Докосване до Италия (част 3)

Към Докосване до Италия (част 1)
Към Докосване до Италия (част 2)

Помпей 22.10.2012
Казахме „до скоро” на Рим и след 250 км пристигнахме в Помпей по обяд. Настанихме в неголям семеен хотел обслужван от мама, татко, щерка и син и никой не говори английски, но нали затова имаме по две ръце. Предложиха ни да вечеряме в техния ресторант, ще има телешко и риба. Поръчахме и от двете, за рибата ще разкажа по-късно и тръгнахме към Везувий. Близо до централния вход за руините има офис на фирма UNICO, която срещу 10 евро двупосочен билет и 7 евро входен билет те докарва с автобус до паркинга на 1000 м под кратера. Между другото, горе на входа билетът струваше 8 евро. Докато чакахме часа за тръгване, се появи и съмнителен тип с бусче и с по-изгодно предложение за транспорт, но бяхме прочели по форумите, че има голяма вероятност да ни закара до кратера и да ни зареже там, въпреки заплащането на двупосочен билет. Автобусът се изкачва по склоновете на вулкана по тесен път с много завои и на всеки завой сигнализираше с клаксон. Между пътниците имаше семейство с малко дете, което на всяко бибиткане се заливаше от смях и в един момент всички започнахме да се смееем с него. Слязохме на паркинга под кратера и от там по широка алея с пуфтене за около 30-40 мин. се качихме горе.

Това е първият вулкан, с който се виждаме „очи в очи”. Впечатляващо! Покрай целия огромен кратер има обезопасена пътека, а долу, в ниското се виждат Помпей и околните селища. Склоновете на вулкана са гъсто населени и местните продължават да строят къде законно, къде не. Преди няколко години бил приет закон за ограничаване на населението в района на Везувий и правителството предложило по 30 000 евро на всяко семейство, което се съгласи да се изсели. Това направили само около 2000 семейства. Почвата е много плодородна и казват, че се събират три реколти през годината. Тук още от античността се прави виното Лакрима Кристи дeл Везувио (сълзата на Христос), което беше опитано от нас с изследователска цел. Няколко избрани бутилки пропътуваха дългия път до дома, за да бъдат споделени с поддържащия екип.

Точно заради гъстата населеност Везувий се приема за един от най-смъртоносните вулкани, защото при изригване ще загинат много хора. Негов е и призът за трите най-мощни изригвания в Европа.
Вулканът е висок 1 277 м, кратерът му е с дълбочина 217 м и обиколка 1 400 м., но тези параметри се променят с всяко изригване.

Везувий си е изригвал периодично повече от 12 000 години. През последните 20 века е изригвал над 100 пъти. Най-известното изригване през 79 г. е унищожило Херкулан и Помпей. През XX в. са регистрирани шест големи изригвания, последното от които е през март 1944 г. и въпреки, че е сравнително слабо са загинали 45 души, съсипани са няколко села и са унищожени над 80 американски бомбардировачи в разположената наблизо база на съюзниците. Вулканичната пепел тогава се вдига на 5 км в небето и по-късно стига чак до Албания. В наши дни според сеизмолозите се отчитат около 700 леки труса годишно.

Везувий е бил туристическа забележителност още преди век и половина. Посетителите са се качвали на кон или с магаре. По-късно е построена въжена линия, унищожавана и възстановявана при всяко изригване в продължение на 65 години. Сега от нея се виждат само ръждиви останки. Покрай пътя има магазинчета за сувенири и кафе. И прекрасни гледки към Помпей и Неаполитанския залив.

Везувий спи. Някъде около кратера може да се усети миризма на сяра. От една цепнатина се процежда дим и за момент в главата ти преминава мисълта – ами, ако… Пред вулканолозите не стоял въпросът дали ще изригне отново, а кога.

Тръгнахме надолу точно когато се заоблачи. Остана малко време за центъра на Помпей с прекрасната базилика на Света Дева Мария на Светата Броеница „Beata Vergine del Rosario di Pompei” – единствената в света църква, построена от бивш сатанист Бартоло Лонго. Спокойствие, красив площад, хора излезли на разходка привечер.

Везувий и площада на чудесата в Пиза са местата, които искам да видя отново. Ватиканските музеи и Флоренция също, защото не им отделихме достатъчно време.

Изморени и доволни се прибрахме в хотела, за да видим какво са ни сготвили. Както споменах, едното ястие беше риба. На пръв поглед ни заприлича на филе от бяла риба накълцано или рендосано някак на дребни парченца до момента, в който видяхме… очички!

Обясниха ни, че това е просто bianchetti и как така не сме ги и чували!? Оказа се, че bianchetti или gianchetti или whitebait имат различни имена в различни италиански региони и диалекти, в зависимост и от регионите на произход. Това са малките рибки на сардина, лефер и други видове. Ловят ги докато са около 1 см при строги правила за извършване на риболов, за да не бъде унищожена популацията. Приготвени са деликатно и вкусно ястие, типични за кухнята на Лигурия. С една дума – агнешкото на рибата, колко сме жестоки. Цялото кулинарно упражнение премина на фона на новината, че кучето на брат ми има глисти и… вкусно беше въпреки откровената прилика.

Помпей 23.10.2012 – руините
Разкършил снага Везувий и на 24 август 79 г. изригнал страховито. Засипал с пепел и унищожил античния Помпей. Открили го чак през 1748 г., когато са проведени и първите официални археологически разкопки. Сега е музей под открито небе, световноизвестен като най-добре съхранения античен град. Проучвания показват, че в древността градът е бил по-близо до морето. Устието на река Сарно е служило за пристанище. Земята наоколо била много плодородна, както всяка вулканична почва. За ранната история на града се знае малко, намесват се оски, гърци, етруски, самнити. През 80 г.пр.н.е. Помпей пада под римска власт и става римска колония. През 62 г. преживява силно земетресение и преди да се съвземе напълно, Везувий го унищожава. Според източници, по това време населението му наброявало между 12 000 и 30 000 жители. Разни данни показват, че дни наред е имало признаци за предстоящото изригване и че част от населението е напуснало града. Бедствието продължило 3-4 часа и хората загинали от задушаване под тоновете горещи папел и камъни и от отровните газове. Плиний Млади описва подробно случилото се. Заедно с Помпей били разрушени Херкулан, Стабия и други селища. През следващите 17 века погребаният град бил посещаван, разбира се, от иманяри, които отнасяли каквото намерят – на места слоят от вулканична пепел и пемза е достигал до 25 метра. През годините градът постепенно е разчистван и проучван, провеждани са частични реконструкции и реставрации. Днес усилията на археолозите са насочени основно към запазване на вече разкритите обекти.

Помпей е имал няколко големи улици и множество малки пресечки с пешеходни пътеки от големи камъни. Градът е разполагал с добре развита водопроводна система, но не е имал канализация и отпадните води са се стичали по улиците. В този случай пешеходните пътеки са били полезни, за да не газят хората в мръсната вода.

В централната част на града има форум, голям и малък амфитеатър, храмове, базилика, административни сгради, бани.

Помещенията са украсени със стенописи, преобладава керемидено червеното “rosso pompeano”, като баграта се е добивала с преработване на морски кончета. Има и красиви мозайки.

Безспорно, едни от най-запомнящите се експонати са гипсовите отливки на загинали при катастрофата хора. Отливки, защото от телата са останали само кухини в пепелта.

В края на Помпей се намира Villa dei misteri. Била е богата и красива сграда с изящни фрески, колони и мозайки, но е нужно и малко въображение, за да се оцени това. Разходихме се няколко часа из руините. Нямаше много хора, беше слънчево, спокойно и приятно. Удивително беше усещането от това, как във всеки момент се вижда едновременно вулкана и резултата от гнева му.

От Помпей продължихме на юг по La Costiera Amalfitana към Амалфи и Позитано. Тесният път се вие покрай Тиренско море със зашеметяващи гледки, и също такива завои, минава през курортни градчета и живописни села, в които къщите са накацали по скалите една над друга. Отсреща в далечината се кипри Капри. Красиво място, неслучайно е известно като най-красивото крайбрежие на Италия и е възхитило не само Стайнбек. Жалко, че нямаше много възможности за спиране.

Неусетно стигнахме до Амалфи – райско кътче за любителите на лимончелото и родно място на компаса. Оставихме колата на пристанището и през весел, светъл, пожълтял от бутилки с ликьор площад стигнахме до местната гордост – катедралата Свети Андреа. Построена е през 9 век и е посветена на светецът-покровител на града св.Андрей. Църквата е прекрасна. Личи арабско влияние в мавританските елементи на фасадата, в цветовете и мозайките, вътрешния двор с палми. Красивите бронзовите врати са донесени от Константинопол. До тях води внушително стълбище.

Необичаен и интересен беше покритият със цветни плочки купол. Вижда се още с влизането в Амалфи и гледката създава настроение.

Продължихме покрай Салерно към хотела наблизо, където щяхме да нощуваме. Изминалият ден беше интересна комбинация от впечатления, породени от руините на Помпей и гледките от красивото Амалфийско крайбрежие. Впечатленията изтощават.

Матера 24.10.11

Още 350 км и сме в Матера. Не помня кога и в каква връзка прочетох за Матера, но още тогава поисках да я видя. Така беше преди години за Перперикон, за Петра, Памуккале, и Кападокия, и… колко още, прочетох, поисках и каквото можах до сега – видях. Имам си тефтер – там си записвам разни места, които искам да видя, без значение колко са далече. Сигурно е вълшебен, защото лека-полека, без ред и според възможностите отмятам страници.

В древната Матера сме. Уникално място, но мисля, че няма да допадне на всеки. Всъщност уникалните места не допадат на всеки, нали? Sassi di Matera – естествени пещери са дооформени и превърнати в причудливи домове – саси, съхранили традициите от древни времена. Жилищата са издълбани едно над друго в скалата, хаотично като лабиринт. Покривите на едното ниво са улица, градина, двор или под на следващото. Трудно се различават отделните домове.

През вековете жилищата са достроявани с камъни и тухли, подобрявани и всичко е придобило, както го описват, сюрреалистичен вид. Матера се намира в каньон с меки и лесни за дълбаене скални склонове. Тук е имало праисторическо селище от преди 9000 години. B първите векове след Христа, се появяват обществени сгради и църкви, разбира се в началото са скални.

Постепенно Матера се разраства. През 18 – 19 в. сасите, без прозорци и вентилация, стават все по-неприемливи за обитаване. Жителите стават многобройни, а водните източници недостатъчни, да не говорим за примитивната канализация. През 50-те години на 20 век правителството на Италия, решава да изсели принудително близо 20000 обитатели на старинните къщи, като ги настанява в построени за целта сгради в новата част на града. След 40 години ЮНЕСКО обявява древния град за световно архитектурно наследство и държавата финансира проекти по реставрирането му. Постепенно Матера става все “по-туристическа”, особено след “Страстите Христови”.
Сега в старата част има възстановени и осъвременени къщи, заведения, хотели, църкви и музеи. Всички те в нереално съчетание със стари изоставени домове и дупки.

За съжаление, беше понеделник и скалните църкви бяха затворени, но успяхме да видим едно много интересно място – Сasa grotta – типично пещерно жилище в Sassi. Вкопано е в скалата, има две помещения и прилично изглеждаща кухня. Било е обитавано в този вид до 1950 г.

Семейството е обитавало основната голяма стая заедно с добитъка – магаре, прасе, кой каквото е имал. В другата, по-малка стая са съхранявали провизии. Най-долното чекмедже на шкафа в дясно се издърпвало вечер и в него има легло за някое от децата. Имаше много предмети, познати от нашия селски бит: хурка, мангал, вретена, сърпове, ютия с въглени, всякакви домакински съдове от онова време. И огледало! Под стаята има резервоар за дъждовна вода, която се черпи директно с кофа през дупка-кладенец в пода – в дясно пред кухнята.

Алберобело 25.10.11
Тръгваме към последната точка от маршрута – трулите на Алберобело. Преди това, обаче, за разнообразие ще влезем в пещера. Grotte di Castellana е система от карстови пещери близо до малкото градче Castellana. Въпреки че местните жители винаги са знаели за съществуването им, пещерите са открити и проучени през 1938 г. от спелеологът Franco Anelli. Образувани са преди 90 милиона години от древна река. Представляват най-големият и най-живописен комплекс от пещери в Италия. Обиколили сме всички български пещери, пригодени за туристи и мога да кажа, че Grotte di Castellana са сред най-красивите, които сме виждали.


Предлагат се два маршрута: кратък за 50 мин. и по-дълъг за около 2 часа. Избрахме втория и в продължение на 2 км преминахме през 8 прекрасни зали, за да стигнем до най-красивата – Бялата пещера. Цялата е изпълнена с чисто бели образувания, невероятна е! През 1963 г. на международен конгрес на спелеолозите в Бари тя е избрана за най-красива бяла зала в света. Целият комплекс е уникално красив, могат да се видят всички характерни елементи: разноцветни сталактити, драперии, кристали. Имаше малки езерца, в които водата е толкова чиста и неподвижна, че я виждаш само благодарение на вълничките от случайна капка. За наша гордост нямат пещерни перли, каквито могат да се видят в Ягодинската пещера. Необходими са много повече от 2 часа, за да се наслади човек на цялата красота, но няма избор – тичкаш след водача и туй-то. Температурата варира между 11 и 15 градуса, влажността достига 90%. Снимането е забранено, но купихме албумче и предлагам две гледки от него.

Алберобело – поредното уникално място, царството на трулите. Градът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Всъщност, трулите са характерни за целия регион Пулия. Причудливи къщи от камък, построени без спойка и с конусовидни покриви от сиви плочи.

Алберобело е възникнало около 15 век като селище от временни постройки, когато фермери се установили в района, за да обработват земята. Варовика наоколо е в изобилие и затова широко бил използван за строителство.
Има история, че причината да възникне цял град от такива постройки била въвеждането на кралски данък върху всяко ново жилище. Трулите се строяли от дялан варовик без хоросан и затова бързо можело да се “разтурят” и да се превърнат в купчина камъни при сигнал, че бирниците са тръгнали да събират налога. Няма къщи – няма данък. Селяните живеели под постоянна заплаха, че къщите им ще бъдат съборени и това се е случило поне веднъж – през 1644 г.

Стените на Trullo-то са дебели повече от метър, за да осигуряват прохлада през лятото и топлина през зимата. Под къщата има кухина-цистерна за вода. Повечето имат централна стая и допълнителни ниши в дебелите стени. По-богатите са имали двустайни, дори двуетажни къщи. На някои покриви са нарисувани символи за благополучие– слънце, звезда, сърце или други с религиозно значение. На върха имат различни орнаменти, които вероятно са подпис на майстора-зидар.

Алберобело е по-туристическо място от Матера. Има два квартала изцяло от трули с тесни живописни улички, заведения и магазинчета за сувенири. Усещането е приятно, все едно си в приказка с добри герои. Част от местните продължават да живеят в трули. Някои са напълно реновирани с традиционни методи, други са автентични.

Нощувахме в симпатично труло-студио, та се почувствахме и ние като приказни герои.

Дългият път 26.10.11

Пътешествието свърши. Остана да стигнем до Бриндизи, да се качим на ферибота, който закъсня с 3 часа и през Гърция да се приберем у дома. Всичко това продължи 20 часа и мина без особени премеждия.
Получи се доста дълъг разказ. Благодаря на всички, които имаха търпението да го прочетат докрай.

Цифри:
с колата – 3500 км
пеша – дори не искам и да знам!
вход за двореца на Дожите– 16 евро
Базиликата Сан Марко има малка такса за златния олтар и бронзовите коне
кулата-камбанария на Сан Марко – асансьор 8 евро
вход Дворецът Пити Флоренция – 10 евро
Пиза наклонената кула – 17, катедрала – 6 евро
Колизеум, Форум – 18 евро
Капитолийски музеи – 15 евро
Св. Павел асансьор – 7 евро
вход Ватикански музеи – 15 евро
Везувий транспорт и вход – 17 евро
Помпей вход – 11 евро
Grotte Castellana вход – 15 евро

Йолана и Митко 2011

Автор: Йолана Колева
Снимки: Йолана Колева

Публикувано в категория: Италия, Конкурс за пътеписи "Къде бях? Какво видях?" 2012. . Тагове: , , , , , , , , ,

  

Един коментар

  1. Добромир Димов
    Изпратен 04.01.2015 на 16:11

    Моля, за връзка с Йолана Колева.
    Благодаря.

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>