Истанбул – толкова близо и толкова хубаво…

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Истанбул е наистина много близо, затова почти всеки е бил там. Ще се опитам обаче да представя нещата през моя поглед и да разкажа за местата в града, които смятам за задължителни.

Истанбул не е просто една разходка с кола от България и попадане в трафика и натовареното ежедневие на града. Истанбул иска организирана екскурзия с опитен водач, който да те разведе до най-интересните забележителности, където можеш да видиш града със съвсем други очи.

И така… тръгнахме в късния следобед пълен автобус от София. Попаднахме на опитен екскурзовод, който говореше турски и ни разказа много за града и за Турция като цяло. Имахме нощен преход, който обаче не беше тежък и на следващия ден пристигнахме рано в Истанбул. Градът още спеше, но не беше тихо. Само след няколко часа щеше да започне лудницата. А за нея не бях подготвена – около 9-10 ч. животът в града вече кипи, улиците са пълни с пешеходци, всевъзможни търговци, туристи и шумни шофьори, които някакси успяват да се разминат без да се ударят.

Без да губим време, оставихме багажа в хотела и започнахме панорамната обиколка. Едно от първите неща, които ни показаха, беше Синята Джамия.

Синята Джамия

Синята Джамия

Пред нея се виеше дълга опашка от туристи, която обаче се движеше много бързо и скоро успяхме и ние да влезем вътре, като преди това ни събуха боси. Джамията е огромна и внушителна. Има 6 минарета и носи името си от сините плочи, които са основният интериор вътре. Историята за нейното създаване е доста интересна – джамията е построена по заповед на султан Ахмед I и предизвикала всеобщото негодувание, защото имала цели 6 минарета – повече отколкото тази в Мека. Султанът обаче успял много умело да избегне ситуацията, като наредил да се построи още едно минаре на джамията в Мека.

Близо до Синята Джамия се намира Хиподрума, където може да се видят Колоната на Константин, Египетския обелиск, Змийската колона и Фонтанът на Вилхелм ІІ.

Египетския обелиск

Египетския обелиск

Разходката ни продължи и до Света София, която понастоящем е музей и до Топкапъ Сарай, където се е помещавала администрацията на Османската империя.

Преминахме по въжения мост над Босфора и така пристигнахме в Азиатската част на Истанбул. Там ни заведоха на едно прекрасно място в местността Йедитепе, което ни очарова с красивата гледка към морето и целият град. Наоколо беше зелено, а слънцето вече грееше и въпреки недоспиването, всички бяхме в прекрасно настроение.

Йедитепе

Йедитепе



Йедитепе

Йедитепе

Йедитепе

Йедитепе

Не пропуснахме и посещението на най-известната българска църква – „Свети Стефан”. Църквата е популярна като Желязната църква и е построена изцяло от готови железни елементи. Отвън вече доста си личеше ръждата, но въпреки всичко си заслужава да се види.

Църквата Свети Стефан

Църквата Свети Стефан

По това време вече умората започна да си казва думата и когато се върнахме в хотела, успяхме да поспим блажено 1 час. Но след това не искахме да губим повече нито минута, защото забележителностите са много.

Тъй като Водохранилището не беше част от програмата ни, се постарахме да стигнем до него сами. Мястото, известно още като Цистерна на базиликата, е забележително. Вътре обстановката е мистична и много приятна. Представлява най-голямото покрито водохранилище за питейна вода. Това, което много ни впечатли, бяха рибите, които плуват свободно във водата – по-голямата част от тях са доста големи и е истинско удоволствие да се наблюдават на приглушената светлина.

Водохранилището

Водохранилището

Водохранилището

Водохранилището

В базиликата могат да се видят и главите на Горгоната Медуза.

На връщане от това прекрасно място успяхме да стигнем до Капалъ Чарши. Колкото и да е смешно, за мен е голямо постижение, че се оправихме сами пеша, защото в гради цари истинска лудница, а местните хич не говорят английски и колкото и да са услужливи, трудно можеш да се разбереш с тях. Покритият пазар, както е другото име на Капалъ Чарши, е ОГРОМЕН. Влезеш ли вътре, трудно можеш да се ориентираш за изход и е такава навалица, че не можахме да издържим много. Там трябва много да се внимава за чантата и личните вещи, но въпреки това пазарът е задължителен и си струва да се види.

Неусетно стигнахме до хотела, до който вечеряхме в едно много приятно ресторантче. Турската кухня е много вкусна, а айранът не е за изпускане. Много бях доволна, че успяхме да си донесем вкъщи турски айран, който е много по-вкусен от този, който се предлага в България.

Като стана дума за хотела, трябва да спомена, че в Истанбул на доста места има масажори в хотелите. В началото не ми се видяха нищо особено, но когато седнах в един такъв фотьойл, прекарах няколко блажени минутки. Получих прекрасен масаж на почти цялото тяло само срещу 1 лира, която се пуска в устройство, закрепено за стола.

След вечеря ни заведоха на нощна разходка, която още от България ни бяха препоръчали горещо. С автобуса минахме по крайбрежния булевард покрай Мраморно море и по моста Галата. Така стигнахме до местността Чамлъджа. От там има невероятна панорамна гледка към града с неговите красиви светлини.

Нощна гледка към града

Нощна гледка към града

Прекарахме доста време, пиейки спокойно турски чай, хапвайки гьозлеме и гледайки турците наоколо, които бяха дошли със семействата си. Тръгнахме си от това място с прекрасни чувства. На връщане към хотела ни оставиха да се разходим из района Таксим по известния булевард Истиклял. Там ми хареса страшно много. В полунощ магазините и ресторантите работеха с пълна сила и предлагаха всякакви изкушения. По самата улица продаваха огромни миди, а хората бяха изпълнили улицата, сякаш е ден и всеки бърза за някъде.

В полунощ улиците по булевард Истиклял са пълни с хора

В полунощ улиците по булевард Истиклял са пълни с хора

Наблизо има фонтани, които са невероятно красиви – всеки от тях свети в различни цветове, които се сменят през интервал от време. Ще запомня това място с прекрасните фонтани!

Фонтаните, обляни в красиви цветове

Фонтаните, обляни в красиви цветове

Фонтаните, обляни в красиви цветове

Фонтаните, обляни в красиви цветове

Фонтаните, обляни в красиви цветове

Фонтаните, обляни в красиви цветове

На следващия ден посетихме Долмабахче сарай. Това беше една от най-впечатляващите забележителности в Истанбул.

Долмабахче сарай

Долмабахче сарай

Долмабахче сарай

Долмабахче сарай

Дворецът е служил за официална резиденция на султаните до 1876 г. и има прекрасни градини. Не пропускайте това място, красивите картини ще ви останат много хубав спомен. В градините на двореца има и музей на часовниците, който е много малък, но е интересно да се види.

Градините на Долмабахче сарай

Градините на Долмабахче сарай

Музеят на часовниците в Долмабахче сарай

Музеят на часовниците в Долмабахче сарай

Музеят на часовниците в Долмабахче сарай

Музеят на часовниците в Долмабахче сарай

А пред Долмабахче сарай има караул, който се сменя на всеки час (ако не бъркам) и е хубаво да се види смяната му.

Смяната на караула

Смяната на караула

След този уникален дворец стигнахме до любимото ми място – Миниатюрк. Това е комплекс, в който са изложени макетите на най-известните забележителности от цяла Турция, като преобладават тези от Истанбул. Останах доста впечатлена и от начина, по който са решили въпроса с нуждата от гид на различни езици там. Още на касата, когато туристите си купуват билети, казват на кой език искат да слушат за забележителностите и билетът, който служи за вход, се използва и за информация, като се допре до специално устройство пред всеки макет. Така пред всяка забележителност имаше групичка хора, които слушаха разкази на техния език. А самите макети са просто уникални и като идея, и като изпълнение.


Там видях Памуккале, Кападокия, летището на Истанбул, Синята Джамия и даже минах по умален вариант на въжения мост. Бях много впечатлена от начина, по който се бяха постарали тези макети да изглеждат максимално реални. Дори самолетите-макети на летището се движеха и издаваха звук, сякаш всеки момент ще излетят.

Макет на Кападокия

Макет на Кападокия

Макет на Кападокия

Макет на Кападокия

Макет на Памуккале

Макет на Памуккале

Макет на летище Ататюрк

Макет на летище Ататюрк

В Миниатюрк има и едно прекрасно басейнче, където непораснали деца като мен могат да управляват кораб дистанционно от руля срещу 1-2 лири. Там ядох и най-вкусните ягоди с течен шоколад, за които още мечтая…

Управлявам кораб дистанционно

Управлявам кораб дистанционно

След всичкото това тичане по забележителности за нас последва кратка почивка на едно немалко корабче, с което се разходихме по Босфора. Разходката е изключително приятна – от морето видяхме крепостта Румели Хисар, дворци, вили на разни видни „сиромаси”, а на борда отново пихме турски чай, докато се радвахме на красиви гледки.

Гледка от корабчето по време на разходката по Босфора -  дворецът Долмабахче сарай

Гледка от корабчето по време на разходката по Босфора - дворецът Долмабахче сарай

Близо до мястото, където ни остави корабчето, се оказа, че е Египетският пазар, известен със своите подправки. Тук също е голяма лудница, но ни допадна. Пазарлъкът разбира се работи с пълна сила и оттам купихме локум, подправки, чай и сувенири за спомен. Изключително много препоръчвам мед с различни видове ядки, който освен че е на много добра цена, е изключително вкусен, а ядките не са пестени. Взехме си няколко такива буркани с мед за България…

Сергия с подправки на Египетският пазар

Сергия с подправки на Египетският пазар

Докато бяхме в Истанбул, видяхме и аквариумът Turkuazoo, който е много интересен и модерен. На доста места пред аквариумите, за удобство на туристите има хоризонтални ескалатори, благодарение на които само стъпваш и се понасяш в света на рибите. Има и едно място като тунел, където човек се оказва обграден от всички страни и отгоре с морски обитатели. Чувството е много приятно. Нашият екскурзовод ни разказа, че в момента се строи нов модерен аквариум в… Мраморно море, който със сигурност трябва да се види, когато стане готов. А „нашият” Аквариум се намираше в търговски център Forum, който също е интересен за разглеждане и пазаруване, а и по магазините могат да се купят дрехи на много добри цени.

Скат в аквариума Turkuazoo

Скат в аквариума Turkuazoo

Риби в аквариума Turkuazoo

Риби в аквариума Turkuazoo

Акули в аквариума Turkuazoo

Акули в аквариума Turkuazoo

Тунелът в аквариума Turkuazoo, където човек е обграден от морско царство от всички страни

Тунелът в аквариума Turkuazoo, където човек е обграден от морско царство от всички страни

Преди да си тръгнем от Форум-а, обаче, видяхме и т.нар. първи Музей на Ледени фигури в Европа. Мястото е много новаторско и не бива да се пропуска. За съжаление вътре не е разрешено да се снима. Аз разбира се, като българче, веднага се огледах и точно когато бях решила да снимам, към нас се прикрепи служител на музея, който учтиво ни обясни, че не е позволено снимането. Забавното за това място е, че вътре се влиза със специални дрехи, подобни на тези на ескимосите, защото температурата е доста под нулата. В музея имаше най-различни фигури, 34 на брой, изработени майсторски от лед – лодки, ескимоси, тюлени, както и едно много интересно място, където се бяха опитали и доста успешно бяха пресъздали условията, при които живеят ескимосите. На изхода сипват по желание на посетителите студена напитка.

Облеклото, с което задължително се влиза в Музея на Ледените фигури

Облеклото, с което задължително се влиза в Музея на Ледените фигури

На връщане от Истанбул прекарахме няколко часа и в Одрин. Там разгледахме джамията Селимие, която е и най-голямата джамия в Турция. Малко по-страни от нея има и пазар, който също не е за изпускане. Там е последната спирка преди тръгване за България, където можете да си купите сувенири и типични турски подправки.
Пътят към България мина неусетно, тъй като в съзнанието ни още бяха красивите гледки от съседна Турция…

Автор: Pateshestvenichkata
Снимки: Pateshestvenichkata

Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от Jabse.InK

Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!

Публикувано в категория: Конкурс за пътеписи "По света" 2011, Турция . Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

Един коментар

  1. Десислава Йорданова
    Изпратен 07.04.2012 на 20:13

    много ми хареса пътеписа, точно и пълно пресъздадено …направо се почувствах част от групата на пишещата…