Йерусалим е разделен на четири (доста грубо-геометрично, през средата) – Еврейска, Арабска, Християнска и Арменска. Изненада ли ви последната, а?! За да не си пробиваме път с лакти по главната улица, отново свърваме в страни. След 3 метра, буквално, попадаме в друг свят – жилищна арабска част.
Един подобен маляк се залепва моментално за нас с оскъден набор от десетина английски думи, казващи „ще ви покажа пътя срещу пари“. Правим се, че не го чуваме и след 7-8 завоя в ляво и в дясно се озоваваме насред пазара за храни.
Месото е изложено по същия начин като подправките и зеленчуците. Течности от всякъв произход се стичат в средата на каменния под. Миризмата е замайваща.
Пазарът ненадейно свършва и уличката ни изплюва на светло. Средата е тотално контрастна-
широки улици, арки от гладък формован камък, доста по-подредени дюкянчета с повече място. Тук-там руска реч и руски надписи. Кръгло площадче с фонтан, в което забиват под правилни ренесансови ъгли шест улички (две от които не водят наникъде, но все пак)…
Християнската част е неестествено спокойно място с толкова много европейски дух, че дори сядаме да пием кафе на площадчето до фонтана. След еспресото е време за Божи гроб… стига до го намерим …
Правим няколко тигела напред-назад в рамките на 200 метра и след провиране през ниска арка на тясна, странична уличка се озоваваме в ето този двор:
Табели няма.
Най-голямата християнска светиня – Божи гроб, мястото, където Исус е бил разпнат, погребан и от където е възкръснал, може лесно да бъде подмината като поредната местна стара постройка, ако разбира се случайността някак изобщо ви довее до този затворен вътрешен двор, който има един-единствен вход-изход.
Много шамари ми дойдоха за днеска, наистина.
Вътре всичко е просто отворено, разграден двор. Информация кое какво е получаваме от наблюдения и дедукция – къде се събират повечко хора, къде има опашка, на какво наподобяват странните неща вътре… не казвам, че трябва да има табелка на Голгота, но поне някакво информационно центърче трябваше да спретнат, обидно е :(
Добре, че сред нас има хаджии, че да ограмотят невежите (тоест мен и Ники).
Отворените врати в дъното на площада водят до тази плоча, поставена на земята непосредствено пред тях.
Тялото Му е било положено на нея, когато са Го свалили от кръста. Хората я мажат с масла и седят кротко с ръце на нея.
Тръгваме на ляво подир тълпата и попадаме в доста голяма зала, видимо от по-ново време.
Опашката се вие около мини-храм-чето в средата. Според официалната догма това е Божи гроб. Звучи ми малко глупаво, защото вътре се съхраняват просто двете парчета от каменната плоча, с която е била затворена пещерата.
Срещу входа на храмчето е входът към по-голям, действащ храм, удивително православен на вид.
Заобикаляме го от ляво, където има малка католическа зала с предверие с орган и изповедалня (дървената врата в дъното, ляво – на табелката пише, че може да се изповядате на италиански, английски, испански или португалски…)
В дъното има ниска зала, чието предназначение не ни стана ясно.
Продължаваме обиколката и срещу нас се появяват стъпала надолу.
Попадаме в друга църква под земята,
от която надолу тръгват други стълби. Слизаме в земните недра.
Залата представлява естествена пещера в скалата, която в последствие е била дооформена. Това Е пещерата, в която е бил погребан.
Дали заради малкото хора долу, заради тишината и спартанската обстановка или просто заради надвисналата огромна скална маса, но това място остави у мен най-силен отпечатък. Имаше нещо divine там долу, осезаемо почти… ако хаджийството означава да си се докоснал до това усещане – ми, викайте ми Хаджийке.
Изкачваме пътя на горе и до сами изхода, в ляво, поемаме нагоре по други стълби – стръмни и изтъркани. Те водят тук:
Голгота
Мястото, където е бил разпънат.
Единственото място в цялото стълпотворение на църква в църква върху църква, което е недостъпно за директен контакт на поклонниците, е тази скала под стъклен похлупак. Скалата сякаш излиза изпод пода на помещението и оставам с впечатлението, че църквите са построени Върху Голгота, една през друга…
Хората се редят да се мушнат под масата и да докоснат основата на позлатеното разпятие. Напомня ли ви нещо?
Време е да си вървим. На площадчето посядаме да задоволя никотиновия си глад.
Половината от тези хора носят малки табелки, на които пише Piligrim.
Сред тях има и такива,
а точно до нас седят двама араби, до които изведнъж отнякъде притичва ей този младеж:
Тръгваме направо към изхода. По пътя се сдобивам с изключително звучен сувенир от Йерусалим:
Така и не запомних как точно се нарича това малко барабанче, но звукът му наистина е великолепен… ъъъъ, пътят до колата беше достатъчен за всички да настояват да го оставя в багажника :) поне временно.
На площадчето пред входа симпатичен възрастен арабин и синът му продават сусамени гевреци, превъзходни по арабски.
Напускам древния Йерусалим с много интензивни впечатления и още повече въпроси без отговор.
Автор: Гергана Милушева www.cityscape.bg
Снимки: Гергана Милушева
2 Коментари
През м. май 2011 се сбъдна мечтата ми да посетя светите места в Израел. Екскурзията беше организирана от туроператорска фирма с много уплътнена програма – почти без свободно време, което има и положителни и отрицателни страни. Бяхме в Тел Авив, Афо, Кесария, Бахайските градини, Хайфа, Акко, Тиберия, Назарет, Кана Галилийска, Табга, Капернаум, Хълма на Блаженните, Ярденит на р. Йордан, Мъртво море, Кумран, Йерихон, Витлеем и Иерусалим.
Преживяването беше невероятно, но това което най-много ме впечатли беше:
1. Автентичността на посетените места и липсата на пищността и показността на катедралите в Италия, Испания, Англия и др. европейски страни.
2. Гид ни беше Амалия, родена от майка – българска еврейка отишла в Израел на 12 години. По принцип евреите не признават Исус Христос, за тях месията все още не е дошъл, но това не пречеше на Амалия да е запазната в детайли с историята на всички посетени места, не я мързеше да повтаря многократно някои неща, ако не са чути или не са разбрани. Тя всяко лято е идвала в София при баба си, обходила е познава България и при всеки подходящ момент ни повтаряше да обичаме страната си, да я опознаваме и опазваме, защото Бог ни е дарил с невероятна природа. Тъжно ми беше като гледах как евреите от пустиня са направили рай, а ние от рай в България направихме пустеещи земи.
Много може да се разказва за незабравимите неща в Израел. Благодаря на Милушева за хубавия пътепис. Особено за описанието и снимките на подземните нива под божи гроб с вход в ляво от църквата, които за съжаление на нас не ни бяха показани, сигурно поради липса на време. На нея пожелавам успех в конкурса, а на всички останали които желаят да посетят тези места, да имат възможността да го направят.
ЗАСЛУЖАВА СИ!!!
До авторката: Малката Църквичка, ако си спомням правилно е корабна базилика, коятое много по стара,от всички останали църкви там, нейното значение е най-голямо, на Великден именно от там слиза Свещения (Благодатния) огън, мисля,че ще ти е интересно в интернет има достатъчно информ. за допълниш информацията си.