Сиан и китайската призрачна армия (2)

Към Сиан и китайската призрачна армия (1)
Мина много време от пътуването ни до Сиан, но дълго тази тема ми бягаше. Бях твърде респектирана от всичко, което видях. Спомените ми са ярки и живи, сякаш вчера сме били там. В Сиан всичко е най-старо, най-голямо и уникално. Как се разказва за такова съвършенство… Реших най- после да пробвам – съвсем обикновено – пък дано се получи.


След Стария квартал се насочихме към Градската стена, която не е само най-цялостната добре запазена архитектура от древните китайски градове, но също и най-голямото древно военно укрепление в света.

Изграждането й започва през 194 г.пр.н.е. Възстановявана е на три пъти – през 1568, 1781 и последно – през 1983. Спойката между камъните е съдържала екстракт от лепкав ориз (същото съм чувала и за Великата китайска стена). Портите към града са четири – по една от четирите посоки на света – и са носили поетични имена: Източната – „Вечна радост”, Западната – „Хармония и мир”, Северната – „Завинаги хармония”. Хората са се молели за мирен живот, без бедствия и гибелни огньове…

Наближаваме Южната порта, която е най-богато декорирана, надписът над нея гласи: „Мир завинаги”. В традиционната китайска култура югът е, където живее Огънят на боговете.

Построена е през ранната династия Sui (Суей) – (581 – 618 г.). Важни правителствени церемонии обикновено се провеждат на площада зад нея. – Тук се събираме младите хора на 25 декември да празнуваме Коледа – разказва Аманда. Не, не че са християни, просто феноменът „китайска култура” се формира днес не само от колоритната древност и традиции, но и от наводнението на нови световни културни влияния. Най-лесно си проби път Свети Валентин – кой не харесва Празник на любовта! Определено открих различия във възприятията на хората от малкия и от големия град, както е и навсякъде по света. В малкия Пънлай по-късно и по-бавно навлиза западната култура… Но е неизбежно. И друго – тук никой не ме гледаше втренчено, не се впечатляваха толкова от чужденци.

По време на Мин династията (1368 – 1644) крепостната стена е уголемена до следните размери: 12 метра височина, 14 метра ширина в горната част и 18 метра в основата, а дължината й е почти 14 километра. На всеки 120 метра от стената са издадени бастиони (наблюдателни кули), от които защитниците са убивали пълзящите по стената врагове. Днес са запазени шест хиляди бойници, откъдето се виждало добре и безопасно и можело да се стреля. – Водният ров по протежение на стената е можел да бъде подпалван при нужда със специална горяща смес, изливана иззад зъберите. – обяснява с гордост момичето, за нея да показва родния си град на колкото се може повече хора е радост и чест, не просто работа.

Тромавите оръжия от древни времена не са имали силата да пробият стената и единственият начин да се проникне в града е бил чрез атакуване на портите. Ето защо защитниците са измислили хитроумни конструкции – капани – Wengcheng. Те са представлявали затворен правоъгълен двор, построен от външната страна на портите. Стените му са със същата височина като градските. Веднъж попаднал в капана, нашественикът е нападан от четири страни. Облегнат на градската стена зад него, Уенчън се превръща в независима военна отбранителна система. И четирите двора са подобни по форма, но различни по размер. Южният е 70 метра дълъг и 50 – широк.

Минаваме тържествено през внушителната порта и попадаме в затворения двор Уенчън. Вижте тези бойни барабани, какъв ли е звукът им…

Сигурно плътен, внушителен и силен. Дървената им част е от бреза или топола, а кожата е говежда. Използвани са като сигнал в боя, както и за мирни церемонии и празненства.

Изкачваме се по стълбите на стената – високо е, простор и погледът би стигал надалеч, ако не беше тънката омара, която постоянно се стеле над града. Сианският ноември не е като варненския. Уж климатът е умерен, но всъщност заради мусоните се доближава до субтропичен. Облачно и топло, като под похлупак…

Често идваме с приятели да покараме колелета по стената. Искате ли да си наемем сега? Усещането е особено – приканва Аманда. Бих искала, защо не, но няма да остане време за Барабанената кула, а вечерта искаме да видим и прочутите Сиански фонтани – най-големите в Азия!

Разхождаме се по стената, присядаме върху оръдията , взираме се над покривите на Стария град с характерните сиви керемиди. Историята е земята, върху която сме стъпили. Тя е основата на нашето съществуване. „Без нея е немислимо нашето себеразбиране. – е казал Цицерон – Без история човек ще си остане дете, което никога няма да порасне.” А тук виждам толкова различни и добре запазени късове история.

Денят още не е свършил, разтегли се повече от обикновено и побра толкова много… Все вълнуващи открития. Тръгваме към Камбанената кула, не е далеч от тук. В самия център е, от нея започва градът във всички посоки.

Построена е върху четириъгълна основа от тухли и дърво през 1384 в типичен мински стил – множество извити стрехи с накацалите превъплъщения на дракона по тях, арки и ажурени плетеници.

Огромната камбана си има име – Jingyun (Джинюн) и е излята много по-рано – през 711 г., по време на династията Тан. Висока е 247 сантиметра и тежи 6500 килограма.

Днес е украсена с червена пандела, всички й се радват и я снимат. Когато часовници още не е имало – сутрин бие камбаната и става светло, вечер бият барабана и се стъмнява. Барабанът и камбаната са символи на Земята и Небето, на мъжките и женските предци.

По стълбите нагоре и надолу се точи любознателен народ, всички туристи, пристигнали в Сиан, минават от тук. Има много легенди за Камбанената кула. Една от тях разказва, че по време на династията Мин няколко земетресения поразили областта. Хиляди били убитите и ранените. Тогава имало голяма река, която протичала през центъра на града. Чул се слух, че един дракон живеел в нея и той причинявал бедите. Служител от правителството наредил на ковачите от целия град да изработят желязна верига, дълга няколкостотин метра, с нея да оковат дракона и да го потопят в реката. След това заповядал пет хиляди майстори да ремонтират камбанарията ден и нощ, за да могат от кулата да наблюдават дракона и да му противодействат. Той вярвал, че това със сигурност ще държи чудовището под водата и то повече няма да вреди. След възстановяването на Камбанената кула Сиан никога вече не е бил разтърсван от трусове.

Стигаме на върха. Пейзажът е перленосив, въздухът в далечината губи прозрачност. Подобна е панорамата отвисоко и в другите китайски градове, които сме разгледали. Отпускаща е гледката във всички посоки на света, изненадващо е усещането за простор и безвремие.

Попивам атмосферата на древен Китай, преди още да са се появили музикантите… За мой късмет наближава часът на следобедния концерт на старинна музика. Дотогава ще разгледаме колекцията калиграфия.

Това изкуство се е развило естествено от уникалната писменост. Всяка династия има своите велики калиграфи, чиито стилове са станали символ на техните епохи. Любовта на народа към експресивното писане е все още много жива – национални състезания се организират всяка година, а калиграфските изложби гостуват по целия свят. Зад витрините се редуват образци от различни артистични стилове, те издават дори моментното душевно състояние на автора.

Влизаме в концертната зала доста по-рано и заемаме места, столовете са малко, а публиката – многобройна…

Тринадесет са династиите, запазили Сиан като своя столица, но периодът на Тан (618 – 709) се отличава като най-прогресивната и процъфтяваща ера в китайската история.

Музикантите се появяват като видения от миналото – разкошните им автентични костюми греят от живот. С леки премерени стъпки те доближават до древните инструменти и засвирват с осъзнат величествен маниер.

Силно впечатлява прецизната имитация на комплекта от камбани, открити в мавзолея на първия китайски император – обединител – Цин Шъхуан . Те са с изящна декорация и чист тембър. С такива класически музикални инструменти се разказват всякакви истории в мелодии – за блясъка и славата на китайската цивилизация, за приятелските отношения на Тан със съседните й страни, както и за живота на народа. Прекрасна, вдъхновяваща музика, фантазия и жизнерадост…

Денят е наистина безкраен, а вечерта обещава вълшебство – най-големите музикални фонтани в Азия! Аманда ми отпуска малко време да се прибера в хотела и в седем ще се чакаме отново във фоайето. Ще имаме един час, за да стигнем с такси до площада с фонтаните.

Автор: Наталия Бояджиева
Снимки: Наталия Бояджиева

Публикувано в категория: Китай . Тагове: , ,

  

4 Коментари

  1. Натали
    Изпратен 06.03.2013 на 23:44

    И аз благодаря, Яни! :)
    Хубава пролет!

  2. Натали
    Изпратен 06.03.2013 на 12:55

    Здравей, Наде, и благодаря за щедрата похвала! :)
    Като всеки българин и аз съм потресена от разрухата в родината ни и в същото време се гордея с единението на нашия народ. Да пиша – това е моят начин да внеса малко красота в бурните дни.
    Поздрави! :)

  3. Яна Илиева
    Изпратен 06.03.2013 на 12:03

    Достави ми истинско удоволствие този пътепис!Благодаря!

  4. Надя
    Изпратен 05.03.2013 на 21:53

    В тази политическа джунгла,пътеписът ми подейства като балсам.Докосваш се до нов съвсем отдалечен свят,история и красота преплетени и обикновения зрител онемява!Добре,че пътешественици като Натали,за да се докоснем до тези чудеса!

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>