Размисли

Днес е ден на национален траур по повод нелепата смърт на група български туристи в Охридското езеро.
Тъжно ми е за хората, тръгнали весели, позитивни, да посетят местните забележителности. Предполагам, че това пътуване за много от тях е било дългоочаквано и мечтано пътешествие извън сивотата на ежедневието.
Трагични инциденти стават постоянно и навсякъде, но в този случай две неща ме потресоха. Първо, невероятно лошият късмет и безнадеждност на ситуацията, в която са изпаднали хората, които чувствам близки съмишленици, макар и да не познавам.
Второто е, безумната реакция на един човек, поставен на поста на духовен пастир на българския народ – митрополит Николай.

Не можех да повярвам на ушите си и смятах думите му за изопачени. Ето казва той за трагедията, по време на молебен за загиналите.

“Тук сме, за да говорим за вечно упокоение на тези, които са отдали живота си за Съединението на България, и за онези, които загинаха на път за божията обител “Свети Наум” … Защо се случва в навечерието на празници нещо да помрачи радостта ни? Ради не ни дойде повече радостта на 29 август?“. Митрополитът припомни, че Българската православна църква се обяви против концерта на Мадона, който бе в деня на религиозния празник Отсичане главата на св. Йоан Предтеча и Кръстител. „Празник е, но ние не празнуваме. Имаме повод за радост, а не се радваме. Защото скърбим за отнетите свидни жертви във вчерашния ден. Дали нашето неразумие, което води до грехове, не е първопричината за божия гняв?“, каза още митрополит Николай.

Отец Николай, християнството е любов към хората, утеха. Това не е първата изцепка на митрополита, който напоследък преследва активно доста културни прояви- забранява представления, премества дати на концерти, заклеймява събирания.

След като не може да даде дори съчувствие към мъката на близките и успокоение на последователите си, напътствия за по-добро, защо е необходима църквата?

Този религиозен фанатик, както бих го нарекла, отдавна си позволява да петни името на Българската Православна Църква, да уронва престижа на и без това изпадналия в дълбока неадекватност висш клир. За награда, болезнената му амбиция и суета, постоянно се подхранва с издигането му на все по-високи постове в църковната йерархия.

Представянето на трагичния инцидент, като божие наказание, само по себе си е непростимо в категориите на човещината. А представената първопричина за това наказание- концертът на Мадона – направо безумно. Избирам, лично Сатаната да изнесе концерт пред Александър Невски, отколкото да се погуби един, единствен човешки живот. Омразата, противопоставянето между хората, която Николай проповядва, ни връщат много назад в тъмните времена на мракобесие. Изобщо, това поведение е толкова старовремско и тесногръдо, че съм изумена.

Българската Православна Църква няма от какво да се срамува от далечното си минало. Клишираните определения – стожер на българщината, спасител на нацията през тежки времена, си важат и до днес. Винаги съм подчертавала, че съм много доволна от толерантността на православните и липсата на ексцесии като инквизиции, индулгенции, гаври с деца и тн… Днес, обаче се опасявам, че висшите кръгове на Църквата почват да се населяват от млади, фанатизирани екстремисти.
Смятам, че Българската Православна Църква трябва да озапти развилнялото се отче, преди съвсем да се е сринал и малкия и останал авторитет.

Вчера беше 6 септември – един паметен ден в Българската история, ден който не бива да се забравя никога. Повод за гордост. Да си спомним за героите и да почетем мъртвите.

Автор: Марина Илиева