Есенен Григ или песента на Норвегия (част 4)

Към Есенен Григ или песента на Норвегия (част 3)

Берген беше избран за културна столица на Европа през 2000 г. Тъй като и моят роден град Варна кандидатства за тази чест през 2019, вглеждах се внимателно в бергенския културен живот и си набелязвах какво бихме могли да заемем от техния опит. Хареса ми специалното отношение към децата и младежите – имат редица привилегии – като например безплатен вход за Бергенския Музей на изкуствата всеки първи четвъртък от месеца. В почивните дни на площадчето през езерото се разпъват големи палатки, в които учебните заведения в града представят по забавен начин тематични дни, посветени на различни интересни въпроси.


Аз случих Деня, посветен на опазването на природата. Беше се стекъл целият град- деца с родителите си обикаляха и се спираха пред щандовете, където имаше демонстрации на различни „чудеса” в природата или на идеи как да я съхраняваме успешно.

Деца с видимо удоволствие произвеждаха ток, като въртяха в захлас педалите на специален велосипед…

Бергенският музей на изкуствата е разположен в три отделни сгради край езерото в центъра.

В едната от тях – Градската галерия – можете да видите образци на норвежкото и световно изкуство от ХV век до днес.
Случих и гостуването на един съвременен китайски автор, който беше подредил инсталацията си на последния етаж.

Много е богата колекцията от картини от норвежкия Романтизъм, наричан тук „Златен век”.

Той се дели на два периода, всеки от които е свързан със съответната художествена академия в Германия. През първия период (1820 – 1840) норвежките артисти са следвали школата на Дрезденската академия, а следващото поколение художници (1840 – 1860) са били свързани с Дюселдорф. Те са рисували еднакво добре и грандиозни, и интимни сцени, възхвалявали са норвежкия фолклор и селския бит.

Отделна зала е посветена на руските икони, а друга – на… Пикасо! С вълнение разгледах няколко негови картини на живо…

На централно място в града е и паметникът на Оле Бул (1810 – 1880), роден в Берген, един от великите цигулари и композитори. На деветгодишна възраст той е свирел първа цигулка в Бергенската филхармония, но когато на 18 години се явил на приемните изпити в Университета в Кристиания (Осло), бил скъсан. Куриози…

Бул постъпва в Музикалния лицей, а по-късно продължава образованието си в Германия. Такъв е бил и съветът му към родителите на Едвард Григ (1843 – 1907), когото чул да свири свои композиции на 15 – годишна възраст. Прозрял, че пред него стои гений, той горещо препоръчал да бъде изпратен на обучение в Лайпциг.

Символ и гордост за града и страната си, Григ е и сложна и противоречива личност. Отделихме с Настя един ден, за да посетим дома му Тролдхауген (Хълма на троловете) – на осем километра южно от Берген. Беше вечер през целия ден – валеше и щеше да продължава да вали. Но това е най-поетичният ми спомен от този град.

Пътувахме близо час с трамвай. По пътя си припомнях предварително прочетената му биография. На 19 години, завършил с отличие Консерваторията в Лайпциг, Едвард се завръща у дома, но за кратко. Талантът на младежа не можел да процъфтява в условията на слабо развитата музикална култура на Берген. През 1863 той заминава за Копенхаген – център на музикалния живот на тогавашната Скандинавия.

Там той открил прекрасен изпълнител на своите песни – певицата Нина Хагеруп – негова братовчедка. Следващата година в салона, където се били събрали млади музиканти, Григ предложил на Нина да му стане жена. Тя приела и те останали творчески тандем за цял живот.

Но тъй като Нина била негова братовчедка, роднините се отдръпнали от него, а родителите му го прокълнали. Младата двойка се преместила в Осло и скоро им се родило момиченце, което нарекли Александра. Ала на една годинка детето заболяло от менингит и починало. Това сложило кръст на бъдещия щастлив семеен живот.

Норвежкото правителство отпуснало на композитора пожизнена пенсия заради таланта му едва на 29 – годишна възраст. Но славата го изморявала и той се върнал в родния Берген, далеч от столичния шум. Купил парче земя около една скала, надвиснала над фиорда и решил да си построи там къща – най- после собствен дом! Нина измислила името на вилата – Тролдхауген (Хълма на троловете) и то било прието с радост. Наистина изглеждало тролско – когато дъждът и мъглата се разнасяли над местността.

Така изглежда и сега – този жив музей, който включва освен дома във викториански стил, проектиран от самия Григ с много любов и ентусиазъм, и музикалната къщичка, където е пишел музика в усамотение последните 22 години от своя живот, концертната зала Тролдсален с двеста места, където целогодишно продължават да се изнасят концерти, Музея на Григ и неговия гроб (място в скалата, близо до морето, където са поставени урните с праха на великия норвежец и на неговата съпруга).

Норвежкото знаме се е веело на покрива винаги, когато стопанинът си е бил у дома, развява се и сега. Като че ли артистът е излязъл за малко и всеки момент дребната му фигурка ще се мерне между дърветата…

Нина надживява съпруга си с 28 години. Тя лично участва в подредбата на семейния им дом като музей, по нейно настояване е върната на мястото й музикалната къщичка от Националния музей в Осло, където е пренесена преди години…

Годишно комплексът се посещава от около сто хиляди души. За бергенските деца до 16 години входът е безплатен – за формиране на национален дух не бива да се плаща.

В музея на Григ водя преговори да ми разрешат да снимам в къщата. Уредничката се съгласява само при условие, че ще пиша за музейния комплекс – ето, изпълнявам обещанието си. При реставрирането е направена точна възстановка на начина, по който е живял творецът.

Пресъздадена е не само атмосферата в дома му, но и онова, което го е вдъхновявало. Направи ми впечатление ето този портрет, различен от всички други, където големият музикант позира гордо. Историята му е интересна.

Нарисуван е от немския художник Франц фон Ленбах в Рим през 1884. Григ обаче не харесал портрета и той останал незавършен… Ленбах улучил тежък момент от живота на музиканта – и в професионален, и в личен план. Той бил недоволен от своето развитие като композитор. Семейният живот също попаднал в застой – двамата с Нина нямали повече деца и Григ бил разяждан от безпокойство и неудовлетвореност. Тогава, през 1883 г. той избягал и от Нина, и от Норвегия. Бил влюбен в младата художничка Лейс Шелдеруп, която срещнал в Берген. Тя живеела в Париж, където той решил да замине и да заживее свободно. Не стигнал обаче до Париж. Останал на гости у свой белгийски приятел за два месеца. След поток от писма от най-добрия му приятел Франц Баейр, изпълнени с призиви да се опомни и да се върне у дома, на Григ му станало ясно, че стои пред съдбовен избор. Избрал да се върне и да възстанови брака си с Нина.

Тръгваме с Настя по дългата алея, водеща към дома. Момичето е идвало вече два пъти да слуша музика в концертната зала, за нея всичко е познато. Растителността се поддържа така, както и стопанинът е предпочитал – като дива гора, а не във вид на парк. Късната есен е подпалила с дъх листата и те са лумнали в огнено – червено и златно. Само папратта зеленее край пътечката без страх от първите снегове. Тук наднича вече зимата, а при нас е още лято…

Есента тук е красива. Сигурна съм, че и Григ я е обожавал. Стоял е на ръба между скалите и морето и се е любувал на красотата на фиорда – вълшебен през всички сезони – и на бергенския вятър. Есента нежно е улавяла ръката му като го е облъхвала с парфюма си. Той я вдишва, тя е съвършенство и в мислите му: „Бергенската природа и бит, бергенската доблест и предприемчивост са ме вдъхновявали винаги” – е казвал той.

Пъстро е. За зимата остава само бялото и сиво-синьото на морската вода. И най-малкият проблясък светлина, който се процежда от мрачните облаци, се разлива в бляскава пътека по водата. Отронените листа танцуват своя първи и последен танц на красотата.

А пътечката към дома на композитора всъщност ме отвежда в един магичен и мистичен свят – песента на Норвегия и света на изкуството.

Автор: Наталия Бояджиева
Снимки: Наталия Бояджиева

Публикувано в категория: Конкурс за пътеписи "По света" 2012, Норвегия . Тагове: , ,

  

2 Коментари

  1. Натали
    Изпратен 17.01.2013 на 13:21

    И аз ти благодаря, Петьо! Винаги има какво ново да научим за великите хора. Особено е въздействието на дома и на цялата природа около него с нейната сурова красота. Трогна ме животът на Григ. Животът е по същество драма, това е отчаяната борба, която всеки от нас води, дори и със собствения си характер, за да постигне мечтите си.

    Поздрави! :)

  2. Петър Мирошников
    Изпратен 17.01.2013 на 11:55

    Повече от интересно. Жалко, че е последна част :(
    Нищо не знаех за Григ, а често съм слушал творбите му. Сега е по-различно, като знам някои неща за композитира .

    Благодаря ти !

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>