Черна земя

Никога не бях ходила на остров и си мислех, че островът е земя, на която като застанеш виждаш от всички страни морето, виждаш и целия остров отвисоко. Явно съм си представяла облак Етна –  майката и проклятието над Сицилия – черната земя на Средиземноморието. Така я наричат сицилианците, заради черните камъни, заради тихото и изгарящо слънце което се пропива в тях и избухва във вените им.

Там времето пълзи по черните вулканични канари и във всеки стрък трева, във всеки плод, във всичко се пази вкуса на огъня от недрата на земята. Не знаех, че се намирам в полите на една 300 000 годишна дама, която е не само най-старият активен вулкан на стария континент, но е и най-високият- 3 323 м.

Етна

Етна

Поглеждаш я и разбираш колко си малък и колко крехък е човешкият живот поставен в нозете и. Хората са слънчеви и усмихнати, винаги се смеят и пеят. Вечер плажовете са пълни с млади хора, които до сутринта празнуват, а през деня плажовете са препълнени, лодките и моторниците се гонят в морето и мирише на екзотика – на палми, на кактуси над тротоарите.

Навсякъде виждах само ярки цветове и картини – алените цветя спускащи се на вълни над оградите, острата миризми на риба носеща се от малките хладилни колички, където огромни скариди блещеха очички в очакване на следващият купувач. Там всичко е прекрасно докато не го пипнеш и дори когато си отидеш още усещаш как сицилианското слънце те достига и имаш чувството, че още има черен пясък в косите ти и горещият въздух пари по кожата ти.

Има един плод, който всъщност е кактус, казва се il Fico d’India – огромен зелен кактус, който може да се види навсякъде и към края на август, началото на септември кактусът ражда плод и плодът се яде.

Fico d’India

Fico d’India

Най естествената и детска реакция, която се очаква от чужденеца е да грабне с гола ръка червеното топче на върха на кактуса, защото изглежда без бодли, но това е също толкова неразумно, колкото да отидеш на плаж по обяд. Плодът боде – боде ужасно с малките си бодлички, които се забиват надълбоко в пръстите и болят. Всяка красота, крие в себе си мъничко измама.

Изненадана съм колко хумор и старание е вложил творецът създавайки Сицилия – Мафията, морето с 3 вида крайбрежия (камъчета, пясък и вулканични скали), планините – потта по челото на земеделците, които обработват тази черна земя и усмивката на доволните от многото туристи хотелиери и магазинери. Дори в хаоса има смях, в бъркотията на летището в Катаня, по тесните улички в Таормина, в трафика, в бръмчащите напред назад скутерчета – във всичко.
Там можеш сутринта да отидеш на плаж, а следобед на 50-60 км. и високо горе в планината да караш ски – не е ли това комично. Такива са и сицилианците – с променливо настроение, избухливи, но мили, с горещ темперамент, услужливи и човечни, религиозни и завистливи, гостоприемни и непредвидими. Низ от контрасти и емоции, които трудно се обясняват.

Черна земя

Черна земя

Това, което ми направи най-голямо впечатление е една руина от къща, разрушена почти напълно от миналата през нея река от лава. Показаха ми я със страхопочитание и в далечината – Етна – огромна, величествена, страшна. На моменти мразиш тази земя, но няма как да не се забие надълбоко в теб миризмата и цветовете. Като бодилче от плод – толкова вкусен, но толкова болезнен. Ако не сте ходили още, горещо ви препоръчвам да отидете. Там човек преосмисля доста неща и вижда истинските цветове на морето и на живота. Но те я наричат “Черна” !

Автор: Deneva.Linda
Снимки: от интернет

Публикувано в категория: Италия . Тагове: , , , , , , ,

  

Един коментар

  1. Изпратен 18.12.2009 на 21:23

    neveroqtno nadali moje dase vidi nqkade drugade

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>