най-мистичният, но и най-неразбраният път към Бога. Най-вероятно това е и една от причините много хора вълнуващи се от духовното самоусъвършенстване да се обърнат към източните учения за медитация и йога в Тибет и Индия, без да съобразяват с факта, че едно прекрасно и истинско духовно учение ни е завещано от православните отци живяли по нашите земи, пренесли го тук и съхранили го за нас в  аскетическия сборник „Добротолюбие” (Φιλοκαλία). Истинското начало на молитвата е сърдечната топлота. Повтаряй неотстъпно в ума си като мантра:

Господи, Иисусе Христе,Сине Божий, помилуй мене грешния! — и това е вярна стъпка по пътя на твоето духовно пътешествие.

Костадиновият скален манастир

За суеверните и романтиците, които търсят страшни легенди като тези за Пещерата на Гутман можем да добавим: След като се заредихме с мистична енергия задържахме гюлето на Крали Марко, което се търкаляше надолу по верния път (300 м). То беше изплашило всички тролчета, които се бяха скрили в дебрите на българското интернет пространство ;).

На манастирската поляна

Връщайки се на манастирската поляна най сетне открихме секретната маркировка (вдясно от кръста на чешмата!!!) за скалния манастир. Благодарихме на Стефан, който изкърши избуялите храсталаци, които закриваха знака към верния път и така даде шанс на следващите любопитни изследователи.
Вечерта се спряхме в парка до Шуменската гара пред паметника на незабравимия Тодор Колев.

пред паметника на незабравимия Тодор Колев

-Тошко, кога ще ги стигнем американците?-питам аз.
„Дет ис дъ куесчън“, както е казал джентълменът Хамлет.“
-Никога защото бягаме в различни посоки!-отговаря песимистът в мен след 25 години неуспешен преход.
– Все някога ще се срещнем, тъй като няма идеално успоредни прави!-упорства оптимистът в мен.
Тук пътищата ни се разделят: Стефан продължи към старата ни столица, а ние към пристанището на Шумен с цариградския автобус. Амин!

Написа грешния Цветан Димитров, Местни Заговезни, 2015
Снимки и селфи: Цветан Димитров и Стефан Узунов

Литература:
1.Костадинов манастир, http://terrabyzantica.blogspot.com/2009/06/blog-post_3589.html
2. Костадинов скален манастир,с. Осмар – Хеликтит
3. ,,10 незабравими филмови реплики на Тодор Колев“

Публикувано в категория: България, И-О, Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015 . Тагове: ,

  

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>