Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
Да ти скъса сърцето този мечок от Белица. Но това не е тази Белица край Разлог, приютила танцуващите мечки, а малкото китно селце до гр. Лъки. То се намира в Преспанския дял на Западните Родопи, в съседство с резервата “Кормисош”. По пътя Пловдив – Смолян, след Бачковски манастир, на Юговското ханче се отбива в ляво за Лъки и малко преди града следва отбивка 6 км до с. Белица.
Река Белица вие край пътя и наближавайки селото на две места минавам през тунели, изсечени в скалата.
Спирам на първия. До него реката е прокопала естествен мост, подобен на този в с. Мостово.
Нарича се Шапран дупка. Ето го и село Белица.
Преминавам и продължавам надолу за с. Загражден по тесния асфалтов път, който не е отбелязан на пътната ми карта. На 6 км след с. Белица се отбивам тук за вивариума за мечки, който трябва да представлява туристическа атракция.
На табелката пише “КАРАМУШ КАЛЕЕВИ”. Карамуш е името на турско село, на мястото на което е построен развъдника за мечки, внесени от Карпатите още преди 40-тина години, с цел обогатяване на видовото разнообразие на дивечовъдното стопанство “Кормисош”, което е известно място за ловуване на кафява мечка, благороден елен, сърна, вълк, дива свиня, елен лопатар. Оставям колата, за да продължа пеша. До развъдника има около 2 км.
Преминавам през защитена местност, всичко е толкова девствено. Гората е смесена, а дружинка ми е реката.
Вървя и разсъждавам по въпроса за еволюцията на човешкия разум. Ако предците ми са ловували за собственото си оцеляване, съвременниците ми ловуват за удоволствие…
Наближавам една вила и стопаните й любезно ме упътват с думите: “Отгоре са мечките. Бутнете червената порта и направо влизайте.” Така и правя. Тихо е, слънцето препичаше, пристъпям плахо и… нещо ми заседна в гърлото.
Представях си го по-иначе. Мечките да са нашироко, да се занимават с мечешките си работи, а те – по човешки оттегчени насред нечистотията молеха за внимание.
Извадих от раницата малко бисквити и вафли. Очакването беше огромно.
Издавах всичко, което носех за ядене, но не ми стана по-леко. Насред резервата за мечки, 15-тина мечоци бяха просто зазидани. Отсреща се виеше планината, а насекоми жужаха над дъхавите й поляни. Наистина имало планове за разплод, но за всичкото това време само едно мъжко мече излязло от тук и заминало за Варненския зоопарк. За него разбрах, че наскоро създал поколение. Тук били приютени и двете мечки от затворения вече пловдивски зоопарк…
Сбогувахме се. Върнах се до разклона за Лъки и продължих към село Борово. Високо в планината то сияеше под лъчите на залеза.
От тук на 7 км е храмовият комплекс “Кръстова гора” и минават много туристи.
А над селото се издигаше величествено храмът “Възнесение Господне”…
Понесох се и аз нагоре с моята си надежда за мечките…
Автор: Гергана Попова
Снимки: Гергана Попова
Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
6 Коментари
5 години по-късно, вивариумът за мечки край с. Белица, гр. Лъки е пред затваряне. Ето за щастливата развръзка: „9 от мечките вече имат нов дом с по-добри условия. Осем от доскорошните обитатели на вивариума в “Кормисош” бяха дарени на зоопаркове и спасителни центрове за диви животни в Европа. Мечката Бети отпътува за по-добро място в България по линия на “СДП – Балкани”. Пешо, Тошко, Мишо, Мария, Мариана 1 и Мариана 2 вече се радват на благоденствие в центрове и зоологически градини в Холандия. Доскорошните им съквартирантки Елена и Арда живеят в зоологическа градина в Белгия. Преди броени дни за Германия отпътува и мечокът Горчо. Той вече е в парка за кафяви мечки Gnadenhof fur Baren.“
Здравей. Наистина гледката е ужасяваща!!! Миналата година бяхме там и какво да видим – озверели мечки от глад,защото жената която ги храни била в отпуск и нямало кой друг да им даде да се наядат!!! На следващият ден взехме 15 хляба и право при тях да ги нахраним. Ако искайте вярвайте но където бяха по 2 в клетка взеха да се бият за хляба коя повече да изяде. Предполагам че поне малко ги нахранихме но все още са ни в мислите и ако отидем някой ден пак при тях ще сторим същото. Междо другото ги хранели само с качамак……
Здравейте ето линк за фондация “Четири Лапи” :http://www.vier-pfoten.bg/website/output.php?id=1001&language=2 , а ВТОРИЯТ линк е за НЕофициалния сайт на Парка за Танцуващи мечки краи гр. Белица :www.park.belitsa.com
Много тъжно и много жалко !
Дано някой, от който зависи, да прочете статията Ви, да види снимките и да направи нещо …
Това, което виждам, е варварско ….
Здравей.
Бедна държава сме и дребни души носим. Има толкова много нелепости, само да се огледа човек. Писах до “Четири лапи” с надеждата нещо да може да се направи. Публикувам пътеписа си тук, за да могат повече хора да научат за мечките от село Белица, да се популяризира мястото, защото природата е хубава, а и къде ли не е в тази наша малка красива родина…
Благодаря на създателите на сайта за предоставената възможност да споделим многобройните си емоции, съпътстващи всяко едно пътуване. Успех!
Докога ще сме такива безсърдечни?
Защо не пуснете мечките на свобода, защо не им разширите територията, защо не се опитате поне в затворените пространства да осигурите подобни на външната среда условия?
Аз виждам само едно – мечка и бетон. И бетон.