В една от последните слънчеви съботи, решихме отново да отидем до 7-те рилски езера.
Знаете, че от известно време има лифт, който свързва Пионерска с хижата на Седемте рилски езера. Естествено, няма начин в този район да не се натъкнете на “хитростите” на местните, които са готови на всичко, за да изкарат някой лев. Ден година храни…
Началната станция на лифта
В този ден лифтът беше в удобна профилактика. Услужливо потриващите ръчички чичета с таратайки, които наричаха джипове, предлагаха превоз на туристите до хижата срещу скромната цена от 20 лв на човек. Айде бе ! Няма да им даваме пари, за удоволствието да се возим в нещо, което може да се разпадне на съставните си части.
Превоз с джип, 20 лв на човек
Решихме да се качим пеша, както е нормално. Единствената причина, поради която първоначално мислех за лифта, бяха точно тези джипове, които превръщат пътя в кална кочина.
Качихме се до хижата за около час и нещо, като на места минавахме напряко през гората, а на други бяхме принудени да газим кал до глезените, конкурирайки се с джиповете. Освен ужасния шум, който тези машини издават, разминаването с тях на пътя е много сложно. Понеже всичко е кал, когато джипът се зададе не спира, за да не забуксува в калта. На пешеходеца остава само да се метне в страни от пътя в неизвестното – кал до колене, храсти, блато и тн …
Хижата
След това неприятно изкачване до хижата и кратка почивка, обиколихме езерата.
Красотата на природата изличи неприятните преживявания на качване. Сменихме въздуха в дробовете си, погледахме чистата вода на езерата и потеглихме към София.
Чиста вода
Екскурията продължи ~ 7 часа.
Цялата разходка в снимки :
Снимки: Марина Илиева
3 Коментари
Голямо браво, за това, че сте предпочели качването пеш, аз също правя така, въпреки че разполагам с проходима машина. Природата преди всичко!
И голяма забележка за “таратайките” – това на снимката е едно от малкото превозни средства, които са способни да се качат там. По-смешни са ми шофьорите, които наричат Кайени, Туарези и Х5-ци “джипове”, при положение че офроуд способностите им са по-зле от на заводска Жигула.
Моля малко уважение към “таратайките”.
ГАЗ-а от снимките е много повече от музеен експонат – това е действащ музеен експонат.
Тази кола е на не по-малко от 40 години! :)))
За пръв (и за съжаление единствен) път съм ходила на езерата през 89-та година. Тогава, естествено, нямаше лифт и вървяхме пеша. Мисля, че описвате т.н. “зимен” път, който излиза при новата хижа и последователно се изкачва към по-горните езера. Жалко за пътя, защото тогава беше една много приятна пътека, която върви през малинаци и борова гора. (Никога не съм виждала такива едри горски малини, които ми се стори, че имаха аромат на бор!) Ние се върнахме по този път, а се изкачихме по “летния”, който тръгва от хижа Скакавица. Обаче така и не намерихме началото на пътеката, ами за по-пряко издрапахме по ски пистата догоре. Ако тази пътека все още съществува, опитайте. Струва си дори драпането по пистата, защото излизаш на билото и вървиш по равно чак до Бъбрека. Гледката е незабравима, а въздухът не се описва – това трябва просто да се почувства!