Русе – най-европейският град на България (1)

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***

Русе е град с интересен статус. В епохата на Възраждането той е разположен в периферията на Османската империя и граничи с пространството отвъд Дунава, пределите на свободния емигрантски дух. Това е градът медиатор между двата свята – на робството и свободата, който осмисля по нов начин идеята за възраждането на човека. За турските управници обаче Русе е столица на стопански, административен и политически живот на Туна – вилает. През 1864 г. валия на града става Мидхат паша, едно от първите неща, които прави за столицата на Дунавския вилает е да обособи нов център /днес пл. „Батенберг”/, там са били разположени валийския конак, огромен брой джамии, казарми, ислямски духовни училища. Тъй като е европейски възпитаник, той е инициатор на промени, които целят да придадат известен европейски вид на града. Запазена от времето преди Освобождението е днешната сграда на Кукления театър, построена през 1865 г. от Мидхат паша за хотел „Гюл Шахин” или /„Царска роза”/.

Русе

Едно от първите съчинения, които описва новоосвободеното ни отечество са „Пътувания по България” на Константин Иречек. Ето какво пише той за Русе: „Надясно от нас се появява Русе със своя куп къщи и с белите минарета, разположени между Дунава и високия връх, на чийто гребен между лозя и градини ясно се разпознават окопите на запустялото укрепление Леванттабия. Срещу Русчук на румънския бряг малко по-долу се подават църквите на Гюргево и мачтите на корабите, пуснали котва пред града”.

Според Иречек Русе е най-големият град в Княжество България с 26 156 жители, от които българи са едва половината, има много турци, испански евреи, арменци, румънци, гърци и други чужденци. Градът заслужава уважение заради „добре постлани с камъни улици”. Може би нещо подобно е видял Иречек. Снимката е на литография на Бартлет, позволих си да я изтегля от сайта „Русчукъ преди Освобождението”, собственост е на Y. Stoyanov. Между другото този сайт е един великолепен поглед към миналото на града.

roustchouk1856

Друго мнение за следосвобожденски Русчук излага големият български писател Иван Вазов. Като истинско балканско чедо, той не свиква с прашния лете, студения зиме Русе и търси своето бъдеще на друго място. В „Нова земя” един от героите – граф Марузин пише в писмо: „Как да ти опиша Русчук? Махни Киев от хълмовете му и тури връз тях кримския Бахчисарай, като му придадеш няколко къщи по европейски кроеж. Улици тесни, кафенето, дето бълбука наргилето, нечистотии – възточен мир. Тури и … маса къщи порутени, покриви продупчени… всичко е голо, изгоряло, пустиня. А прах, прах – ужас! Прах и вятър. Толкова вятър никога не се е виждало.” Младият служител от руската канцелария не е впечатлен от Русе. Историческите обстоятелства са наложили идването му в Русе няколко дни преди подписване на Сан-Стефанския мирен договор. Градът е определен за нов губернаторски център вместо Свищов и Вазов е принуден по силата на служебните си задължения да остане в него година и един месец. Влошеното му здраве го кара да търси друг климат.

Вятърът и до днес си е същият, студен зимата, прашен – през лятото. Но най-голямото очарование на града безспорно е великата река, която има основен принос за европейския му облик. Дунавът – врата, която ни свързва с Европа завинаги.

Дунав

През вековете Русе съхранява една предимно градска културна традиция, която кулминира в създаването на модерна урбанистична визия в последните десетилетия на ХІХ и началото на ХХ век. От края на ХІХ век е и първият градоустройствен план на Русе – 1896 г. Новият облик се изгражда под влияние на неокласицизма. Архитектурният бум, наречен „края на века” е смесица от различни класически стилове – готика, барок, ренесанс, по-късно сецесион.

Централната част на града се оформя като единен архитектурен ансамбъл, фасадите на който са украсени с еркери, балкони, колони, пиластри, арки, скулптурни фигури, бюстове, монограми и гербове. Покривите са от галванизирана цинкова или медна ламарина, завършващи с кулички, ветропоказатели, гръмоотводи и красиви парапети. Почти всяка сграда има мансарда. Тези особени архитектурни предпочитания, които отличават Русе от другите големи български градове от края на ХІХ век, могат да се обяснят с предпочитанията на космополитната общност, която живее в него, с постоянното пребиваване на чуждестранни търговци, банкери и фабриканти. След Освобождението в Русе има 14 консулства, много русенци учат в чужбина и се връщат в родния град с предпочитания към европейските архитектурни стилове.

Русе

Русе

Тези две сгради са показателни за казаното преди това. Първата е строена като жилищно-търговската сграда на братя Папаманоли, през 1897 г. по проект на арх. Едвин Пиетрицки. Следва банката на Бурови, сторена 1912 г. по проект на арх. Янович.

Русе

До Доходното здание е долепен бившият четириетажния хотел “Тетевен”, построен през 1897 г. от италианския арх. Нино Росети за дом на фабриканта Андре Тюрийо. По-късно е превърнат в хотел.

Русе

Сградите на централната улица „Александровска” са в стил неокласицизъм и барок.

Русе

Русе

Настоящият център /дн. Площад на свободата/ се оформя в началото на ХХ век. Това е решение на новата българска държавна власт, като целта е центърът да бъде доминиран от символите на свободата. Емблематични за него и града стават Паметникът на свободата и т. нар. Доходно здание.

Паметникът на свободата е построен през 1909г. от флорентинския архитект и скулптор Арналдо Цоки. През 2009г. бе отбелязана 100-годишнината от построяването на паметника, на града гостува вицепрезидентът Ангел Марин, гвардейска рота и гвардейски оркестър.

Русе

Русе

Доходното здание /дн. Театъра/ е построен през 1902 г. и е наречено така, защото замисълът бил сградата да дава доходи на русенските училища. Конкурсът е спечелен от виенския архитект Петер Паул Бранк. В сградата имало магазини, бирхале, ресторанти, провеждали се вечеринки и театрални представления. Фасадата е неповторима, бисер на русенската архитектура, статуите символизират предназначението на сградата, затова на нея мирно съжителстват богът на търговията Меркурий с фигури, изобразяващи изкуството, науката, занаятите и земеделието.

Русе

Някога настоящият център /Площад на свободата/ се е състоял от Главна улица и Голяма градина, оградена с ограда, която вечер се заключвала. Тя била разположена върху стари турски гробища. Главна заслуга за оформянето и има пристигналият от Бохемия през 1891 г. паркостроител Фердинанд Халубер. Тя била засадени с редки екзотични растения – палми, бананов храст, столетници. Сред нея се намирало градското казино, а в неделни дни гарнизонният оркестър изпълнявал щраусови валсове и други мелодии. След 1934г. тогавашният кмет отваря градината, оградата е премахната, а по-късно се построява автобусна спирка. Тя е знак на новото динамично време, в което движението ще има главна роля.

Русе

Русе

Един разказ за Русе не бива да пренебрегва стария център – площад Батенберг. В центъра на този архитектурен ансамбъл се разполага сградата на днешния Исторически музей, построена през 1882 г. по проект на виенския архитект Франк Грюнангер. Тя била предназначена за Русенското областно управление, освен това била най-внушителната сграда в новоосвободена България. Върху фасадата й били поставени – годината на построяване, името на княз Александър Батенберг, както и гербът на България – първите знаци на новата държавност.

Русе

Тя образува единен ансамбъл със сградата на Първа мъжка гимназия „Княз Борис”, днес СОУ „Христо Ботев”. Построена е през 1894-1898г. по проект на архитект Петко Момчилов. Всички знаят историята на написването на Българския всеучилищен химн „Кирил и Методий”. През 1892г. Стоян Михайловски е учител в Русе, тук той написва стихотворението и го отпечатва в сп. „Мисъл” в Русе. Всъщност стихотворението става известно през 1901г., когато Панайот Пипков, учител в Ловеч, написва музика към него.

Русе

Сградата на библиотека „Любен Каравелов”, бивша сграда на Търговско-индустриалната камара, построена през 1911г. по проект на архитект Никола Лазаров е другата оригинална сграда в този неповторим ансамбъл. Както се вижда на сградата още тогава бил поставен часовник.

Русе

На четвъртата страна е разположена настоящата сграда на Държавната спестовна каса, бившата банка на Братя Симеонови, след това Русенска популярна банка, построена от арх. Негохос Бедросян през 1895 г. Украсена с много декоративни елементи, маски, медальони, монограми, тя имала ажурено вито стълбище и стъклен покрив.

Русе

Старият център е ограден от сгради, символизиращи държавността, икономическата стабилност, духовността. Някога на площада са се провеждали войскови паради, манифестации и чествания. През 1901г. там е издигнат паметник на загиналите по време на Сръбско-българската война „офицери и низши чинове от 5-ти пеши дунавски на Н. К. В Хр. Пармски полк”.

Русе

Русе се отличава от другите големи български градове в следосвобожденска България по ансамбловата архитектура на централната си част, създаваща европейска атмосфера и градско самочувствие на своите жители. Тази атмосфера е съхранена и до днес, което продължава да бъде определящо за облика на дунавския град.

Към Русе – най-европейският град на България (2)

Автор: Цветелина Георгиева
Снимки: Цветелина Георгиева

Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от Jabse.InK

Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!

Публикувано в категория: Конкурс за пътеписи "По света" 2011, П-У . Тагове: , , , , ,

  

7 Коментари

  1. Цветелина Георгиева
    Изпратен 16.10.2011 на 9:15

    И аз ти благодаря! Двата текста за Русе са сред любимите ми!

  2. Мариана Минева
    Изпратен 16.10.2011 на 0:19

    От двадесет години живея в Русе и за първи път се срещам лице в лице с неговата богата архитектурна среда и история.Русе е град, заслужил да се гордеем с него. Благодаря ти Цеци! От днес гледам с други очи на този град.

  3. Цветелина Георгиева
    Изпратен 15.10.2011 на 10:36

    Ами, явно аз не съм чела същите учебници, защото тази информация е събирана от местни източници, които едва ли са общоизвестни извън Русе. Пък ако толкова не ви харсева, не го четете! Не разбирам защо трябва да се пишат неприятни неща, освен ако няма задни мисли. Може ли да ми посочите текст, който вие сте написали, за да видя дали имате право да ме критикувате толкава усилено!

  4. Светла Йорданова
    Изпратен 14.10.2011 на 15:49

    Уф, Цветелина, това вече всички отдавна сме си го чели в учебниците по история, а има и интернет… Сухо…

  5. Яна Златева
    Изпратен 16.09.2011 на 9:11

    Това е статия а не пътепис. къде е личния момент

  6. Цветелина Георгиева
    Изпратен 27.06.2011 на 11:26

    Благодаря на Росица Петрова от сърце!

  7. Росица Петрова
    Изпратен 27.06.2011 на 8:36

    Русе си е Русе-очарованието и аристократичният му дух винаги си ги е имало и винаги ще си е един забележителен европейски град!

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>