Исфахан, Арменската катедрала Ванк
В сърцето на мюсюлманския Исфахан в християнския квартал Джулфа се намира старата арменска катедрала Ванк (Vank).
Исфахан, Арменската катедрала Ванк
Високите тухлени стени ограждат Катедралния храм на Светите сестри, а името “Ванк” означава на арменски “манастир” и е станало нарицателно за арменската църква в Исфахан.
Исфахан, Входът на Арменската апостолическа православна църква. Исфахан, Пред паметника на архиепископът Давид изградил катедралата между 1616 и 1665г. 
Исфахан, Резиденцията на арменския архиепископ.
Исфахан, Резиденцията на арменския архиепископ.
Отправяме се първо към Арменския музей.В него освен фермана на шаха и църковна утвар има и колекция на приложното изкуство на арменците от Джулфа.
Исфахан, Иконата на Христос Вседържател от музея.
Пъстрият свят на арменците в Персия е представен с детска наивност.
Гледжосаните плочки са запечатели един отминал свят.
Мустакатият шах Аббас е на пикник :)
Под камбанарията са разположени древни арменски надгробни плочи.
Арменските воини са изобразени на древния саркофаг.
Над входа е сцената на Благовещение.
Зад тази изписана колона с цветя се скриха срамежливите иранки.
Доброто ангелче е слязло от небесата и ни кани да влезем.
Вътре стените са изписани с Евангелски сцени.
Макар и наивни сцените с мъчениците са жестоки.
Снимките вътре са правени тайно без светкавица, защото вътре следят за забраната.
Отвън можеш да снимаш свободно но вътре е по интересно.
Архангел Гавраил донася благата вест на дева Мария.
Над нас пърхат като пеперуди херувимите.
Страшният съд с голите грешници в ада изглежда необичайно в ислямски Иран. Но стенописите са запазени векове наред и никога не са замазвани като в Турция.
Този невероятно красив купол е събрал културата на двете цивилизации на Изтока:християнската и ислямската.
Официалната снимка е на великолепния главен олтар
Не можахме да се оплачем на арменският поп :)
Задължителната снимка за спомен от поклонението ни пред катедралата Ванк.
Пред мемориала на арменския геноцид от 1915г.
В Иран живеят над 1 милион арменци християни, които свободно се молят Богу на своя език. Те също имат представители в иранския парламент.
От портрета от стената в кафенето добродушно ни се усмихват аятоласите. Позволено ние освен кафе да пием и вино тайно.Така шираза е още по сладък!
Но към радикалните терористите и хашиша иранските власти са безмилостни!
Вечерта се насладихме на моста Си-о-се Пол (с 33 арки, колкото са годините на Христа)построен в 1602 г. Мостът е дълъг 290м, широк 13,5 м и води към арменския квартал.
Хармоничната симетрия на арките ми напомни за родния
Мостът на уста Кольо Фичето край Бяла
мост на уста Кольо Фичето край Бяла.
Слава Богу и нека този пътепис бъде един мост над Турция, по който да бъдете по-близо до Иран.
Автор: инж. Цветан Димитров, 2014
Снимки: Цветан Димитров