Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015
Отдавна мечтая да видя тюркоазени води, бели пясъци и високи палми на плажа. Винаги съм искала да посетя място, където е вечно лято. След дълго проучване за екзотичните кътчета по света, се спряхме на Пунта Кана, Доминиканска република. Това беше дестинацията за нашия меден месец. След кратко проучване избрахме най-подходящия сезон, а именно между ноември и април месец. Това е сухият сезон и валежите са значително по-малко.
Пунта Кана се намира в най-източната част на Доминиканската република, на брега на Атлантическия океан. Пунта кана принадлежи към така популярната плажна ивица Баваро. Районът е популярен с белите плажове, обсипани с палми. Името на курорта идва от названието на вида палми, които виреят там. Те са изключително високи, с много тънки стебла, а листата им разлюляни от вятъра издават звук подобен на шепот.
И така, с усмивка на лице и добро настроение на 17 януари, чекираме багажа си на летище София и очакваме полета до Пунта Кана. Полета от своя страна не е директен и има прекачване в Париж, Франция. След около три часа, въпреки зимната обстановка кацaме на летище Шарл дьо Гол в Париж по разписание. Два часа по-късно вече сме в самолета за Пунта Кана. Очаква ни девет часов полет.
Когато самолета започна да намаля височина, скоро се разкри изумителна гледка към брега. Дори от самолета могат да се забележат плитчините и кораловите рифове.
Още при кацането на самолета се забелязва покривът на малката сграда на летището, покрит с изсъхнали палмови листа. Оказва се, че по този начин са покрити почти всички сгради в района. Веднага се усеща влажния тропически въздух. Подухва и лек вятър. Усещането след слизането от самолета, облечени в зимните си палта, е сякаш влизаш в парна баня – усешаш влагата по цялото си тяло. След няколко минути се свиква с климата и уморени от дългия полет потегляме към хотела.
Хотелът е от веригата „Barcelo”. Вече се е мръкнало и не успяваме да се насладим на гледката, но си правим кратка разходка до плажа. Няма как да не направи впечатление шумът на палмите – толкова високо над главите ни те шумят от вятъра така приятно.
На сутринта ставаме преди изгрев слънце, заради часовата разлика. На тази географска ширина почти няма зазоряване, сякаш изведнъж става светло. Едва тогава осъзнаваме колко красиво е всъщност. Повечето хотели тук, както и този, който ние сме избрали, представляват огромни градини с палми и зеленина, между които са разположени малки вили или корпуси. Разбира се, покривите са покрити с палмови листа.
Чувстваш, че все едно си попаднал в Рая. Гледката е прекрасна, пеят птички и разбира се шепота на палмите е много приятен. Всички алеи и зелени площи в комплекса са изрядно поддържани и почистени. Персоналът, местни жители, винаги са много усмихнати и винаги си тананикат приятни испански мелодии – така, както сме ги гледали по латино-американските сериали.
Отправяме се към плажа, който е на няколко метра от стаята. Палмите продължават и по самия плаж, който е покрит с фин бял пясък. Плажната ивица е само за гости на хотела и е доста спокойно и приятно. Има шезлонги за всички гости, без да е необходимо да се запазват с плажните хавлии от ранни зори – навик, типичен за повечето туристи. Плажни чадъри тук няма да видите. Палмите на плажа осигуряват достатъчно сянка. Естествено и ние, както повечето туристи дошли на това място, предпочитаме да се насладим повече на тропическото слънце, отколкото на сянката под палмите.
Тук, на този плаж, наистина забравяш за ежедневните си задължения и почивката е пълноценна. Въпреки, че е януари месец, водата на океана е приятна за плуване. Контраста на белите пясъци и тюркоазените води на океана е много впечатляващ.
Всеки ден си правим дълги разходки по плажа. Толкова е приятно да усетиш този фин пясък под краката си. На няколко места забелязваме палми, които всеки момент ще се прекършат от напора на вълните. Изглеждат сякаш се накланят над водата по собствено желание, но всъщност всеки момент ще паднат, тъй като водата издълбава корените им.
Традиционно плажно питие е сокът на кокосов орех, като се пие директно със сламка. Винаги по плажа минават местни търговци, които продават кокосови орехи и ги разцепват пред вас. Цената е по договаряне. В интерес на истината, изобщо не е вкусно, но пък е много атрактивно.
На плажа има и бар за напитки, което е идеално в горещите обедни часове. Естествено най-популярната напитка е Куба Либре(Cuba Libre) – ром с Кока Кола. Местните пият този коктейл по всяко време на деня, но и туристите не пропускат.
Времето е много хубаво. Вали почти всяка нощ, а на сутринта се усеща невероятна свежест. Ресторанта на хотела предлага разнообразна храна. Има и няколко традиционни „A la carte” ресторанта, които много добре пресъздават обстановката на съответната кухня.
В горещите обедни часове се разхлаждаме със студени напитки във фоайето на хотела, което представлява голяма постройка, чиито стени нямат прозорци, а са директно отворени в типичния карибски стил. По този начин вътре е доста прохладно, а големите перки на тавана разхлаждат допълнително. Разбира се, опитваме и истински кубински пури, които се оказват доста силни.
Ставаме свидетели и на сватбена церемония на плажа.
Така, под лъчите на тропическото слънце, неусетно изминават десет дни. Тръгваме си обратно към дома отпочинали и заредени с много положителна енергия.
Автор: Славена Метишева
Снимки: Славена Метишева