Чудесата на Живоносният източник в Цариград(1)

Като истински поклоници нека тръгнем на това пътешествие с молитва. Независимо дали то ще е трудно, или лесно ние вярваме, че след дългото 8 часово пътуване от Варна до Истанбул срещата ни с Живоносният източник ще бъде благодатна за душата ни.

Тук сред зеления цариградски парк, под червения турски байрак е скрит гръцкият патриаршески манастир „Св. Богородица Живоносен източник“. Лесно можем да преминем покрай високия дувар, ако не видим табелата над вратата. Червената порта е отворена всеки ден от 08.30-16.30 ч.

Тук е Balıklı Meryem Ana Rum Manastiri или по накратко Баликли манастири – Рибният манастир на Богородица заедно с целебния извор Zoödochos Pēgē (Ζωοδόχος Πηγή) Живоносен източник.
Някога на местния празник в първия петък след Великден православният народ се стичал тук ,,като пчели в кошер“. Към целебния извор пристигал императорът с лодка, а другите поклонници вървели боси към него…

Но къде е този живоносен източник, изобразяван на толкова много икони?

Според тази стара руска поклонническа карта той е в червеното кръгче.

Живоносният източник е до западната стена на Теодосий II срещу Празничната врата или Gate of Selebria или врата, през която е влязла победоносната византийска армия през 1261 г., за да изгони латинците. Следователно можем да тръгнем от пъпа на Цариград-Света София към Хиподрума (Султан Ахмет Ат мейдани) и надолу по Виа Егация (авеню Кенеди) покрай Мраморно море докато излезем извън града и завием надясно покрай западната стена докато стигнем до Празничната врата. Точно срещу нея на половин верста е Живоносният източник. Лесно ли е било на поклонника да намери тази врата Номер 25 от Цариградската карта?

Тази врата отговаря на днешната Mukaddes Kaynak порта или Силиврикапи (Silivri kapi) по името на пътя за Силиври, който минава през нея.

Но да не прескачаме в съвременния Истанбул, а първо да разкажем за Чудото на благочестивия воин Лъв (или Лев).
Тази история започва в далечната 401г. у нас в Тракия, когато в скромно семейство се родил бъдещия благочестив воин Лeв. Обикновен як мъж от тракийското племе беси, който както му е реда се оженил за съпругата си Верина и заедно се преместили в столицата Константинопол, където открили месарски магазин.
Но с частния бизнес не му провървяло и Лeв постъпил на държавна служба в армията, където достигнал до чин комита и длъжност трибун на пеши легион.

Преданието гласи, че на 4 април 450г. Лъв се разхождал в горичката недалеч от крепостните стени на Константинопол. В храстите той видял изнемощял сляп старец, който се лутал и молел за вода.
– Откъде да ти намеря, като вода има в града чак зад градските стени? – помислил си Лев след като настанил стареца да почине на сянка под дърветата, преди да тръгне към града. Изведнъж той чул властен женски глас:,,Лев не търси вода на далеко, тя е тук наблизо”. Воинът се учудил, но започнал да търси водата наоколо, но не я открил. Когато се изморил да я търси и спрял, той отново чул същия глас:,,Иди до храсталака отсреща и загреби от водата, която ще намериш там и напои жадния. Тинята, която ще намериш в извора, загреби от нея и я положи върху очите на слепия. След това ще разбереш коя съм Аз.“

Лев води за ръка слепеца. Ясно се вижда как над стените на Цариград стърчи куполът на ,,Света София“ с кръста отгоре, а вдясно са 7-те кули на форта Йедикуле и корабите плаващи в Мраморно море. Детайл от иконата от малката църква ,,Успение Богородично“, Варна.

Лев направил всичко както му поръчали. В този момент Богородица направила чудо и слепият прогледнал. След това се обърнала към него и казала:,,Император Лев не забравяй това място!“
Изминали 7 години и след смъртта на император Маркиан, Лев бил избран от армията за император. Но за да се придаде законност на избора за цар на човек от не знатен произход бил намерено оригиналено решение: На 7 април 457г. константинополският патриарх Анатолий увенчава с царска диадема новия василевс Лев(Leo).

Лев станал първия император, който главата на църквата венчала за царството. Това станало задължителен ритуал в целия християнски свят. Днес ние всички трябва да сме му благодарни още за издадения декрет за задължителната почивка в неделя, която трябва да изпълним с молитви към Бога.
Народът не забравил неговото минало, и освен официално име –Лев I Tракиец, императорът получил и прякора Макела(Месаря). Можем да предположим, че жена му не е изпуснала лъвския пай или възможността да снабдява армията с Тракийска луканка :). А Лев не забравил за чудото и издигнал над извора малък храм на Богородица.

Император Юстиниан през последните си години(559-560) издигнал църква до аязмото (ἁγίασμα, hagiasma,тур.yazma) според хрониста Прокопий Кесарийски. По време на лов императорът забелязал малък храм заобиколен от много жени. Попитал ги за какво е тази постройка и те му отговорили, че е това е ,,извор на чудеса“. След като се излекувал от пясъка в бъбреците си с тази целебна вода, Юстиниан заповядал да се изгради голяма църква на Богородица. Използвани били материалите останали след изграждането на ,,Света София“, тази която държи на горната мозайка, вместо да ги употреби за лятна резиденция. В нея имало два образа на Богородица, единия на свода в центъра на тавана и той се отразявал във водната повърхност, така че всеки можел да види като в огледало Богородицата, плаваща в живителната вода, озарена от свръх естествено сияние.

Това изображение е основа за иконата,,Животоносен источник“, където Богородица е с младенеца във фиала(чаша).

Иконата е вдясно от входа към храма в притвора (предверието,екзонартекс).

Много чудеса били записани от хронистите, за изцеление над 47 на брой.

Манастирската сграда многократно се обновявала. Храмът бил издигнат наново след земетресението от императрица Ирина. Тя страдала от болезнено кръвотечение, но се изцелила с живата вода от извора и благодарна направила щедри пожертвования. При Василий I църквата отново се обновила с нови мозайки след силното земетресение в 869г.

Тази история няма да бъде пълна без нашето участие. Ето какво е записал византийския хронист Скилица:

87. “Като разположил стана си близо до Влахерните, той поискал да му изпратят патриарх Николай и някои първенци за да преговаря за мир.” 
“А Симеон пък изпратил хора, които изгорили построения от имп. Юстиниан храм пресвета Богородица при Живоносния източник от което било ясно, че не искал мир, а само мамел императора с празни надежди”.

На 7 септември 924г. войнолюбивият ни цар Симеон опожарява храма на пресвета Богородица при Живоносния източник според Манасиевата хроника.

Но веднага храмът се възстановява тъй като традиционно се използва за сватбите на византийските принцеси. В него на 8 октомври 927 г. цар Петър – синът на Симеон Велики, бил венчан от Вселенския патриарх Стефан за внучката на император Роман – Мария Лакапина. По този повод и сключването на 40-годишен мир Мария била прекръстена на Ирина (мир). Тогава българският цар Петър получил титлата “Василевс”, която по ранг била втора в света след тази на византийския император. Пак тогава българската църква била призната за автокефална (самостоятелна) наред с останалите православни църкви.

Поради разположението на манастира извън стените на града, той често е бил използван за заточение на дисиденти: като Георги Мономах през 1078г. или на философа неоплатонист Иоанн Итал през 1084г. 

Византийският хронист Никифор Калист съобщава за спиране на чудесата (to synetés thauma), когато там служат неправославни свещеници през годините на завладяването на Константинопол от латиците (1204-1261) и Лионската уния с папата(1274). Тяхното възобновяване с нови 15 чудеса става след стъпване на престола на православния император Андроник II Палеолог(1282-1328).

Император Андроник III Палеолог използва манастира като база, за да атакува Константинопол през 1328г. На умиращия през 1330г. Андроник III Палеолог в Дидимотихон (Димотика) му дали да пие от водата от извора и му помазали челото, след което той оздравял.

Чудото с Андроник III Палеолог. Детайл от иконата над аязмото.

Същото чудо според от иконата от малката църква ,,Успение Богородично“, Варна.

Чудеса ставали и през последните столетия като един християнин на преклонна възраст тръгнал на поклонение в Цариград. Пътят бил дълъг и труден, като голяма част от него бил по море. Поклонникът помолил своите другари да го докарат до източника на всяка цена. Но се случило,че той починал на път. Верните спътниците, изпълнявайки неговата гореща заръка го донесли до източника, облили го с вода и старецът оживял. Целият си останал живот той посветил на служба на тази църква.

Възкресението на починалия поклонник.

Както се казва, чудеса ще има при искрена молитва скрепена със силна вяра и любов към Бога.
Следва…

Tекст: инж. Цветан Димитров, 16 август или Чудото с Лев I, 2009-2014
Снимки: Цветан Димитров