Записки от Екватора(11)- Нa юг от Екватора или 10 дни в Бали: 19-29 март 2013г.

Към Записки от Екватора(10)- Отново в Куала Лумпур

След петте дни, прекарани в Сингапур, трите в Малайзия и двата на остров Ява, бе време за поредната точка от нашето приключение в Югоизточна Азия, а именно остров Бали. Райският остров, който така силно и неудържимо ни привличаше, и за който неспирно мечтаехме.

Утрото на 19-ти март настъпи доста по-бързо отколкото на нас ни се искаше. След изключително наситените с пътуване и обиколки на различни места и държави последни дни умората ни държеше здраво.
Като прибавим и непосилното за един мъж няколко часово обикаляне на Моловете по Букит Бинтанг на двете Маи и Дафи от предишния следобед направо не ми се мърдаше от леглото.

За наше съжаление обаче самолетът нямаше да ни чака да си отспим.
А и нали бяхме предвидили тази преумора, и затова следващите пет дни бяхме определили за мързелуване и плицикане из водите на Индийския океан.

Полетът на Air Asia бе в 9,25часа. Имайки предвид точността на двата им предишни полета до остров Ява и обратно, нямахме съмнения, че ще излетят точно.
За Ява нямаше кой знае колко хора в самолета затова и чекирането мина за не повече от 10 минути, но за Бали при всички случаи щяха да бъдат много повече пътуващите.

В 7,30 трябваше да сме пристигнали вече на LCCT терминала на летището ако не искахме да се нервираме излишно и притесняваме дали ще успеем с чекирането и другите летищни проверки. А това означаваше, че трябва да станем в 5 часа и да направим по най-бързия начин chek out. Добре поне, че депозита за стаята го бяхме платили с карта, нямаше да ни връщат пари и да ни мотаят рано сутринта с фактури.

Пред хотела имаше няколко таксита въпреки ранния час. Първото като му казахме, че искаме да пътуваме до KL Central моментално ни заби цена от 20 рингита. Разстоянието беше около километър и половина- два затова и се отправихме към следващото. То се съгласи на десятка и натоварихме куфарите в багажника.
В 5,45 бяхме на централната гара. Хубавото бе, че само преди два дни бяхме минали същия маршрут без багаж и отлично знаехме как да стигнем до подземното ниво, откъдето да хванем автобус за терминала.
В 6 часа вече пътувахме из сънените все още улици на столицата на Малайзия и се сбогувахме с града, в който открихме нови приятели. За наша радост нямаше никакъв трафик и скоро излязохме на магистралата към летището.

След около час минахме покрай пистата за Формула 1 и останахме изумени. От тоновете буклуци, които се търкаляха по пистата преди няколко дни нямаше и помен. Бе идеално чиста и готова за поредния кръг от надпреварата в края на седмицата.

В 7,30 пристигнахме на терминала, а в 9,25 самолетът се издигна над пистата и се отправихме към най-чаканата част от нашето пътешествие. Остров Бали ни очакваше и следващите 10 дни щеше да разкрие прелестите си.

Докато летяхме над океана към острова бе време да си припомня прочетеното в интернет за него.

Бали е тропически остров, част от Република Индонезия и е разположен между 8 и 9 градус южно от Екватора. Той се намира между остров Ява на запад и остров Ломбок на изток до малките острови Сунда. Остров Бали има площ от едва 5 632 кв.км. Дължината му е 153км., широчината 112км. По оста север юг е дълъг само 90 километра, а изток запад около 140. Самата Индонезия се състои от 17 500 острова.

Столицата на Бали е Денпасар. А най-високата точка на острова е връх Агунг – 3142 м. Той е активен вулкан. Населението на острова е близо 3 милиона души. 93 процента от които са хинди, а останалите 7 процента мюсюлмани. Най-важните отрасли на икономиката са земеделието, респективно отглеждането на ориз и туризма.

Балинезийците са потомци на племена, които се преселват от Азия на Индонезийския архипелаг.

За пръв път европейски крак стъпва на Бали през 1597 г., когато холандският мореплавател Корнелиус де Хутман с португалски кораб акостира на острова.
Бали става част от Република Индонезия през 1948 година.
И днес островът е една от най-мечтаните туристически дестинации и привлича милиони туристи от всички краища на света, поискали да се запознаят с прекрасната му природа, история и хора.

След малко повече от два часа полет започнаха да се очертават и контурите на Индонезийския архипелаг и разбрахме, че вече летим над острова. Забелязах дори при чудесната видимост силуета на най-високата точка на Бали, вулканът Кинтмани в планината Батур.

А скоро след това забелязахме и крайбрежната ивица на океана около Санур и Джимбаран.

А ето и една снимка от високо към приближаващото се Бали на моите приятели от Бургас Еви и Росен, които бяха само седмица преди нас на острова. При тях времето при кацането на самолета е значително по-ясно.

Малко преди кацането ни бе време да си припомним и плана ни за десетте дни от престоя ни на острова.

След изморителните обиколки в последните няколко дни бе време за малко по-активна почивка и затова първоначалния ни престой щеше да бъде в плажна обстановка.

Дълго се колебаехме при резервациите дали да изберем Джимбаран или Нуса Дуа за първите пет дни на острова.

Джимбаран ни привличаше с романтиката си. Там на плажа се намираха най-атрактивните ресторанти в южната част на острова, където пристигаха огромен брой туристи да се полюбуват на залеза и вкусят от многобройните морски дарове, които предлагаха заведенията. Дори резервирахме през Отел.ком хотел Кератон Джимбаран.

Но след като направихме по-обстойно проучване и се консултирахме с хора от форумите отмених резервацията. Тук трябва да отбележа, че Отел ком изключително бързо, само в рамките на няколко дни възстановиха сумата от резервацията в картата ми.

Една от причините за отмяната на резервацията бе, че щяхме да сме доста изолирани от всичко наоколо и трябваше да стоим само в хотела, а другата че плажната ивица в западната част на острова не бе толкова добра.
Решихме да се установим на източната част.
Трябваше да избираме между Нуса Дуа и Танджунг Беноа.

Нуса Дуа е Балийския аналог на Анталия в Турция. Огромни хотели, построени за европейците, голяма част от тях на ол инклузив и още по-голяма част от тях по вкуса на най-многобройната туристическа нация на острова- руснаците.

Нуса Дуа вече е утвърдена като най-престижната и луксозна курортна зона на Бали,
намираща се на полуостров Букит в южната част на острова. Повечето от хотелите са супер луксозни и с големи територии, които са изключително впечатляващи.
Голяма част от утвърдените световни вериги имат комплекси тук, като някои от най-луксозните хотели са Лагуна и Гранд Хайат.


На север от Нуса Дуа, пак в южната част на Бали се намира малкото селище Танджунг Беноа, което е само на метри от луксозния Нуса Дуа, има прекрасни плажове и заливи и по-малък наплив от туристи в малко по-малко луксозните си хотелски комплекси.

Но ние съвсем не търсихме лукса, а автентичната Балинезийска атмосфера затова и без колебание се спряхме на Танджунг Беноа и резервирахме хотел Бали Тропик Ресорт & Спа. Той бе на около километър от Нуса Дуа, затова че можехме по всяко време да прескачаме до курорта ако желаехме.

Летището в Денпасар е сравнително малко, с къса писта, която опира почти в океана и затова с притеснение проследихме кацането на самолета. За наше щастие то бе благополучно и в 12,30 бяхме пристигнали на острова.

Митническите проверки почти не се различаваха от тези в другия индонезийски остров Ява освен с повечето хора, които пристигаха от всички краища на света с различни полети. За разлика от Джогиакарта, където работеха само две гишета на влизане, тук те бяха значително повече. А и самото летище е доста по-голямо и комфортно за пътниците, за разлика от малката постройка на Джогкаярта.

Веднага след като се запътихме към гишетата за паспортна проверка към нас се насочиха носачи и служители на летището, които се надпреварваха да ни предлагат помощта си. Не безплатно разбира се.
Носачите искаха да ни помогнат за куфарите, а служители от летището ни предлагаха ВИП посрещане само срещу 25 долара на човек. Т.е. да избегнем опашките и да ни прекарат без ред през гишетата. Отказахме и не сбъркахме,защото въпреки многото туристи почти не се бавихме. А и докато чакахме успяхме да разгледаме щендерите с брошури, карти, рекламни листовки и проспекти и да си вземем тези, които ни интересуваха.

Платихме за втори път в последните пет дни по 25 долара за входни индонезийски визи и излязохме на Балийска земя. Заоглеждахме се за Косьо и скоро го видяхме. Вече ни чакаше. Прегръдки, целувки, закичи ни с по една балийска огърлица от невероятно красивото цвете франджипан и можехме да си отдъхнем. Бяхме вече в Бали сред приятели!

Качихме куфарите в багажника на колата и извадихме по една студена вода от хладилната чанта на Косьо.
А най-добрата изненада бе, че сред минералните води, които отлежаваха в хладилната чанта се мъдреха и две големи бутилки с….. таратор.
Да, правилно сте прочели-таратор. Може ли българи, станали вече приятели след толкова много телефонни разговори и писма да се срещнат и да не полеят срещата.
Не, не може. Вече 10 дни в куфара ни освен бутилката узо, подарък за Косьо отлежаваше и половинка домашна гроздова за срещата. А Косьо беше направил таратор за ракията. Супер. Очакваше ни приятна вечер. Но дотогава имаше още доста време. Да не забравяме, че сме почти на екватора, дъждовният сезон си бе вече заминал в края на март и слънцето така препичаше, че чак свят ни се завива.
Сега е време да кажа още няколко думи за Косьо, макар в предишните части на пътеписа да писах вече за него и прекрасната му съпруга Мая, която ни посрещна в Куала Лумпур.

Стас ми бе дал координатите на Косьо след посещението си в Индонезия през 2102 година. Благодаря ти, Стас още веднъж за отзивчивостта!

Косьо ни помогна с изготвянето на програмата ни за Бали. Много пъти разговаряхме по телефона, докато уточним какво точно ще видим по време на престоя ни на острова.
Искам да кажа, че той изцяло се съобрази с нашите желания. Бе изключително любезен, отзивчив и добронамерен. Такъв остана не само преди запознанството ни, а и по време на престоя ни и след това. И досега повече от година след завръщането ни от Бали ние продължаваме да се чуваме всяка седмица по телефона и скайп и да обменяме информация. Аз му разказвам за България, той ми разказва за любимия остров.

На много хора след посещението ни съм дал координатите му. И сигурен съм, че те също са останали с отлични впечатления от него.
Мнозина ме питат, когато искат да се свържат с Косьо какво могат да очакват от него в повече от останалите шофьори и водачи на острова, с които човек може да обикаля забележителностите му. На някои от тях им се струва, че 10-те или 20-те долара, които той ще им вземе в повече от някой балиец, който те нито познават, нито са сигурни че ще изпълни договорката им, нито че ще могат да разчитат на помощта му, ако нещо не дай си боже се случи, са едва ли не жив обир.
За тези 10 долара в повече искам да кажа какво ще получат от Косьо.

Първо, той нито веднъж за 10-те дни, в които бяхме заедно не си погледна часовника и не каза: Моето работно време свърши. Аз бях дотук. Плащайте сега за извънреден труд. Договорили сме се днес да пътуваме 4 или 8 часа, а вече сме доста повече часове заедно.
Нещо, което при останалите водачи е почти 100% сигурно че ще се случи.
Дори и да бе 12 през нощта той нито веднъж не измормори или протестира.
Много пъти се чудих как издържа. От ранна сутрин, когато тръгва от дома си той е на крак. Пътува един час до нас двайсетината километра в огромните задръствания, след това цял ден в жегата шофира и ни разхожда. Вечерта търпеливо ни изчаква примерно в някой магазин да се напазаруваме на спокойствие, едва ли не до затваряне на магазина. След което вечеря и пътуване още час до хотела ни. Оставя ни вече капнали да спим и продължава да шофира още час до дома си.
И на следващия ден докато ние спим или се излежаваме на плажа той вече е тръгнал с някой друг, ако не е с нас и това е всеки ден. Няма делник, няма празник. И винаги е спокоен, усмихнат и търпелив.

Второ, самата перспектива да общувате с някой на родния си език вместо на развален и непонятен в по-голямата си част английски или руски език мисля, че не се нуждае от коментар.

Трето, Косьо не е типичния екскурзовод, макар някои да се дразнят от това. Да, той е Вашия водач на острова, който няма да ви занимава с наизустени статистически и исторически данни. Няма да Ви разказва митове и легенди, които можете да прочетете в интернет. Няма да Ви обяснява надълго, нашироко и досадно за всички божества и храмове на острова на десетте хиляди храма.
Той ще Ви покаже другата страна на Бали. Ще Ви заведе там, където на Вас ще Ви бъде интересно. Без значение дали това ще е храм, природна забележителност, заведение или плаж. Ще Ви покаже най-добрите магазини, оутлети и пазари. Ще Ви заведе в единствения безмитен магазин за алкохол на Бали, откъдето можете на човешки цени да си купите бутилка водка, уиски или вино. Ще Ви покаже добрите места за развлечения.

Ще направи специално за Вас купон в офиса си. Ще Ви срещне и с други българи, които по това време са там и Вие ще прекарате приятно част от времето си в по-голяма компания.
Ще Ви даде на пристигане сим карта за телефона, за да можете да разговаряте на изключително ниски цени и да имате постоянно връзка.
Ще ви даде и флашка с мобилен интернет, за да не се чувствате откъснат от света в нито един момент.
Ще Ви покаже най-доброто бюро за обмен на валута. Ако Ви свършат парите и няма къде да обмените в момента ще плати всичко с кредитната си карта, защото Вашите могат да не се приемат от пос терминала.
Ще Ви направи подарък на изпроводяк и ще бъде Ваш приятел през цялото време и още, и още.
А сега на Вас оставям да прецените дали това не си струва примерно 10 долара повече на ден за такъв водач!
За мен си струва много повече от 10 долара, защото приятелството струва много повече. Така че кой каквото ще да казва за Косьо, за мен той остава един истински приятел, за когото винаги се сещам с много топлота и признателност.

В най-големите жеги около 13,30 часа на обед поехме към Танджунг Беноа. Разстоянието не е голямо, около 10 км., което за някои означава около 10-15 минути пътуване с автомобил. Но не и през март 2013 год. Тогава все още се строеше магистралата, която свързва столицата на острова с най-големия курортен комплекс Нуса Дуа и затова и задръстванията бяха огромни.
Пътува се само в една лента и да пресечеш от северната в южната част на Бали си бе истинско мъчение.
Тези 10 км. успяхме да вземем за около час и добре, че климатика в колата на Косьо работеше безупречно, иначе сигурно щяхме да пристигнем сварени в хотел Тропик Бали Ресорт. С нетърпение очаквахме да пристигнем в хотела, за да проверим дали предварителните ни очаквания се покриват с действителността.

Основните ни мотиви при избора на хотелите в Бали бяха два.
Първият да са чисти и вторият да са с типично Балинезийска архитектура.
Затова и когато спряхме на паркинга пред входа на Бали тропик ресорт от пръв поглед разбрахме, че не сме се излъгали и сме направили страхотен избор на още по страхотна цена. Две скулптурни фигури на входа ни посрещнаха и ни въведоха в един истински приказен свят, който няма как да се види в Европа.

Няколкото стъпала, които изкачихме забавиха хода ни и помогнаха да обходим с поглед изключително красивата територия на хотела, миг преди да влезем в лобито.

Огромното лоби бе почти празно в следобедните жеги, които напразно се опитваха да бъдат изтласкани от големи вентилатори перки по таваните. Да, няма климатици, защото лобито и рецепцията са отворени помещения. То представям си ако бяха затворени какво чудо щеше да е.

Две усмихнати лица ни посрещнаха. Момчето и момичето на рецепцията мило ни се усмихваха и нямаше как да не завържем веднага по една мартеничка на ръцете им.
Обяснихме им и че Мая има рожден ден само след два дни, и сме пропътували половината свят, избирайки точно техния хотел, за да го отпразнуваме.
Косьо допълни романтичната идилия с още няколко обяснения на индонезийски и съвсем ги разтопи.
Те само се усмихнаха насреща ни и в следващия миг богато ни възнаградиха.
Бяхме платили най-обикновено бунгало, но те ни го ъпдейтнаха до най-хубавото в целия хотел.
Стая на втория етаж на кралското бунгало, която за късмет бе свободна вече бе наша в следващите пет дни.
Тръгнахме към него вървейки из невероятно красивата територия на хотела, наслаждавайки се на приказната му красота.

Навсякъде бе наситено зелено. Такова зелено може да се види само около екватора заради проливните дъждове, които напояват земята и растенията и ги правят блестящи на слънцето. Все едно бяхме попаднали в рая.

Разбира се на централно място в хотела бе храмът.

А най-неудържимо ни привлече синевата на водата в басейна. В него на всичко отгоре нямаше и много желаещи да се охладят от жегата. Само час по-късно разбрахме защо няма хора във водите му. Температурата на водата бе над 35 градуса. Все едно си в спа център с минерална вода. Толкова гореща вода в басейн не бях срещал досега. Как да се разхлаждаш в нея?

Кралското бунгало бе в най-тихата и закътана част на хотелския комплекс. Малко езерце се плискаше в основите му, а във водата бавно плуваха множество разноцветни рибки.

За наша радост бяхме на втория етаж, което е за предпочитане, защото ни осигуряваше по-голяма дискретност от чуждите погледи на верандата, докато на долния етаж терасата бе все едно на самата пътека и около теб постоянно преминават хора.

Отворихме вратата на стаята и гледката надмина очакванията ни.
Огромно помещение, в средата на което бе наистина едно кралско по размери легло с балдахин.

По необикновеното бе, че пред него се намираше откритата вана. Ако на някой все пак му се струваше прекалено открита можеше да дръпне един параван, за да се скрие.

Зад ваната в отделно помещение, само с врата, но без прозорци бе банята с душ.
А до нея с врата бе отделена тоалетната. Май само тя се затваряше напълно от останалата част на стаята. До вратата имаше огромен гардероб, в който гордо се мъдреше един още по огромен чадър. А на стената между банята и ваната имаше красива скулптурна фигура на къпеща се жена.

Но най-прекрасната част от тази наистина кралска стая в кралското бунгало бе верандата. Просто онемяхме като излязохме на нея. Няколко дни по-късно щяхме да онемеем двойно от гледката, която се откри от верандата в другия хотел, но засега и това бе просто невероятно.
Изцяло покрита с една много мека и подканваща към мързелуване лежанка. И отделно още един плетен люлеещ се шезлонг.

Еххх, как да не се радваш, че си далеч от зимата, която върлуваше в момента в България. Разопаковахме набързо багажа, заредихме хладилника с узо, ракия и таратор и нахлухме банските, за да поплуваме поне час в океана докато Косьо дойде за вечеря.

Океанът бе прекрасен. Мек, ситен пясък, синя вода и спокойствие. Нито една вълничка.

Настанихме се на шезлонгите под чадърите на плажната ивица на хотела и наистина се озовахме в рая, наречен остров Бали.

Преди да тръгнем към Бали основното ни притеснение относно плажуването на източната страна на острова бе свързано с приливите и отливите на океана.
Затова и изтеглих Таблица на приливите и отливите в Танджунг Беноа и Нуса Дуа по дни и часове за месец март 2013 год.
За наша радост можехме спокойно да се къпем от сутрешните часове до ранния следобед. След 15 часа дори и да имаше отлив не ни засягаше, защото щяхме да пътуваме до различни точки и забележителности на острова.

Отливът в дните между 19 и 24 март бе през нощта и ранните сутрешни часове, като най-ниската точка на водата на океана бе в първия ден на пристигането ни, когато в 9 сутринта нивото на водата бе около 1 метър. След което започваше прилива. Отливите изхвърляха на брега големи количества водорасли и боклуци, които от хотела своевременно чистеха с големи мрежи, все едно ловят риба. След което товареха боклука на огромни колички и го изхвърляха някъде извън района на хотела.
Затова и ако отивах сутрин към 8 до океана водата беше много мръсна, но към 9,30 чистачите вече бяха изкарали от водата и откарали всички боклуци и макар океанът да не бе кристално син си ставаше чудесно за къпане.

След като успяхме да направим около 2 часа плаж след пристигането ни, се върнахме в стаята и се излегнахме на верандата, любувайки се на прекрасната гледка.
Не след дълго дойде и Косьо и можехме вече да се насладим на невероятно вкусното съчетание на българската гроздова и балийския му таратор.

Разгледахме отново програмата за престоя ни и уточнихме всички подробности по пътуванията ни из острова.

Първото такова пътуване бе за следващия следобед, когато щяхме да посетим едно от най-красивите места на Бали- храма Улувату.
На следващия ден ръгнахме към най-южната точка на острова около 15,30 часа, като целия предиобед изкарахме блажено на брега на океана, любувайки се на топлото мартенско слънце и морските води.

Pura Luhur Uluwatu е истинското име на храма, който ни предстоеше да посетим.
Luhur означава „нещо с божествен произход”, а Uluvatu е съчетание от Ulu, което означава „края на земята” и Watu, което означава „скала”. Или ако преведем буквално името на храма получаваме „Нещо с божествен произход в скала на края на земята”.

Uluvatu Tepmle е морски храм, построен през 11 век.
Той е един от най-впечатляващите и посещавани храмове на острова.
И един от шестте най-важни храма на Бали, заедно с Храма майка Бесаких. Разположен е както подсказва и името му високо, високо на върха на една скала на ръба на планински склон на 100 метра височина над Индийския океан.
Изключително красиво място и уникална позиция на храма над океана.
Посветен е на духовете на морето и е истинско архитектурно чудо.
Едно от най-популярните места в Бали откъдето можете да се насладите на залеза.

Пътувахме около час от хотела ни в Танджунг Беноа до Улувату.
Когато пристигнахме слънцето вече се спускаше ниско над океана. Всъщност затова и тръгнахме по-късно. За да можем да се любуваме на залеза. Първите, които ни посрещнаха освен стотиците туристи бяха най-старите обитатели на тези места. Маймуните.

Няколко дни по-рано имахме вече подобни срещи в пещерата Бату Кейвс в Куала Лумпур, Малайзия, но онези маймунки бяха цвете в сравнение с обитателите на Улувату.
Дни по-късно щяхме да се срещнем с тях и в тяхното царство –Маймунската гора в Убуд. Срещахме ги и на още много места пътувайки из Бали, но никъде не видяхме толкова нахални и агресивни маймунки както на Улувату.
Бяхме предварително предупредени да свалим всички очила, шапки и козирки от главите си. Да внимаваме с камерите и фотоапаратите, които държим в ръце, защото обитателите на Улувату са изключително нахални, дръзки и агресивни.

Бяхме приготвили и неизменните за срещите с предците ни банани и други лакомства.
Не забравих да откърша от едно дърво и не толкова здрава тояжка, която повече да респектира отколкото да успее да уплаши четирикраките неприятели.

Косьо ни заведе първо на отсрещния хълм на храма, там където е мястото на провеждане на вечерния спектакъл на танца кечак.
Кечак е традиционен Балинезийски танц, който събираше на залез слънце хиляди туристи, решили да се запознаят с ритуалите и изкуството на Индонезийския народ.

Пред очите ни се откри наистина прекрасна панорама. Просто не можехме да откъснем поглед от красотата на океана и високите скали над него.
Пътеката към храма и отсрещния хълм се виеше току до брега, точно над океана и върволицата хора трудно се разминаваше в двете посоки.
Отвсякъде пробляскваха светкавици на фотоапарати и трудно можеше да си откриеш място до перилата, за да си направиш снимки без в тях да влязат и лицата на туристи.

След като направихме фото пауза в близост до мястото на вечерното представление на танца Кечак се запътихме и към храма.
Добре, че побързахме, защото охраната вече опъваше въжетата на стълбите водещи към Uluvatu Temple.
Малко по-рано от обявения час на затваряне, но по този начин подтикваха туристите да отиват към сцената с танца.

Косьо си размени няколко думи с охраната и без да плащаме вход се заизкачвахме нагоре по каменните стъпала, следвани от няколко маймунки, които ту се приближаваха, ту се отдалечаваха за секунди сред дърветата.
Слънцето бавно се спусна във водите на океана и това донесе още малко мистицизъм, тайнственост и приказност в обстановката.

Спряхме да направим още малко снимки.
Косьо тъкмо ни снимаше, когато някаква сянка се стрелна от перилата, до които бяхме застанали. Едно рошаво тяло подскочи над главите ни. Една малка черна ръчичка се протегна и ловко, за наша радост без да одраска лицето на Мая, отмъкна очилата и.
Всичко това се случи за не повече от 2 секунди и бе като в реален филм, в който ние бяхме героите.
Уж внимавахме, уж знаехме, че трябва да се пазим, но тези четирикраки пакостници бяха толкова ловки и бързи, че просто човек и да иска не можеше да реагира така бързо както те.
Ето и последната снимка, на която Мая е с тези очила. Само секунда преди маймунката да ги отмъкне.

След като ловко отмъкна плячката си маймуната най-нахално се спря само на няколко метра надолу от нас. Поседна и реши да опита дали плячката и е добра на вкус, захапвайки очилата.

Бързо извадих един банан от чантата си, приближих се и както бях чел по форумите силно го запратих по нея. Тя обаче просто се отмести и побегна.
Явно някои от пищешите по форумите не бяха много наясно с технологията по обратното взимане на откраднати вещи.

Продължих след маймуната между дърветата.
Тя изтичваше няколко метра, спираше се, изчакваше ме и след като я замерях с поредния банан ловко подскачаше по-нататък по склона.
Не след дълго се появи и човек от охраната на храма, който носеше пакетче със семки. Приближи се на няколко метра до нея, леко и го подхвърли, а не като мен със сила, тя просто пусна очилата и взе семките.
Значи това трябва да правите ако Ви се случи подобна случка.
Хвърляте лакомство към маймуната, но не със сила, защото тя тогава бяга, а леко, за да може тя да пусне откраднатия предмет и да вземе хвърления.
Разбира се очилата не ставаха вече за нищо, затова и ги изхвърлихме.

Докато преследвахме маймунката обаче вече се беше напълно стъмнило и затова си тръгнахме. Неочакваната среща с маймуната първоначално ни ядоса, след това разстрои и накрая развесели.

Така в приповдигнато настроение и само с една жертва се отправихме през Джимбаран към северната част на острова. Косьо беше обещал да ни води до един изключително евтин оутлет и подминахме ресторантите на плажа, отправяйки се към Кута. Решихме, че ще вечеряме в един друг индонезийски ресторант. Според Косьо бил на добри цени и с изключително вкусна кухня. Обеща ни да хапнем дори невероятно вкусен курбан от агнешо месо. Суперрр, след толкова седмици азиатска храна, един малко български вкус щеше добре да ни дойде.

Но преди това беше ред на оутлета. Страхотен голям магазин на два етажа. Много маркови стоки на известни марки и то на уникално ниски цени. Панталони, ризи, блузи с къс ръкав, костюми, обувки, дънки, очила и каквото още се сетите на наистина символични цени. Най-скъпи бха костюмите на Армани, които стигаха цени до 100 долара. Смешно, почти 6-7 пъти по ниски цени от тези в България.
Още една вечер Косьо ни води в този оутлет, защото на такава евтиния насита няма.
След дългото пазаруване време беше за вечеря.

Предишната вечер при пристигането ни в Танджунг Беноа бяхме отишли на вечеря в един ресторант, който си бяхме набелязали още от България.
Благодарение на отличните отзиви за него в Трипадвайзър и близостта му до хотела ни. Допълнителната екстра бе, че се намираше на плажа и създаваше изключително романтична атмосфера с масите на пясъка и шума на вълните, които се разбиваха почти до краката ни.
Ресторантът бе собственост на австралийци и се наричаше Кенди Кънинг.

До него отидохме по улицата, която води от хотела ни към Нуса Дуа. Добре, че разстоянието по нея бе не повече от 500 метра, защото улицата съвсем не е пригодена за пешеходци. Няма тротоари, и е толкова тясна, че при всяко превозно средство по-голямо от мотопед се спирахме и се молихме да не ни отнесе.
На връщане след обилната вечеря се върнахме по самата плажна ивица. Ресторантът е веднага след съседния до нашия хотел Мелиа Беноа.
За наша радост в делничната вечер нямаше много посетители и затова имахме огромен избор на маси. А вечерята наистина бе много вкусна.

Сега при втората ни вечеря след австралийското гостоприемство щяхме да се запознаем и с индонезийското.
След срещата с нахалната маймунка и посещението на Улувату и оутлета бе време да разберем дали хвалбите на Косьо за ресторант Pondok Tempo Doeloe са заслужени или просто си беше една реклама.

Обстановката в ресторанта наистина бе чудесна. Той всъщност се оказа и доста голям по площ, с няколко зали. Тъй като вече минаваше 22 часа нямаше и много хора, та заради силните климатици, които направо ни издухваха сменихме две три зали докато най-накрая се настанихме. Като имаш голям избор на места понякога така се получава за неудоволствие на сервитьорите. Но те не по никакав начин не показваха това, а съвсем мило се усмихваха и чакаха да поръчаме.

Оставихме се изцяло на Косьо и избора му беше страхотен. На първо място курбана, който беше изключително вкусен и горещ. Сервираше се в една голяма купа, която се подтопляше от запален спирт. Купата бе доста голяма, най-малко пет шест порции. Ние бяхме общо пет човека, но основно аз и Косьо по няколко пъти си сипахме от ароматната топла чорба.
А останалите наблегнаха на много вкусната и отлично приготвена риба Гуарами.
Косьо явно бе надценил колко може да изядем, та дори останаха риби за в къщи.
Но всичко бе изключително вкусно.

СЛЕДВА …
Автор: Росен Желев
Снимки: Росен Желев

Публикувано в категория: Бали . Тагове: , , , , , , , , , , , ,

  

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>